Гл. асистент Силвия Василева е завършила  специалност „Биология” в Пловдивски университет „Паисий Хилендарски” през 2007 г. Две години по-късно защитава магистърска степен по „Растителна защита” в Аграрен Университет – Пловдив. През 2010 г. е зачислена като редовен докторант в катедра „Генетика и селекция” към същата институция. Получава образователно-научна степен „доктор” през 2014 г.

Агроном: Никога не съм си мислил да практикувам професията си в чужбина

Фермер.БГ разговаря с младия учени за избора й да се насочи към аграрните науки, възможностите за реализация, нивото на обучение в Аграрния университет и условията за прилагане на наученото още докато се учи посредством активно сътрудничество с бизнеса.

- Защо решихте да се развивате в сферата на аграрните науки?

- Интересът ми към биологическите науки датира още от училище. Баща ми има агрономическо образование и се развива в този сектор. Комуникацията ми с него като авторитет впоследствие обособи и конкретизира научните ми интереси. Динамичната световна обстановка и стремежът на хората към екологосъобразен начин на живот към днешна дата поставят редица предизвикателства към селекционерите. Тази сфера предоставя възможност за практическо приложение на редица фундаментални познания, които придобивам във времето.

- Каква длъжност заемате в момента?

- Към днешна дата заемам длъжността „главен асистент” към Аграрен Университет - Пловдив. Преподавам дисциплините: Селекция на полски култури; Селекция и семепроизводство на културните растения; Селекция и приложни in vitroметоди. Имах възможността да проведа специализации в RothamstedResearch, Англия и UniversityofAlgarve, Португалия (2013).

Научните ми интереси са свързани основно със селекционна дейност при полски култури; изследване на някои теоретични и приложни въпроси, относно биологията и генетиката на зърнено-житните култури, в частност пивоварен ечемик; приложение на вътревидовата хибридизация; проучване и създаване на сортове с висока продуктивност, устойчивост на абиотичен и биотичен стрес, както и приложение на молекулярните маркери в селекцията.

- Доволни ли сте от възможностите за реализация в научната сфера?

- Разбира се, съществуват трудности от различно естество по пътя на човек, който е избрал да се развива в сферата на аграрните науки... и не само. Не бих казала, че съм доволна от възможностите за реализация у нас. За съжаление науката в България не е приоритет, което според мен е критерий за нивото на социалното ни развитие. От една страна подценяването на ползите и ролята на научния подход, липсата на сериозна политика и на наукоемки производства в страната ни силно затрудняват дейността на учените. От друга – стои вечният въпрос за липсата на финансови средства, когато се говори за наука в България.

- Какви са наблюденията Ви върху нивото на обучение в Аграрния университет и как оценявате материалната база?

- Нивото на обучение в университета е резултат от взаимодействието на студентите и преподавателите. Наличната уникална материална база дава възможност на заинтересованите студенти да се запознаят с всички аспекти от аграрното производство - от производството на зърнено-житни култури, до важните детайли от полското и оранжерийно производство на зеленчукови култури и производството на овощни култури и други трайни насаждения. При това на студентите се представят както конвенционалните, така и модерните напоследък биологични методи на производство. Всичко това е възможно благодарение на над 1800 дка производствени площи на университета, в които се отглеждат и поддържат над 300 сорта грозде, над 100 сорта зеленчукови култури и десетки сортове други полски култури - както зърнено-житни, така и технически.

- Успява ли университетът да съчетава теоретичните познания с практика, която бизнесът предлага?

- Университетът има дългогодишни традиции в осъществяването на открити дни съвместно с фирми от семенарския и пестицидния бизнес, както и с вносителите и търговците на селскостопанска техника. Всичко това дава възможност на студентите да получат широк набор от познания, както и контакти с реалния бизнес, които да им позволят бързо да навлязат и се адаптират към реалните производствени условия в стопанствата, в които постъпват на работа. Естествено това няма как да стане без преподаватели с необходимата подготовка, с каквито Аграрният университетразполага.