За 10 години членство на България в Европейския съюз (ЕС) голяма част от бранша получи напразни надежди. Друга част от овцевъдите вече не са в бранша. А за трети това е един допълнителен материален стимул, защото всичко това, което е от ЕС на нас ни носи единствено облаги по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). Овцевъдите трябва да се поучим от грешките на другите държави-членки, но да видим и техните плюсове, да направим анализ и да тръгнем по техния път, ако все пак искаме да има овцевъдство в България. Няма друг сектор в животновъдството, който да има по-големи перспективи от овцевъдството и козевъдството. Това каза съпредседателят на Национална овцевъдна асоциация (НОА) Симеон Караколев във връзка с равносметките за сектор Овцевъдство по повод десетгодишнината от членството на България в ЕС. 
 
 
„За голяма част от колегите европазарът е един мираж и по-скоро неговата структурата – кооперативи, организации на производители, реализацията на продукция, а именно това, което в цяла Европа е основа на пазара и независимо от това, че са изминали 10 години, ние все още се чудим дали да го почнем или не. Все още липсва тази воля в държавата, в администрацията“, коментира Караколев. 
 
По думите му пазарът трябва да се освободи и да се реализира свободна търговия на млечни и месни продукти директно от производителите. 
 
Субсидиите не са единственият плюс 
 
Освен субсидиите, които могат да се разгледат и като положителен, и като отрицателен аспект от нашето членство в ЕС, Симеон Караколев открои още няколко позитивни момента за сектора.
 
 
„Членството ни в ЕС е позитивно за хората, които имаха възможност и успяха да реализират свои инвестиционни проекти, и в момента фермите им са до някаква степен механизирани. За 10 години, 2-ри рограмен период, в България все още механизирано се отглеждат едва 2-3% от овцете. Хубаво е когато говорим за подобни неща, тъй като в министерството работят с данни, а не с факти“, обясни той.
 
Овцевъдът изтъкна още, че в Европа статистиката е обратна на нашата, над 90% от овцефермите са механизирани, а тези, които използват изцяло ръчен труд са под 10%.
 
„Пак ще се повторя, не един път съм казвал, че държавата ни не е майка, а мащеха. За какви колективни пазари говорим, като не може да либерализираме една наредба, касаеща преработката?! Ние слагаме ограничение след ограничение в една наредба, която определено трябва да я има, но тя не трябва да ограничава, а да насочва. Тук е нужно да се водим от европейския модел, защото причината другите страни да са едни гърди напред е това, че при тях тези ограничения липсват“, каза Караколев.
 
Като пропуск на страната ни Симеон Караколев определи това, че администрацията не се поучава от европейския опит.
 
„Ние гледаме да се докажем на Брюксел – колко много санкции сме направили, колко много пари сме спестили. Тук гледаме как тези пари, които взимаме просто да се разходят. Държавата сама поставя приоритетите – ЕС не ги е поставил. Например за овце и кози, и биволи, ако не се лъжа, както и за пчелите няма квоти, няма категоризация на фермите, производителите могат да произвеждат колко искат продукция, а при нас какво става?“, коментира съпредседателят на НОА. 
 
Овцевъдството трябва да бъде механизирано
 
Друг ключов момент за бранша, според Караколев е това, че докато моделът на отглежда на овцете не бъде променен, няма как да се говори за бизнес. 
 
 
„Ние не се възползваме от другите държави, от които може да черпим опит. Например Гърция е може би една от държавите в ЕС, която има положителен прираст в овцевъдството, ако се върнем 30 години назад. А ние сме най-зле, ние сме най-голямата трагедия в ЕС и това трябва постоянно да се казва! От 2 години има леко задържане на овцете и може би леко увеличение, за което са "виновни" субсидиите. Но вместо да се възползваме от това като бранш, започнаха да се слагат още регулации, например промените в директните плащания за комбинираното субсидиране… У нас точно високопродуктивните ферми се нуждаят от най-много стимулиране, а ние продължаваме да даваме субсидии на куцо, кьораво и сакато. Ето това е политиката в момента“, категоричен е той.
 
На въпроса накъде трябва да се насочи сектора и в каква посока да върви Симеон Караколев имаше еднозначен отговор. Според него държавата трябва да спре да подхожда като мащеха и да слага допълни изисквания към сектора – трябва да го остави да диша.
 
„Браншът трябва да върви към промяна на манталитета. Овцевъдите трябва да са наясно, че факторът „човек“ трябва да бъде сведен до минимум. Това значи механизация на фермите, механизирано доене и балансирано и пълноценно хранене на животните. Когато цялостният процес се превърне в една цяло, когато имаме добра генетична основа, високопродуктивни животни и механизирани условия за отглеждане, тогава ще спечелим. В Европа има свръхпроизводство на краве мляко. В България ще останат само големите ферми и малките в необлагородени райони, както и месодайните породи. Нямаме друг сектор в животновъдството, който да има по-големи перспективи от овцевъдството и козевъдството“, заключи Симеон Караколев.