Днес в Пловдив се проведе Конференция с международно участие на темата „Иновациите в българското земеделие: първи стъпки по пътя на Европейското партньорство за иновации-АГРИ“. Събитието започна при изключително силен интерес с пълна зала от над 200 души.

 

Наред с обичайните презентации и статистики обаче, изпъкна много ясно едно послание, което за пореден път трябва да ни напомни за наложителното решение какъв тип селскостопанска политика трябва да се толерира и подкрепя финансово в България.

 

Йохан Елингсен от Норгес Вел - най-старата неправителствена организация в Норвегия, заяви пред присъстващите, че устойчивото развитие на селските райони може да се реализира единствено при успешно развитие на фамилното фермерство и семейните ферми. Наред с въвеждането на иновации в стопанствата и прилагането на зелени практики, това би гарантирало едни постоянни и сигурни доходи за хората в селата. 

 

Нужна е коренна промяна в аграрната политика на България и начина на подпомагане

Може ли обаче това на практика в България да се случи? Корпоративният тип стопанства, в чиито ръце главно в Северна България, а и другите региони със силно развито конвенционално земеделие са попаднали голямата част от обработваемите и плодородни (все още) земи, нито създават добавена стойност в земеделието, нито осигуряват заетост, нито по някакъв начин допринасят за облагородяването и възраждането на селата. Те се превърнаха в едни своеобразни черни дупки, които единствено изсмукват ресурсите на земята, природата, местното население, както и на съответните "бюджети".

 

Те не създават заетост в селата и изостаналите региони, а напротив - отнемайки възможността на местното население само да обработва земеделските си парцели (за което умишлено бе водена политика в продължение на години) - унищожава напълно селските райони. Този тип земевладения също унищожава и агроекологията в селата, тъй като то не се съобразява с билогичното земеделие, отравя с торове и химикали земята, от което впоследствие се отравят и водата и животните в малките ферми. Може би след години, държавата ни и Европейският съюз (ако го има) ще се наложи да харчат стотици милиони за възстановяване на погубената екология и биоразнообразие, заради алчността и безотговорността на т.нар. "модерни инвеститори" в земеделието.

 

Изтичане на европейските средства в грешната посока

В този контекст не може да има никакво ефективно усвояване на европейски средства в логиката на Общата селскостопанска политика и развитието на селските райони, тъй като тези средства отиват не по целево предназначение, макар бенефициентите им да отговарят на определените (по много мерки стъкмени) административни регламенти.

 

Все още липсва приложима Национална стратегия за развитие на селските райони и агросектора (различна от Европейската и носеща спецификите на всеки регион в България)

Пътят за ефективно развитие на селските райони, категорично е само един - развитие на семейните ферми и създаване на условия от страна на държавата, в които да се урегулира контрабандния внос и нелоялната конкуренция в целия селскостопански сектор. Друга наложаща стъпка е стимулирането на инвестициите в дейности, които носят добавена стойност за българската фермерска продукция и поощряване чрез специфични мерки на завръщането на младите хора в селата.

 

Положителен пример за развитие на селата чрез използването на относително малки парцели земя от страна на фамилни стопанства са регионите на Пловдив и Пазарджик, които са първите в България, където вече може да видим както много добре разработени стопанства, така и нови преработвателни предприятия в самите села.