За състоянието и проблемите на съвременното българско пчеларство Фермер.БГ разговаря с Младен Котларски, председател на Националната асоциация на пчеларите професионалисти:

Г-н Котларски, какви са основните проблеми, които стоят пред съвременния пчелар в България?

Проблемите пред съвременния български земеделец, както знаят всички, са много болезнени и са свързани най-вече с голямо разчарование от неусвояването и недосега на малките и средните фермери до европейските пари. Както знаете, за пчеларството има една тригодишна програма за подпомагане, която, оказа се обаче, не е спасението, което пчеларите се надяваха да получат.

Защо?

Само ще ви кажа бройката – около 300 – 400 човека получават субсидиране по програмата. Има много съмнения, освен това, че бенефециентите не са истински пчелари. Сега от Държавен фонд „Земеделие” отчитат голяма усвояемост на средствата през изтеклата година. Въпреки това обаче нашата преценка е, че тези средства не са достигнали до истинските пчелари.

Реално кой се възползва от тези средства, щом не са истинските пчелари?

Млади пчелари, които „вчера” са се регистрирали като земеделски производители. Това се дължи на една промяна в регламента, която направи възможно кандидатстването на млади пчелари – значи аз днес се рагистрирам като земеделски производител, мога след един месец да кандидатствам по тази програма. Реално програмата има за цел да подпомогне и спаси българското пчеларство в тежките години, които преживява, но това не се случва. Сега върви процедура по приемане на програмата за следващия 3-годишен период. Аз съм в комисията в МЗХ, която утвърждава тези правила. Както обаче вървят нещата, отново процедурата ще бъде същата и едва ли ще се промени към по-добро.

Как оценявате ролята на държавата за това доколко тя ефективно работи за сектор Пчеларство в момента?

Казвал съм го и друг път и отстояваме тази наша позиция, че няма държавна политика в сектора и това е много жалко. Всяка държава, която има кауза, която трябва да се защитава в определено направление, определя и средствата, има и политика, има и регламент. Тези неща в пчеларството липсват. И оттам идват всички проблеми. Ще ви кажа един парадокс, който вече е публична тайна в нашите среди. Ние сме една гилдия на земеделските производители, които имат вече повече от 10 организации. Нито една от тези организации не е реална. Всички те се водят за национални, но нямат реална членска маса. Тук именно е ролята на институцията, наречена Министерствио на земеделието – не се притеснявам  да застана зад думите си.

Това ли е основният проблем – разединението на пчеларите?

Има друг много голям проблем – контролът на продуктите, които ние произвеждаме. Сега се издигна постановката, че с влизането на Наредбата за директните продажби – един много важен фактор, който касае оцеляването на средния и малкия фермер, ще се засили контрола на българските пчелари. За съжаление контролът, който Националната ветеринарно-медицинска служба провежда, за да излезем на пазара, е псевдоконтрол. Защото аз отивам и занасям в районната НВМС бурканчето с мед, който съм произвел, за да ми издадат сертификат. Тази процедура обаче спокойно мога да я направя с чужд мед – истински, за да получа необходимите за пазара показатели. На пазарите обаче има посредници, има места, на които се продават изключителни ментета с изкуствени подсладители. Истинският контрол е да отиде инспекторът на ДВСК на пазара, да вземе проби от произволен буркан и ако се окаже, че този човек е нередовен, той да бъде наказан с най-голямата възможна глоба.

Има ли реализация българския мед – в България и в чужбина?

Също много важен въпрос. Защото реализацията в крайна сметка осмисля нашия труд. За съжаление, ние сме страна, която произвежда много повече отколкото консумира. Ние сме една от страните с малка консумация на мед. Изнася се мед – да. Но въпросът е кой го изнася. Според едни правила, които са създадени да защитават определени интереси, изнасят само преработвателите на пчелен мед. Има наредба, която забранява изнасянето на мед в тенекии – така както всеки пчелар съхранява продукцията си...

Какво означава преработка на пчелния мед?

Опитайте се да си отговорите вие, като обикновен потребител на най-полезния и здравословен продукт, който се използва не само за храна, но и за лекарство.

Кажете ни Вие – не е мляко, та да се преработи на сирене, например...

Аз считам, че медът трябва да бъде от кошера. Преминаването през предприятията за разфасовка води до допълнително увреждане на продукта. Защото, за да влезе в линниите за разфасовка и за хомогенизиране, трябва да мине през цеха за преработка – там се подлага на топлинна обработка и т.н. И това, което достига до крайния потребител, в крайна сметка не е нашият качествен продукт. Затова се надяваме Наредбата за директните продажби да ни даде друг изход и възможност за преки продажби.

Съществува ли реално проблем по отношение на китайския мед, който се предлага на българския пазар?

Ето още един въпрос на държавна политика. Когато китайският мед стана проблем за американските пчелари, правителството на САЩ реагира в светкавични строкове и направи предпазни клаузи, които ограничиха вноса с цена и квоти. По този начин защитиха интереса на американските пчелари. Ние сме един разграден двор, при нас всичко може да се внася. Знаете вече колко сектори на промишленостт ни загинаха заради тази инвазия на стоки – преди всичко от страна на Китай и Турция. А всичко това може да се промени с приемането на защитна клауза.

Колко пчелари в България професионално се занимават с пчеларство?

Около 2% от общия брой на пчеларите. Счита се, че в България има около 40 – 50 хиляди пчелари.

Преди дни беше професионалният празник на пчеларите. Какво ще пожелаете на колегите си?

Ще пожелая на истинските пчелари една добра година, дай боже и още сняг да има – защото – много сняг, много мед... И дано да излезем от тази дупка, в която всички сме влезли през последните две-три години.

© 2010 Всички права запазени. Позоваването на източник Фермер.БГ е задължително!