Приетите досега промени в закона за генно модифицираните организми от парламентарната комисия по околна среда не спират възможността за пускане на ГМО в България. Това заяви синият депутат Лъчезар Тошев след днешното извънредно заседание на комисията. По предложение на Костадин Язов от ГЕРБ депутатите от комисията приеха нова форма на забранителния режим за пускане на ГМО в България - не се допуска "освобождаване в околната среда и отглеждане по смисъла на чл. 71" на ГМО в зоните от "Натура 2000" и 30-километров радиус около тях. Въпросният член 71 касае отглеждането на онези култури в България, които са разрешени за пускане на пазара от Европейския съюз. Тошев напусна ядосан комисията, след като депутатите отхвърлиха предложението му за дефиниция на "освобождаване в околната среда". Той предложи терминът да обозначава всяко съзнателно пускане на ГМО извън лабораториите, защото сега той означава единствено полевите опити с модифицирани растения. Напук на логиката на българския език, отглеждането на ГМО с търговска цел влиза в друго понятие - "пускане на пазара".
"Ако сега приемем новата дефиниция, вероятно ще трябва да прегласуваме целия закон", възрази зам.-министърът на околната среда Евдокия Манева.

Докато комисията по околна среда обсъждаше спорните текстове, в пленарната зала започна второто четене на законопроекта. Петър Курумбашев от БСП заяви, че тази ситуация е абсурдна и противоречи на правилата за работа на парламента, според които всеки депутат трябва поне 24 часа преди гласуването да разполага с последните доклади на ресорната комисия. Курумбашев поиска гласуването да се отложи за следващата седмица, но депутатите отхвърлиха предложението. Председателят на парламента Цецка Цачева влезе в спор с депутатите от БСП, заявявайки, че "няма да ги спаси протакането на законопроекта". В крайна сметка по предложение на Искра Михайлова от ДПС, гласуването на най-конфликтните текстове, в това число приетите днес от екокомисията, беше отложено за следващата сряда.

Ако предложението на Тошев за новата дефиниция не бъде прието, законът няма да спре ГМО, казаха в специално изявление от СДС след пленарното заседание. Мартин Димитров припомни, че с отпадането на категоричните забрани за отглеждане на традиционните култури като пшеница, плодове и зеленчуци и др., и замяната им с възможност за конкретни забрани по т.нар. "предпазна клауза", не решава проблема. Предпазната клауза дава право на страните да забраняват онези ГМО-култури, които са разрешени от ЕС за пускане на пазара, като царевицата МОН810 на американската "Монсанто" или картофите "Амфлора" на германската BASF. За всички онези култури, които обаче не са разглеждани от ЕС, превантивна забрана няма. Димитров припомни, че в отговор на синия евродепутат Надежда Нейнски от Европейската комисия са заявили, че това лято ще бъде преразгледана евродирективата за отглеждането и търговията с ГМО, и е възможно всяка страна да получи правото сама да реши какво да прави с генно-модифицираните организми. "Ако това стане, ще искаме да видим следния текст в българския закон: "ГМО не се отглеждат в България, с изключение на лабораторните опити", каза Мартин Димитров. Депутатът призова екоминистерството да съдейства на опитите на депутатите за пълно ограничаване на

Групата на БСП също даде изявление след заседанието и също заявиха, че са недоволни от досегашния законопроект. Сутринта в отговор на парламентарен въпрос от Петър Курумбашев дали екоминистерството е разрешавало лабораторни опити с ГМО в страната, екоминистърът Нона Караджова каза, че досега такива разрешения не са издавани. "Въпреки това такива опити се правят на поне 10 места в страната", посочи депутатът. По думите му, сред тях е предприятието Агробиоинститут към земеделското министерство, което прави опити с модифициран памук. "Законът действа от 5 години и ние и сега не го спазваме, а тръгваме да го либерализираме - можем да си представим какво ще се случи тогава", коментира Курумбашев.

източник: Дневник