Над 20 браншови организации се обединиха и започнаха да говорят в един глас за бъдещето на новата Обща селскостопанска политика (ОСП) след 2020 г. Това каза Венцислав Върбанов, председател на Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ) по време на пресконференция след края на националния земеделски форум - ОСП след 2020, който се проведе в Стара Загора днес. 
 
 
„В продължение на няколко часа над 20 браншови организации изразиха своята позиция и дадоха оценката си за предишния програмен период. Взехме решение да създадем работна група, която да излъчи секретариат и това да бъде работен орган, който да обобщи нашата позиция. Надявам се това да бъде българската позиция“, коментира Върбанов.
 
 
По думите му към момента асоциациите са се обединили в запазването на директните плащания и обвързаната подкрепа. 
 
 
На форума присъстваха още Румен Порожанов, министър на земеделието, храните и горите и Десислава Танева, председател на Комисията по земеделието и храните в Парламента.
 
„Изключително ценно както за правителството и за управлението на сектора е това как браншът вижда нещата по европейското финансиране и структура в бъдеще. Основни акценти ще бъдат директните плащания и обвързаното подпомагане. Като приоритет, който ще бъде също един от водещите, това са биологичното земеделие и зеленото производство. Това е един от основните аргументи за защитаване на по-голям бюджет в рамките на общия европейски бюджет“, обясни министър Порожанов.
 
 
Според него стартирането на дискусията е изключително навременна, а същинският дебат за ОСП ще започне през септември и ще продължи до края на годината.
 
 
„Изключително навременен дебат и за нас като администрация, защото тези средства ще се усвоят и ще бъдат от полза на бизнеса. Важно е как земеделският сектор вижда приоритетите, за да може ние, съчетано с ОСП, да защитим позицията си. От значение е и подготовката на годишното финансово споразумение, което е и базата за европейския бюджет през 2021-2027 г. Именно то ще сложи рамката. Самото споразумение е предвидено да излезе в рамките на 2017 г., но предвид на това, че преговорите за Brexit започнаха по-рано от очакваното, може да се получи евентуално забавяне“, допълни той.
 
Десислава Танева също приветства на дебата.
 
 
„Днешната среща беше началото на дебата вътре в страната. Най-важното е, че тук присъстващите бяха представители на реалния земеделски бизнес – този, който работи, произвежда и създава земеделска продукция. Важно е позицията, която България ще приеме да е обсъдена заедно с реалния сектор и производителите. Това са бенефициентите, които са усетили и недостатъците и ефекта от приложените мерки за подкрепа“, каза тя.
 
 
Мариела Йорданова, зам.-председател на УС на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) допълни:
 
 
„Първият дебат започна с летящ стар, защото се оказа, че много повече са нещата, които ни обединяват. През септември НАЗ ще бъде домакин на конференцията „Мир и земеделие“, в която ще участват 12 страни. Тогава ще се опитаме да представим пред другите държави основните посоки и очаквания на България за новата ОСП и да съберем общ отбор, с който да защитаваме и отстояваме интересите на бранша и държавата. Ще звучи тежко, ако успеем да се обединим дори и само за това“, коментира Йорданова.
 
 
Димитър Зоров, председател на Националния съюз на говедовъдите (НСГБ) и председател на Асоциацията на млекопреработвателите в България.
 
„Най-важното от това, което чух днес е, че новата визия на ОСП след 2020 г. ще почива на бизнес логиката и ще бъде за един нормален сектор за развиване на бизнеса. След изсветляването на сектора и обвързването на субсидиите с резултати, ще се повиши количеството на заетите в сектора. В работната група ще се направи балансиран подход. В края на дебата нека всички излезем по малко недоволни, за да търсим баланса в отношението и да запазим приоритетните сектори - плодове, зеленчуци и животновъдство“, обясни Зоров.
 
 
По думите му някои от пропуските в настоящата ОСП са свързани с финансиране на дейности, които не водят до създаване на краен земеделски продукт, а оттам и никаква добавена стойност.
 
 
„Тук говорим за пасищата, които не бяха обвързани с животните. Получаваше се субсидия, която не създаваше никакъв продукт, за да влезе в себестойността му. Второто нещо е, че обвързването имаше пропуски и не изискваше произвеждане на количества и доказване на продукт, в случая мляко. В края на годината бяха приети промени, които вече са факт и се изисква доказване на продукция и плащане на данъци. Има много недоволни, но посоката, в която смятаме да работим, е за изсветляване на сектора“, заключи Димитър Зоров.