Пламен Сираков е от младите хора в страната, решили да се заемат с биопроизводство. Отглежда над 1500 дка с етерично-маслени култури – лавандула, роза, маточина, безсмъртниче.  Разказва, че всеки декар, който обработва, е биологично сертифициран, и държи това да продължава. 
 
Изнася основно преработена продукция, а също така влага голяма част от продукцията си в биокозметика с висока степен на сертификация. 
 
Вижте как вижда той българското земеделие, какво трябва да се промени и защо въобще се е захванал с тази нелека задача в откровен разговор с Фермер.БГ.
 
Лавандулата 
 
Миналата седмица ожънахме лавандулата. 

Резултатите са задоволителни, но под очакванията ми, защото последните години полагах доста усиля за лавандулата от гледна точка на обработки и скъпи торове.
 
Вложихме доста усилия и труд тази година и с малко надминахме миналогодишните добиви. 
 
Средният добив от декар ни беше около 2 кг, но интересното е, че имаме площи, от които излязоха над 5 кг/дка, и то от 4-5-годишна лавандула. Миналата година като цяло беше под 2 кг – 1,8 кг/дка средно. Тази е по-добра, но с малко. 
 
 
Очаква се цените да се качат с 20-25 процента. Износната цена се очаква да задмине 80 евро, но всичко ще зависи от качеството на лавандулата. При нея винаги е така – ако имаш добро качество, ще го реализираш бързо и на добра цена.  
 
Миналата година лавандулата от Северна България имаше много лошо качество. В този случай реализацията е по-трудна, прави се дъмпинг на цените. Подбива се цената и на висококачествената лавандула, която за да се добие, изисква инвестирането на много средства и на пазара става лудница. 
 
Розите 
 
Нашите рози са млади в момента. Тези, които бяха на повече години, ги подмладихме и добивът откъм масло не беше голям. Оставихме доста рози за сушен цвят, тъй като има интерес към него. Добивът ни не беше много реалистичен на фона на това, че розите ни бяха малки. 
 
 
Миналата година беше много силна за розите. Цената беше много завишена, вследствие на което на много хора розата им застоя по складовете до тази година включително. През 2017 г. цената е с тренд надолу, не прекалено рязко и много, но определено има някакво усещане надолу – с около 10 процента. Някои търговци продължават да търсят миналогодишните цени, но мисля, че ще е трудно да ги реализират.  
 
Безсмъртничето 
 
Допреди три години изобщо не бях чувал за тази култура. Един мой партньор посети полетата ни с лавандула по време на жътвата и остана изключително впечатлен, защото видя диворастящо безсмъртниче (Helichrysum angustifolium).
 
То се разпознава в над 240 вида, много от които са диворастящи. Тази култура, която се гледа трудно, дори култивирана, расте в строго ограничен географски регион – предимно на остров Корсика. Оказа се, че при нас го има диворастящо.
 
 
Това ме впечатли, запали ме. Поинтересувах се и се обърнах съм мои партньори в Босна, които гледат безсмъртниче. Снабдиха ме със семена, направихме разсад, засадихме го и тази година направихме първа жътва, която беше задоволителна като цяло. Резултатите от маслото са много добри. 
 
Оказа се, че българският пазар е заринат от фалшиво безсмъртниче, т.е. дава лоши показатели на маслото и това го обезценява. Прави го труднопродаваемо и залежава по складовете. Принципно дава нисък добив – колкото на маточината – около 500-600 грама от декар. Но това е прилично количество. Въпросът е, че всяко етерично-маслено растение, което е дългогодишно, трябва да бъде отглеждано поне две-три години, за да може да покаже пълноценно какво ще дава. 
 
Как стана земеделец
 
По професия съм банкер и икономист. Преди седем години започнах да се занимавам със земеделие, без да съм потомствен земеделец. Интересното при земеделието е, че малко по малко човек влиза във филм, в който искаш да постигаш повече, искаш да подобряваш това, което си правил миналата година, и се получава момент на закачка със самото земеделие. 
 
Човек има нужда да се доказва, че е по-добър и по-добър. Особено когато това, което произведеш – от нищо правиш нещо, след това му повишаваш стойността чрез преработките, търсиш пазари в чужбина… Определено е интересно и си струва, но в никакъв случай не е лесно. След тези седем години смея да кажа, че горе-долу частично започнах да влизам в час. 
 
Субсидиите 
 
Използвам ги, когато държавата благоволи да ми ги изплати. В момента съм предимно в съдилищата, защото водя доста дела за неправомерно орязани средства. Доста от делата ги спечелих, въпреки това все още не мога да си взема парите, които ми се полагат. 
 
