Протести ще има, ако намеренията на Министерството на земеделието по създаване на работна група и промяна на наредбата не се осъществи. Както и ако не се изпълнят обещанията за компенсация на пчеларите“, каза зооинженер Михаил Михайлов, председател на Съюза на пчеларите, за Bloomberg TV.
 
Пчеларят е присъствал на Консултативния съвет по пчеларство, което се състоя на 8 май. По покана на ресорното министерство на това извънредно заседание е бил поканен и Костадин Костадинов, председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ). По думите му това се случва за първи път, за което приветства ръководството.
 
„Имаме идея да се сформира работна група, която да работи върху проблемите с отравянията на пчелите и промяната на Наредба 13“, каза зърнопроизводителят. Пчеларят се съгласи с него и допълни, че „трябва да синхронизираме действията си във връзка с изпълнението на нормативната уредба“.
 
По думите на Костадинов е нужна по-модерна оповестителна система за пръсканията, затова едно от предложенията на НАЗ е да се създаде Единен електронен регистър. „Там ясно и точно ще се вижда всичко. Кога и с какво излизаме да пръскаме, а колегите пчелари да бъдат уведомени веднага чрез есемес, имейл или по друг начин“ обяснява зърнопроизводителят.
 
За него е важно обаче да се обхванат абсолютно всички, защото не само земеделските производители работят с препарати за растителна защита. „Има общини, които пръскат за кърлежи без уведомление. БДЖ пръска по линиите си също без уведомление. Държавата не спазва реално тези функции. Колегите овощари също рядко предупреждават“, твърди Костадинов.
 
Михайлов също потвърди, че разполага с информация, че БДЖ пръска покрай линиите срещу растителност. „Служителите не спазват отстоянията и скоростта на вятъра. И пчелини, разположени в близост до жп линиите, страдат“, жалва се той.
 
И пчеларят, и зърнопроизводителят приветстват решенията, взети на Консултативния съвет, за увеличаването на акредитираните лаборатории и за поемането на пробите на отровените пчели от Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ).
 
„Това е един нов пробив в Министерството на земеделието. Вече се вижда желание за работа, а не остро противопоставяне на всяка цена. Когато има диалог, нещата се случват“, уверен е Костадинов.
 
На въпроса дали отравянията с химикали ще повлияят върху меда, Михайлов отговори, че очаква качеството му да се запази. „При нас по-големият проблем е количеството на пчелите, т.е. силата на пчелните семейства и възстановяването им след отравяне. В Югозападна България вече вкарват пчели от съседна Македония, което е жалко“, допълни пчеларят.