Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. Вижте нашата политика за бисквитките повече тук.Приемам

x
съобщение
Нямате нови писма.
Известия за коментари
Известия за коментари
Нямате нови известия.
Мнения в абонирани
Мнения в абонирани
Добави приятел
Приятели
Нямате нови покани за приятелство.
Дейност на приятели
Дейност на приятели
Вход през фейсбук

Пътят до Испания и назад изкова една ферма мечта

Галина Мирчева отглежда стадо от 801 овце, обработва 1762 декара земя и скоро ще се дипломира като магистър

Пътят до Испания и назад изкова една ферма мечта
Автор: Весела Ванева, Фермер.БГ
Оператор: Валери Цветанов
За Галина Мирчева убеждението, че успехът на един животновъд в България е възможен, минава през Испания. Родена е в Плевен. Градското дете заминава за южната европейска страна, когато е само на 14 години. Там вижда как се изкарват парите в земеделието с работа по 12-13 часа плътно и как всяка стотинка се цени.
 
 
Испания е учителят, който издига в очите й стойността на упорития труд, дисциплината, добрите отношения между хората. В Сеговия и Валядолид създава своя поглед към живота, харесва вкуса на амбицията и емоциите на битките.
 
„Благодарна съм на Испания. Все хубави неща научих там. Работех на различни места, във фабрика за зеленчуци и по къщи. Мъжът ми работеше в една свинеферма“, спомня си Галина.
 
Животът в чужбина осигурява на нейното семейството малко спестени пари за покупката на земя и широка обща култура.
Сега Галина притежава голяма собствена овцеферма с 801 животни в плевенското село Петърница, селектира стадото си, развива биоземеделие, обработва и поддържа 1762 декара земеделска земя и ливади.  
 
Съпругът на младата жена е собственик на отделно растениевъдно стопанство, базата му е в същото село. Двамата имат трима синове и двегодишна дъщеря. „Едва ги намирам всичките, когато играят в сеното“, казва тя. „Марио, Иван, Габриел и Еми. Много са ми добрички. Всяко едно детенце ми е дар от Бога. И четирите“, споделя тя. 
 
 
Родителите на младата жена живеят в чужбина. „Ако не беше свекърът ми, това стопанство нямаше да го има. Той по цял ден е тук, организира нещата. На мен ми е по-трудно, защото аз съм с децата и по разни инстанции трябва да се ходи“, споделя Галина.
 
Когато се прибрали в България, съпругът й не искал да се занимава с животни. Тогава тя обявила, че е готова да се заеме, а неговите родители подкрепили снаха си – и вкъщи, и в стопанството. 
 
„Аз стартирах през 2012 г. с 250 овце. През 2013 г. кандидатствах по мярка 121 „Модернизиране на земеделски стопанства“. Бях одобрена. Кандидатствах за доилна зала с две по 12 доилни апарата, охладителен танк, балопреса и минитоварач. Бях одобрена и така стана. Отпуснаха ми 60% от общата стойност. Благодарение на това сега работим много по-лесно, много по-чисто“, споделя Галина.
 
Не всеки фермер би рискувал спестяванията си плюс голям банков кредит, за да създаде голяма и модерна овцеферма. 
Нейният проект по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013 г. е бил за купуване на техника за овцеферма с цел покриване на стандартите на ЕС. 
 
 
Инвестицията включва изграждане на доилна зала за овце с 24 места за доене и 24 доилни апарата. Изпълнила проекта, минали всички проверки и получила близо 261 000 лв. безвъзмездна помощ. За своите 40% от инвестицията изтеглила банков кредит. „Сега приключвам изплащането му“, доволна е Галина.
 
В началото животните в стадото са от породите плевенска черноглава овца и асаф. От три години стопанството прави кръстоска, за да можем да подобрим количеството на млякото и някои други показатели.
 
„Плевенската черноглава е добро животно, здраво животно, тук е обособено за нашия регион. Но, може би, млякото, което дава, не отговаря на моите изисквания, на това, което аз очаквам да направя. Затова подходих към промяна на породата. И определено вече трета година правя селекция. Животните са станали доста по-млечни, по-продуктивни“, обяснява Галина.
 
Сега от 801 овце 350 са плевенска черноглава, а останалите са синтетична популация българска млечна, селектирани със съдействието на русенска асоциация. 
 
„Животните изискват много грижа, много храна, много любов най-вече. Да се гледат с много любов. Имаме малки агънца. В кампания сме все още. Стадото е голямо. Разчитаме много на работната ръка, която е много оскъдна на този етап“, отбелязва тя.
 
 
Работниците в нейната ферма са петима, всичките са местни хора от село Петърница. Някои от тях, преди да постъпят при нея, обикаляли стопанства из страната, но все имали проблеми – не им давали трудови договори, не им плащали.
 
Галина вярва, че в основата на успеха стои доброто образование. Това е тема на сериозни дискусии с 15-годишния Марио, най-големия от синовете. 
 
