За опасността да върнем много пари на Брюксел, по повод последните скандали в земеделския сектор, ключовите размествания в ДФЗ и минималното усвояване на европейските средства Фермер.БГ потърси за коментар новия лидер на "Обединени земеделци" Петя Ставрева:

 

Г-жо Ставрева, сигурно с интерес наблюдавате последните горещи събития в земеделския сектор?

Така е! Политическа партия „Обединени земеделци“ изразява безпокойство от нерешените проблеми в агросектора и бавното усвояване на средствата по ПРСР.

Наистина има притеснение в целия сектор.

Новото ръководство на ДФЗ трябва да реши своевременно проблемите със забавеното плащане на субсидиите и грешките на администрацията. Заради последните събития, ние констатираме срив на доверието в ДФЗ като институция. Все повече фермери повдигат въпроса дали могат директно да кандидатстват  с проекти пред Брюксел за да не се сблъскат с българската администрация.

А могат ли да я прескочат наистина?

Не, това са европейски пари, които се разплащат от съответната държава. Тези питания са заради забавянето в ДФЗ.

От няколко дни там вече има промени. Логични ли са и как Ви се вижда новото ръководство на фонда?

Явно, че столът на директора на ДФЗ се оказва доста горещ и рокадите там стават често.  За мен е по-важно, ако има смяна, то тя да провокира промяна на политиката вътре и нов начин на работа за да се окаже необходимата подкрепа на земеделските производители и на жителите в селските райони.  От разместването не би имало никакъв ефект, ако промените са само персонални, затова очакваме нова политика и решения за работата там.

Все пак „факир по публични финанси“, както се изрази министър Найденов, вече управлява най-голямата земеделска банка в България.

Това, че човек идва на тази позиция с добри референции е едната страна на нещата, а другата е как ще работи той. Вярно, че това е много голяма разплащателна институция, защото от там минават най-много европейски средства и като говорим за срокове, критерии и стандарти те наистина трябва да се спазват.  От начина, по който сега ще заработи новият екип ще си проличи дали рокадата е фиктивна или не. В крайна сметка хората, които са сложени на тези позиции имат една много важна мисия – да улеснят пътя на европейските пари до производителите, а не просто някой да стои на длъжност.

Наскоро пак се заговори за облекчаване на процедури по кандидатстване по европейските програми... дебатът май беше в няколко западни страни?

Този дебат за облекчените процедури не е от последните месеци, напротив. Още от 2007 г., когато стартираха в тогавашната комисия разговорите за промени в начина, по който ще се разпределят средствата по ОСП, говорихме за намаляване на бюрокрацията и облекчаване на процедурите. Тук трябва да направим едно важно разграничение – има европейско ниво и национално ниво. Ако макро рамката се определя на европейско ниво, тоест какъв тип политики финансира Европейския земеделски фонд или Фонда за развитие  на селските райони, то националните критерии, които се задават до голяма степен имат значение за отсъствието или наличието на прекалената бюрокрация.

Прилича на казаното в поговорката „Царят дава, а падарят не дава“.

Това би било много голяма грешка ако се допусне.  И по отношение на дебата, който върви около новата ОСП е много важно България да заяви категорично позиция.

Вие отворихте темата за ОСП, някои говорят за таван на субсидиите...

В Брюксел се коментира таван на субсидиите, които може да получи един фермер или стопанство. В България не стана ясно има ли позиция по този въпрос, защото преди да се вземе решение, още повече че се говори за концентрация на плащания в ръце на малко производители, трябва да има един национален дебат.  Трябва да се чуят повече гледни точки и да преценим в каква посока може да се развива земеделието у нас, дали ще има солидарна подкрепа на дребни, средни и едри, дали отделни браншове ще бъдат привилегировани, като към тях се насочват повече средства и т.н.. Ето по ПРСР най-малко пари отиват там, където има най-голяма нужда от пари.

И министър Мирослав Найденов каза, че три-четвърти от субсидиите отивали в един бранш, но все по-често го повтаря след протестите на зърнопроизводителите.

