x
съобщение
Нямате нови писма.
Известия за коментари
Известия за коментари
Нямате нови известия.
Мнения в абонирани
Мнения в абонирани
Добави приятел
Приятели
Нямате нови покани за приятелство.
Дейност на приятели
Дейност на приятели
Вход през фейсбук

Никой не знае какво е браншова организация

В България липсва формулировка и определение за това какво е браншова организиця

Никой не знае какво е браншова организация
Автор: Биляна Панчева, Фермер.БГ
В България няма определение за браншова организация. На места се срещат дефиниции на дейността, но липсва самата формулировка на това какво точно е браншова организация.
 
Няма критерии и правила, които да казват какво представлява тази организация. Това създава известно объркване коя организация е браншова и коя не. Развъдните организации, например, браншови ли са и ако някой твърди обратното – с какво мотивира твърдението си?
 
За да се формулира понятието трябва да се заровим по-дълбоко и да проследим как в годините е имало опити за формулиране чрез закони, които да урегулират това понятие и дейността на тези организации в областта на селското стопанство. 
 
Един от първите опити датира от 2009 г., тогава министър на земеделието е Мирослав Найденов. По негова инициатива, с цел да улесни комуникацията с представителите на земеделските организации, се сформира работна група. Тази работна група провежда няколко заседания. 
 
По думите на запознати тогава организациите са проявяват огромен интерес, но проблемът е в липсата на критерии за дефиниция. 
Основен проблем, който излиза на преден план е представителността на организации. Той седи и днес. 
 
Става въпрос за това, че редица организации не дават информация за членската си маса, нямат регионални структури и освен това, държат на мнението, че след като са признати и записани като „национална“ организация, те вече са легитимирани от държавата като такива и имат правото да представляват сектора, в който работят, въпреки че не предоставят данни за членовете си. 

 

Как се регистрират сега?

За да е по-ясно – браншови организации се регистрират по закона за юридическите лица с нестопанска цел, като едни са в частна полза, а други в обществена. На практика това е неправителствена организация (НПО). Но това по никакъв начин не ги отличава от други НПО – дали неговите членове ще са земеделци или ще помагат на жени, жертви на насилие, юридически няма никаква разлика. 
 
 
Именно заради това те могат да дадат отговор, че въпросното НПО е покрило минимумът, записан в Закона за юридическите лица, а именно: „Сдружение, което е определено за извършване на общественополезна дейност, се учредява от най-малко 7 дееспособни физически лица или 3 юридически лица“.
 
Т.е. няма значение каква е членската маса на въпросната организация, ако се покрива минимумът, изискван от закона. Така обаче се губи фокусът върху друго – дали наистина тази организация е национално представена.
 
Оказва се, че ако се даде определение за браншова организация и се посочат критерии, на които трябва да отговарят, голяма част от организациите ще попаднат извън тази формулировка. 
 
През 2011 г. работодателските организации яростно се възпротивяват на създаването на този закон. Според тях земеделците са работодатели в определен икономически сектор и те трябва да са в масата на членовете на въпросните организации. Логиката им е, че ако земеделието, като огромен сектор, се отдели, те ще останат с едни много „романтични“ функции. 
 
Оказва се, че това е голям горещ картоф от политическа гледна точка. Затова и затихва първоначалният устрем. 
 
Вълна за създаване на закон и формулиране, структуриране и т.н. правила за земеделските браншови организации има и по времето на министър Десислава Танева. 
 
Този път обаче законът не излиза като законодателно предложение от Министерския съвет, а от Народното събрание. 
 
Принципът е следният – ако идва от правителството, той трябва да бъде предложен на кабинета от ресорното министерство. За да се случи това, трябва текстовете да бъдат пуснати за обществено обсъждане и всички браншови организации да бъдат събрани на една маса, да се изложат съответните становища в един дълъг дебат. 
 
Ако се входира, обаче, директно в Народното събрание, априори се счита, че всички депутати представляват хората от народа. Няма работни групи, каквито се провеждат в министерството. 
 
Законопроектът е входиран на 25 март 2016 г. в Народното събрание от група депутати. Браншът е поканен в комисията по земеделие да го обсъди.

 

Вижте стенограмата от заседанието

 

Горещият картоф обаче се оказва още по-голям и тази инициатива замира. Отново изплува проблемът с представителността. 