„Той казва: „Аз за какво да уча? Ще отида и ще работя при тати“. Тука вече не можем да се разберем много добре. Аз му казвам: „Виж ме мен. На 36 години и все още уча и искам да уча, защото смятам, че това е важно“, разгорещено обяснява Галина.
В близките месеци й предстои да завърши магистърската програма по агробизнес в Стопанската академия в Свищов. На лекции ходела заедно с бебето. „Тази година завършвам, трябва да се дипломирам вече и да приключвам, защото ми идва в повече“, признава тя.
 
Наистина намира приложение на наученото в академията. „Аз за тази цел уча точно по специалността си – агробизнес, биоземеделие, защото и в момента съм по биомярка – мярка 11, с биологично земеделие и биологично животновъдство“, допълва Галина. 
 
За нейното стопанство субсидиите представляват огромна помощ. „Без тази финансова подкрепа, не бих устояла. Определено не бих устояла, защото фермата ми е голяма, изисква много разходи и ако тъпча на едно място, няма да се развия. Аз гледам всеки един лев, който идва, да се оползотвори максимално във фермата. Сега направихме нови пътечни ленти за хранене, за да улесним по-доброто хранене на животните. Естествено, работи се и с кредити, но неизбежно е. Аз мисля, че всички колеги са горе-долу като мене“, казва тя.
 
 
Сега около Великден, а после и за Гергьовден добрите стопани са в силна кампания за продажба на агнета. Хората от близките села знаят за фермата на Галина и купуват директно от нея. Тя не работи с кланици, тъй като там изкупуват агнетата по 4.50 лв. за килограм живо тегло, докато при директна продажба цената е 6.00 лв.
 
„От години така процедираме. Хората ни знаят. Харесва им месото. Агнетата определено са само на мляко - до преди два дена. Тоест това е хубаво, качествено месо. Хората идват и си ги изкупуват. Дори миналата година не ни достигаха и ги пращахме при наши колеги в съседни села. Тази година вече имаме и повече агнета. С повече майки – повече агнета“, описва кампанията Галина. 
 
Млякото продава на мандра. По-малко от половината животни във фермата се доят – едва 300, защото малките агнета още са си с майките. Добивът на мляко от фермата е 450-500 литра на ден. Овчето мляко е с висока масленост и изискванията към хигиената са големи. На покрива на доилната зала е инсталиран слънчев колектор за гореща вода. Личи си, че европейските пари са наистина добре похарчени.
 
Изкупната цена на овчето млякото е 1.20 лв. за литър. Темата е болезнена. „Това е проблем, който смятам, че няма да се оправи. Себестойността на млякото в никакъв случай не е това, което се заплаща от мандрите. Защото животното има нужда от страшно много храна, грижи, работна ръка. И в крайна сметка 1.20 лв. за литър мляко е смешно“, казва Галина.
 
Тя знае какво бъдеще иска за своето стопанство. Първата й цел е да направи едно добре селектирано стадо, което да дава повече мляко. Инвестициите във фермата са наистина големи, затова и приходите трябва да бъдат повече. На този етап не мисли за преработващи инсталации, за затваряне на цикъла. 
 
„Възможно е да стане на по-късен етап, когато сме утвърдили всичко това. И когато съм абсолютно убедена, че да, аз бих могла да изкарвам от това стадо. Да не се надявам на субсидии, на европейски субсидии, а да знам, че мога само от реализацията на млякото и на животните, да се справя. Тогава – да, бих могла. Но на този етап не съм сигурна. Всъщност пазарът е залят с млечни продукти и то може би от чужбина по-скоро и не знам дали ще успея да си реализирам на този етап моята продукция“, разказва Галина каква е нейната бизнес логика.
 
В същото време е абсолютно сигурна, че от нейната ферма излиза много качествено мляко. То минало през доилната зала и през инсталациите, които отговарят на високите изисквания. Трезвата оценка сега е, че без субсидиите този толкова важен сектор – животновъдството, не би могъл да се развива, въпреки традициите в България. В миналото животните са били в пъти повече. „Но сега виждате колко наши колеги се отказват, фалират именно поради това, че не устискват на състоянието в момента. Трябва да се подпомага, трябва да се кандидатства по мерките, за да има бъдеще“,  категорична е жената.
 
Всичко, което тя получава като субсидия от ЕС, се използва във фермата. „Ако се надявам само на продукцията, която изкарвам от животните, не бих успяла да се развивам. По-скоро бих имала само за заплати и такива неща. Но целта ми е да се развивам. Благодарение на субсидиите и на това, което се дава като помощ на животновъдството, успявам поетапно да правя неща, които иначе биха се удължили доста във времето“, отбелязва Галина.
 
Децата също свързват мечтите си със стопанството. Отсега много помагат. Слагат храна на животните, ходят с баща им по полето. 
„Единият казва: „Аз взимам на тати бизнеса.“ Другият казва: „Аз – на мама животните.“ Определено се надяваме на тяхната подкрепа в бъдеще“, разказва енергичната майка.
 

© 2018 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!


Свързани новини
De minimis за ниските цени на млякото?
 
Помощта de minimis за унищожена овца или коза става общо 47 лв.
18.07.2018 | 4872 прочитания
Помощта de minimis за унищожена овца или коза става общо 47 лв.
Допълнително подпомагане за стопаните на евтаназирани животни, които вече получават обезщетенията си

Ще кандидатствате ли с проект по мярка 9 от ПРСР?

news