Обработваемите земи, заети с пшеница в България, са намалели през последните двадесет години с близо 12% на фона на коренни трансформации в сектора и въвеждане на практиките на съвременното интензивно производство.
 
 
Отглеждането на жито е заемало 1 354 743 хектара в страната през 1998 г., докато през миналата година площите са били 1 197 768 хектара. Това показват данните от Българска анкета за наблюдение на селскостопанската и икономическа конюнктура - БАНСИК, публикувани от Министерството на земеделието, храните и горите (МЗХГ).
 
В отделни години, като 2001 г., 2013 г. и 2014 г. площите с пшеница в България надхвърлят 1.3 млн. хектара. Наред с конюнктурата на зърнените пазари, влияние върху процеса има и подпомагането с  европейски средства, особено след 2007 г., когато държавата стана пълноправен член на ЕС.
 
Североизточна България запазва статута си на житницата на страната през целия период. Последно миналата година с пшеница в региона са заети 288 959 хектара. В Югоизточния статистически район културата заема 251 753 хектара, а в Северозападния - 247 032 хектара.
 
 
Още по-видими са промените при ечемика. През 1998 г. на тази култура се падат 255 403 хектара от обработваемата земя в страната, като през следващото десетилетие площите не падат под 200 хил. хектара.
 
През 2001 г. например са 293 хил. хектара, а през 2010 г. са близо 251 хил. хектара. Преломната година за ечемика е 2011-а, когато заетите площи рязко се свиват до 174 хил. хектара. През миналата година те са съответно 138 122 хектара или с 46% по-малко, отколкото през 1998 г.