Субсидирането е малко субективен фактор. Тази година българското правителство наложи допълнителни рестрикции за биоземеделците. Не ни позволиха да разширим ангажиментите си, накараха ни да подпишем декларации, с които догодина може и да не получим пари, което абсолютно не е редно. 
 
 
ЕК ще ни санкционира много жестоко заради това, тъй като до 2020 г. трябва да достигне 8 процента биологично засяти площи в България. Бяхме над 5,5%, но в момента много хора се отказват поради липсата на субсидии, тръгнаха да поемат нови ангажименти и в последния момент се затвори приемът по мярка 10 и мярка 11. И стана тотален хаос. 
 
Проблемното е, че биоземеделците не получаваме допълнителна субсидия, а цялостната информираност на обществото е абсолютно погрешна. Ние не взимаме едни парадоксални суми, за да можем да ходим на луксозни почивки. Плащанията при нас, както знаете, не се водят субсидия, а компенсаторни плащания. Те компенсират биологичния производител за това, че не използва хербицити, пестициди и други замърсители на почвата. Най-абсурдното е, че тези компенсаторни плащания са 100 процента гарантирани от ЕС, а въпреки това държавата прави така че да стопира този сектор в земеделието. 
 
В момента цял свят е тотално ангажиран с мисълта за био, за здравословното хранене, за здравословния начин на живот. Има много голяма разлика в качеството на продуктите, които аз и колегите произвеждаме, включително хранителните продукти, и това е от голямо значение за здравето на хората. Но за съжаление в България това не се оценява по никакъв начин. 
 
Какво трябва да се направи
 
Основното, което трябва да се промени, е, че трябва да бъдат махнати бюрократичните спънки. На всяка цена. Два месеца от годината отиват да оправям документи и да се занимавам с държавните структури, което е безумно. Моята работа е да отида на полето, да си гледам всеки ден културите, да се грижа за тях, за да мога да дам добър добив. 
 
Впоследствие да ги реализирам на добра цена, което ще доведе до повишаване на БВП – това е лично моят дял в земеделието. Но аз седя и се занимавам с бюрокрацията. Занимавам се с това, някой държавен служител да реши, че му е удобно в конкретния ден, в който имам нужда да ми бъде свършена работата, че и да има желание да я свърши. Така става много сложно. 
 
 
Това трябва да се промени за цялата ни икономика. Трябва да се направи електронна база данни, електронно правителство, особено в частта, която е свързана със земеделието. Така земеделците ще могат да чертаят ежегодно онлайн, където и да се намират. Така ще бъде много по-лесно за тях. 
 
Случва се често при очертаването на площите в кампанията за директните плащания Областните служби „Земеделие“ да допуснат грешки. Когато изнесат малко границата или я променят, това за нас - биоземеделците, е свързано с писане на безумни обяснения, с изключително рестриктивни санкции, орязване на субсидии. Да не говорим, че понякога се стига и до спиране изцяло на субсидирането. Хората са принудени да връщат средства. 
 
Аз също имах този злощастен опит. И не само аз. През сезон 2114-2015 г. имаше много интензивни валежи и масово потъване на площите. Тогава на мен и на още над 900  биоземеделци бяха спрени ангажиментите, при което ни беше наложена санкция да върнем всички пари, които бяхме взели до момента по биологично земеделие. Ние трябва да спазваме 10-процентен марж в обработваемите земи, т.е. първата година заявяваме една площ и имаме право максимум до 10 процента да променяме тази заявена площ  през следващите пет календарни години.
 
Интересното за въпросната година беше, че повечето от земеделците, които бяха с прекратен ангажимент, бяха преминали тези 10% със стотни и десети. Аз тогава бях с 10,14 процента. Мой колега, които работи в същото землище – 10,7%... Това са парадоксални неща. Абсолютно целенасочено ни бяха спрени субсидиите. Имаше проблеми с правното основание, не можахме да очертаем площите, въпреки че имахме договори. 
 
Надявам се, че това нещо ще се промени. България е била една от най-напредналите по отношение на земеделието държави в Източна Европа, а сега сме последната дупка на кавала. 
 
Хората трябва да имат много по-лесен достъп до европейските средства. 
 
Нямаме прилично производство на зеленчуци, нямаме прилично производство на плодове. Имаме едни зърнено-житни култури, които изнасяме, което на нас не ни е потребно.   
 
