Не съм мислил каква е ключовата формула за успешен бизнес. Не знам. Ставай рано, бачкай здраво, това е, разказва един от наследниците на Деньо Алексиевия род. Фермер.БГ гостува на Николай Алексиев, пето поколение земеделски производител. 
 
 
Ден след един от най-хубавите семейни празници – Великден, решихме да ви запознаем с изключителна история за самосъхранение, приемственост и успешно земеделие в Златна Добруджа. Историята на един дълъг род, който в годините не само успява да се запази, но и да се развие. Началото поставя Деньо Алексиев Йорданов. Неговите наследници – правнуците Алекси и Генчо Алексиеви създават фирма през 2000 г. Днес нея доразвиват синовете на Алекси – Иван и Николай. 
 
 
Казвам се Николай Алексиев от Добрич съм, село Красен. Намираме се на едно от нашите полета, близо до базата на Братя Алексиеви. Нашето стопанство е 31 000 дка, като фирмата е от 2000 година. 
 

Съхранението на фермерския ген през годините 

Ние сме пето поколение фермери. Още прадядо ми се е занимавал със земеделие. По наследство така се получи. Погледнато назад и баща ми, и дядо ми са знаели, че ще се занимават със земеделие. В Добруджа това е било и още е основен поминък и затова голяма част от населението продължава да се занимава с това.
Занимаваме се от съвсем малки и аз, и брат ми. Сега и братовчед ми. От 15 годишни сме по комбайни, трактори. В началото просто помагахме, а сега ние сме основните фигури в бизнеса.
 
 
Не винаги нещата се получават с лекота, но най-важното е, че семейството остава винаги до теб.
 
Споровете са всеки ден. Добре, че е така, защото в спора се ражда истината. Там разбираме кое е правилно и обсъждаме много варианти и различни идеи. Спорим за всевъзможни неща – кога трябва да започнем сеитба, кога трябва да пръскаме, дали да насеем повече слънчоглед или пък царевица, от кои хибриди, кои препарати да използваме. Има доста решения, които се вземат всеки ден и за тях обикновено са споровете. Постепенно ние – младото поколение, започнахме да надделяваме. До преди няколко години се бяхме разделили, но сега вече – ние сме. 
 

Стопанството 

Отглеждаме традиционните за Добруджа култури – основно пшеница, около 40% от площите – 13 хил. дка. Около 6500 дка рапица. Също така слънчоглед и царевица, там площите са различни, според годината. 
 
Редица земеделски стопани започнаха да диверсифицират стопанствата си, за да имат повече сигурност. Алексиеви обаче не са от тях. 
 
Ние сме компактни. Тук няма чак такива далечни полета. Най-далечните са на 12-13 км, така че не е голяма разликата.
 
В ежедневната работа са ангажирани освен бащата и брата на Николай Алексиев, но и неговия братовчед и чичо му.
 
Аз се занимавам основно с полската работа, заедно с братовчед ми. Брат ми стои повече в базата. Там се занимава с машини, кантари и т.н. Чичо ми се занимава изцяло с администрация и финанси. Баща ми се пооттегли от няколко години и е оставил нещата на нас, той е с по-представителни цели.
 
 
Стопанството е екипирано със сериозна техника, въпреки това Николай Алексиев не смята, че има нужда от повече разрастване. 
 
С техниката, която имаме мисля, че можем да работим и 50 000 дка. Доста сме обезпечени от към техника. Имаме 6 комбайна CLAAS Lexion и 17 трактора – малки, средни, големи, основно John Deere. Справяме се добре и в срокове.
 
Означава ли това, че фирмата ще се развие с още близо 20 000 дка?
 
Не планираме такова развитие до 50 000 дка. Мисля, че едно стопанство около 30 000 дка, е най-добре, защото приключваш в срок, успяваш да обърнеш внимание на всичко, стараем се да нямаме провалени полета. Няма нужда да правиш 50 000 или 100 000 дка. По-добре е по-компактно стопанство. Според мен ние сме намерили златната среда. 
 
 
Техниката е основно перо, но и гаранция за добре свършена работа
.
Стараем се да поддържаме техниката. При нас ремонтираме голяма част от нещата. Поддръжката също правим сами. Амортизацията е както навсякъде, каквото се амортизира напълно – подменяме. 
 
Алексиеви oтговорят на ежедневните предизвикателства, като не спират да изпробват нови технологии.
 
Опитваме с различни технологии, надяваме се, успешно. От няколко години безорно обработваме площите. Пробвали сме някои биопродукти при торовете. Нашите полета са като опитни станции, постоянно опитваме нови неща.
 

Работната ръка 

Един от най-големите проблеми в земеделието – работната ръка, не се оказва такова бреме за братя Алексиеви. 
Засега не усещаме проблем с работната ръка. Осигуряваме добри условия за работа и нямаме проблем. Някъде около 25-27 души работят при нас. Не всички са изцяло заети с производството, имаме и в базата няколко жени.
 
Има ли обаче нещо, с което семейството да се справя по-трудно?
 
Като че ли всичко го правим с желание. Трудно се справяме с природата, когато има проблем с липса на дъжд или са прекалено много. Тогава наистина има проблем, другата работа я върша с удоволствие. 
 

Ключовата формула за успех

Не съм мислил каква е ключовата формула за успешен бизнес. Не знам. Ставай рано, бачкай здраво, това е!
 
Ще продължат ли братя Алексиеви да пазят фермерския ген?
 
Надяваме се да продължат и децата ни. Макар че ние с брат ми общо имаме 4 дъщери. Не знам как точно ще стане, но се надяваме да ни доведат заинтересовани момчета, които да продължат.