 

Орел, рак и щука 

Един от вариантите за създаването на подобен тип организиране на бранша е той сам да изяви воля това да стане. Като това може да е:
 
    - на регионален принцип – всички производители от Монтанско, например, да имат обща организация, в която да членуват различни представители на секторите;
    - на секторен принцип – говедовъди, зърнопроизводители, плодове и зеленчуци и т.н;
    - по тип продукция – конвенционална или био. 
 
 
За да се реализира това, трябва да има достатъчно силна фигура от бранша, която да има уважението на всички, да ги убеди в ползите и да обедини всички чрез организиране. 
 
Другата линия е да има политическа воля за това. Т.е. даден министър, депутат или друга политическа фигура да създаде една рамка, да я предложи и да каже на бранша какви предложения има и оттам вече да се започне дебат и навлизане в детайли. Тук тънкият момент е, че ако те настояват това да стане и има политическа воля – браншът може да реши, че му се налагат правила, които не иска, а оттам политиците веднага виждат евентуален отлив от страна на потенциални гласоподаватели и вероятна загуба на политически дивиденти. 
 

С какво разполагаме като нормативна база?

В Закона за прилагане на общата организация на пазарите на земеделски продукти на ЕС, в чл. 55в се казва, че министърът на земеделието, храните и горите издава наредба, с която урежда условията и реда за признаване на организации на производители, асоциации на организации на производители и междубраншови организации в сектора на млякото и млечните продукти. 
 
В същото време в сайта на министерството на земеделието има определение на организации на производители, които са търговски организации. 
 
Това организиране идва от сегашния Регламент (ЕС) № 1308/2013 за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти. В гл.III се регламентират три типа организиране на земеделски производители:
 
    - организация на производители
    - асоциация на организации на производители 
    - междубраншови организации, в които влиза и преработката.
 
Чрез този регламент се дава възможност на държавите членки да признават организациите. Оттук директно се отива към Наредба №12 от 5 май 2015 г. за условията и реда за признаване на производители на земеделска продукция, асоциации на организации и междубраншови организации и на групи производители. Наредбата почти припокрива Регламента.
 
Организациите на производители, асоциациите и междубраншовите организации са заложени в регламента и в нашия закон основно за целите на по-добро пазарно представяне на производителите - техни членове. 
 
Ако строго се погледне, в България има някакъв ред за признаване за организиране на земеделски производители в структури. Но пак излиза въпроса – те браншови ли са или не. И защо в тези, българските документи, я няма думата бранш?
 
Ние признаваме тези организации, защото те искат, а те се организират, защото инициативата е тяхна според Регламента, в който са изброени и целите им.
 
На практика, точно това трябва да прави една браншова организация. И много от тях у нас го правят. Т.е. имаме дадена практика, регулирана с документ. Защо тогава не се популяризира, не се пречупи през българската действителност?
 
По принцип не би трябвало да има разлика между посочените документи и един евентуален закон за браншовите организации. Освен че във въпросния закон трябва да се добави, че се признават и организации, които са юридически лица с нестопанска цел, за да не се налага всички да се пререгистрират. 
 
Има и трети – почти фантастичен вариант – да се създаде, чрез този закон, нова юридическа правна форма, специално за браншовите организации. 
 
Организациите на производителите са кооперация, събирателно дружество или ООД. Това са обаче търговски организации. Но дали това са юридически най-правилните форми за създаване на браншова организация?
 
Именно тогава се връщаме на момента защо повечето организации в земеделието се регистрират като НПО. Отговорът е прост – защото е най-лесно. Ако се сдружат на базата на Търговския закон или кооперация, те ще има много отговорности като плащане на данъци и т.н., които не ги ангажират като НПО. 
 
Проблемът е, че браншът не е само търговия. Браншът е и подпомагане, и производство. Голяма част от сегашните организации в земеделието не се сдружават, за да продават заедно продукцията си, а за да имат влияние. 
 
Това, което се наблюдава през годините е, че браншът има желание да има такъв закон. Но само до момента, в който не се стигне до въпроса – кой е бранш, какво е браншова организация и каква е целта на тази организация. 
 
Има и нещо друго – иска ли държавата да има срещу себе си силен и обединен бранш? Защото един разединен бранш е лесен за управление. Разделяй и владей не е измислена от вчера като стратегия. 

 

© 2018 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!


Свързани новини
Стойко Кировски: За съжаление, в България липсва закон за браншовите организации
 
Фермер: Мярка 11 е един опорочен кръг
20.01.2019 | 14752 прочитания
Фермер: Мярка 11 е един опорочен кръг
Трябва да се създаде звено, което да се занимава само с проверки, смята младият фермер Адриан Николов

Промените в схемите за обвързана подкрепа ще ...

news