Една икономика, за да се развива, първо трябва да покрие своите лични нужди, след което, ако дойде излишък на определените продукти, тогава да изнася. Тук всичко е объркано и се подкрепят абсолютно погрешно определени сфери и сектори от земеделието, поради простата причина, че те са гарнирани със силни лобита зад тях. Примерно, когато един земеделец има 200-300 дка земя, което не е малко, със зеленчуци или плодове, което е много трудоемко, този човек би имал нужда от модернизиране на технологичния си парк. Тук обаче следва един момент – когато получаваме средства, те са ни гарантирани до 50-60 процента, останалата част трябва да е самоучастие. Обаче този човек, който няма тази финансова възможност, той трудно ще набави тези 40-50 процента. Тук дойде ролята на ЕК и отново рестриктивната функция на държавата. ЕС въведе Гаранционен фонд, с който банките се задължават да отпускат кредити с ниска лихва на земеделските производители срещу обезпечение, което е гарантирано до 90 процента от въпросния фонд.
 
Какво се случва
 
В момента Гаранционният фонд е разпределен между 6 или 7 български банки и никой земеделец не може да се възползва от него. 
Банките го ползват като наличен капитал. Ресурс, чрез който могат да дават кредити и да печелят пари, но не го ползват като гаранция по обезпечение на кредитите на земеделци.
 
Така се създава една безумна ситуация, в която ние замазваме очите на ЕС, че правим всичко както трябва, в същото време тук нещата се изкривяват до неузнаваемост. И вместо земеделецът да вземе тези пари, за да повиши продуктивността си, да се свърже с някоя от големите вериги, той нищо не може да направи, цащото не може да си купи техника.
 
Докато големите земеделци, които работят няма и един месец в годината, те получават милиони субсидии, купуват нова техника, а същевременно тези хора ги няма по селата. Отиват там за две-три седмици, карат си хората техниката, жънат и си прибират всичко обратно. 
 
А човекът, който обработва тези 200 дка ежедневно, в рамките на 10 месеца от годината, той не може да се добере до финансиране. 
 
Застраховането 
 
Застраховах. В един момент се получи потъване на площите и не бях обезщетен нито от застрахователната компания, нито възмезден от държавата.  В този момент преустанових застраховането. Манталитетът и културата на застрахователните компании в България все още не е достигнал до там, че да съумяват да застраховат земеделските култури, въпреки че това би им донесло много средства и то не по-малко от застраховките на моторните превозни средства.
 
 
Просто културата на българския застраховател, може би през призмата на развитието му през годините, не е достигнала до там, че да може да застрахова земеделските култури. Аз съм сигурен, че хората биха се възползвали масово от застраховането, но не по този начин. Сега това става само при условие, че имаш силен гръб и имаш познат човек в съответната компания. 
 
Има малки неща, които трябва да се променят в много сегменти на земеделието, които биха довели до едни бързи реформи, но за съжаление към момента не виждам това нещо да се случва и не виждам идея някой да го направи. Цикли се и се върти около една ос, която колкото и далече да отидеш от нея, в следващия момент отново се завърташ. Което води до безсмисленост. 
 
Работната ръка 
 
Старая се да механизирам цялата си дейност. Но за съжаление, особено при биопроизводството, се налага да ползваме работна ръка. Понякога ползваме по много наети хора – достига се до 100 човека на ден. Много малко от тях обаче са всеотдайни и са готови да ти свършат работа.
 
Отново стигаме до манталитета на българина, който не му позволява да разбере, че той трябва да отиде да свърши добре една работа и след това да чака да бъде оценен. А не обратното, което се случва – идват хората, пазарят се за пари и след това не вършат никаква работа. Трудно е да се справим с този проблем. Има един, който върши работа за десет души, и десет души, които не могат да свършат работата на този един човек. 
 
Мерките 
 
Преди години взех един трактор, но това беше. Миналата година се опитах да кандидатствам във втория прием на мярка 4.1, за да модернизирам автопарка си. Исках да купя нов трактор. Приемът се отвори в началото на октомври, а на 30 септември беше обнародвана наредбата за прием, в която държавните висши служители решиха, че маточината не е етерично-маслена култура. И се оказа, че аз от 77 точки изведнъж събирам 29.
 
 
Това ме принуди да се откажа. Бях си уговорил и капарирал машините. Идеята ми не беше да печеля от това, да имам допълнителна изгода, да завишавам цени. Просто исках нова техника, с която да мога да работя. Обаче се сблъсках с държавната стена. 
 
Защо ще продължава 
 
Защото съм упорит. И вероятно, защото се впускам в нещо, в което се старая да стана максимално добър, доколкото мога да дам от себе си. Не целя да се извисявам над всички останали, да стана доминант на пазара.
 
Искам да дам всичко от себе си и да видя резултатите от това нещо, защото когато човек полага усилия, най-важното за него е да види резултатите от тези усилия. Ако няма резултат, нищо не си постигнал, а неудовлетворението убива. Особено хора с амбиции и хора, които са жертвоготовни и се раздават на максимум.