Проектът на Закона за земята остава водеща тема и тази седмица. Недоволството на редица браншови организации, по различни аспекти от документа, доведе до провеждане на среща със зам.-министъра на земеделието Вергиния Кръстева. Картите са сложени на масата. За коментар какво искат браншовите организации, Фермер.БГ потърси мнението на председателя на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) Костадин Костадинов.
 
 
„НАЗ, заедно с Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ) и Българската асоциация на собствениците на земеделски земи (БАСЗЗ) представи своите становища пред зам.-министър Вергиния Кръстева. Всички те бяха негативни, като общата ни идея е, че трябва да се направи един нов закон, нова концепция, изработен заедно с бранша. Такъв, който да работи за земеделските производители, за земеделския сектор – за бранша“, каза Костадинов.
 
Според НАЗ целият проект трябва да бъде преработен.
 
„Самата концепция на целия проектозакон ни притеснява. Искаме той да се преразгледа и да се направи нещо стойностно. Мога да кажа, например, че предният вариант на закона беше по-добър от този, който се предлага сега“, заключи председателят на асоциацията.
 
Становището на АЗПБ е че: „не подкрепя предложения проект, предварителната оценка на въздействието, както и начинът на настоящия процес на обществено обсъждане без провеждането на каквато и да било експертна дискусия със заинтересованите страни“. 
 
„БАСЗЗ също имат техни предложения. Те настояват някои неща да останат, а други да бъдат променени. Разбира се, че ще има различни мнения по темата, но точно заради това трябва да се съберем и да работим заедно. Само така накрая ще се постигне закон, който да е оптимален и да удовлетворява всички. Закон, който да работи за бранша, а не да ни пречи“, добави Костадинов.
 
Притеснението на бранша е породено и от факта, че Народното събрание постави срок. Проектът на Закона за собствеността, поземлените отношения и опазването на земеделските земи до края на февруари трябва да влезе  в парламента. Другият вариант е удължаване на този срок.
 
„Ние не искаме да се ограничаваме времево. Този срок, поставен от Народното събрание, няма как да бъде спазен. Няма как да се справим за месец, два или три. Просто за такъв основополагащ акт, с който искаме да работим 10-15 години без да го пипаме и преправяме, трябва време, за да се изработи и да стане нещо наистина стойностно“, категоричен е Костадинов.