Това означава ли, че България защитава позиция, че иска да има таван на субсидиите? За мен е важно да бъде ясна българската позиция и да е ясно на цялото общество, а не на тесен кръг от хора, които ще преговарят с Брюксел. Много е важно да не се окажем утре в ситуацията да реализираме политики на други държави, защото някой не е успял да зашити националните интереси, както това вече се случи при преговорите на Тройната коалиция по отношение на субсидиите за животновъдите. Вижте, че има спад в регистрацията на земеделските производители, което означава, че сектора става все по-непривлекателен и държавата не прави необходимото за да осигури подкрепа.

Опитахме се да видим. Отговорът беше, че все още данните от пререгистрацията през март не са готови.

Аз също потърсих такава обобщена информация, но такава няма. Попитах в няколко общински служби, откъдето казаха, че наистина по-малко земеделски производители са се пререгистрирали. Една голяма част от тях вече нямат никакви животни, други са фалирали...

Още миналата година, когато правихме подобно проучване се видя, че значително намаляват фермерите.

Тази година напомням, че има и по-голямо данъчно бреме. Имаме повече европейско финансиране, а същевременно бенефициентите намаляват. Как държавата стимулира производителите в агросектора? Само с едни празни приказки!  Ние инициираме създаването  на Обществен съвет, в който ще бъдат поканени да участват експерти и представители на неправителствените организации и на аграрната наука за да изработим заедно политики и успешни решения за агросектора и селските райони.

Като споменахте за много специалисти на едно място, чухте ли за разговорите около бъдещ земеделски синдикат?

Да, чух и говорих с хора, които са участвали в тези разговори. Аз също 2007-2008 г. като евродепутат, тогава коментирах тази идея, че по примера на другите държави, България също трябва да има една национална аграрна структура като синдикат или браншови съюз, която обединява всички браншове в земеделието и да бъде представителна и независима от управляващите в агросектора.

В последните дни все по-често се чува думата оставка. Смятате  ли, че Мирослав Найденов до края на месеца може да изпълни исканията, под които се подписа, в меморандума на зърнопроизводителите с уговорката, че ако не успее си тръгва?

Аз си спомням, че сроковете многократно бяха променяни. Първоначално имаше един срок за края на 2010 г., после февруари, март, вече е април. Смятам, че когато се поемат ангажименти трябва да се изпълняват, защото в противен случай доверието се свива. Изпълнението до края на Април е морална отговорност на министъра, защото когато се заговори за промени във фонда се сметна, че това е само прехвърляне на проблема от болната на здравата глава и с тези промени се опитват да тушират проблемите, които са в МЗХ.  Днес българското земеделие се нуждае не толкова от персонални рокади във върховете на разплащателна агенция, а от хора, които правят реална политика.

И в този момент идва новината от ДФЗ, която по-скоро приличаше на хвалба, отколкото на горчиво признание, че до момента по ПРСР са договорени близо 2 милиарда лева, а усвоените реално са около или над 800 милиона лева от бюджет, който е 6,4 милиарда лева. Какво си мислите като чувате тези цифри?

Изключително бавен темп на усвояване на европейските средства. Гледайки мониторинга на програмите виждам, че нито една европейска държава не успява да усвои 100% бюджета по програмите, но другите страни в ЕС се очаква да усвоят над 50% от парите. Въпросът е България къде ще бъде в тази класация и да не се окаже, че сме на последно място по действително реализиране на тези пари. Ние сме най-бедната държава в съюза, а усвояваме най-малко европейски средтва. Другото изкривяване е по отношение на най-атрактивните мерки. Защо се оказа, че по нашата програма за развитие на селските райони има много акредитирани мерки, към които няма почти никакъв интерес, а тези, които са полезни имат недостатъчни бюджети спрямо интереса? Оказва се, че така зададени критериите за кандидатстване не привличат земеделските производители. Например една от мерките финансира сдруженията на производители – ние имаме нужда от обединяване, но там някои от изискванията свързани с оборот и с други критерии, по-скоро отказват, отколкото ги мотивират.

И какви изводи да си правим?

Това отново ни препраща към размисли за следващия период на програмата след 2014 г., защото какъвто процент усвоим до 2013 г., това може да бъде процентът, който ще ни бъде отпуснат за следващия програмен период. Това ще е единият от критериите, по който ще се изготвя следващата програма. Колкото повече усвоим, толкова повече ще получим за бъдещия период.