Мила Димитрова е Председател на Съвета на директорите на Холдинг Текстилен клъстер коприна.

Фермер.БГ разговаря с г-жа Димитрова за развитието на бубарството в България, възраждането на това производство в страната, настоящето и бъдещето на отрасъла, интереса на младите и отношението на държавата към бубарството:

Г-жо Димитрова, днес се провежда кръгла маса на тема Бубарството – минало, настояще и бъдеще на общините в Северозападна България. Миналото е ясно – били сме лидер в бубарството и производството на коприна в Европа и света. Нека поговорим за настоящето и бъдещето. Кажете ни какво се случва с бубарството в България в момента.
Аз бих започнала отговора си така: Днес "Пътят на коприната отново минава през България". Вие правилно ме питате какво е настоящето и бъдещето на бубарството в България, защото миналото го изстрадахме, доста тежки думи се казаха за грешките в последните 20 години, а и специалистите направиха добри анализи, които днес четем и използваме. Може би и за да си вземем поуки от миналото и да покажем, че нищо не е забравено, ние посветихме през месец март 2012 г. първата кръгла маса на тема: "Пътят на коприната-минало, настояще и бъдеще на България". Тогава се опитахме да намерим не само верния път, по който да прокараме моста между миналото, когато сме БИЛИ най-добрите по производство и качество в Европа, настоящето – 20 години колапс на цялата текстилна индустрия, поради сринат суровинен борд, и бъдещето на бубарството което "възраждаме" днес.

Ние не възстановяваме, а създаваме от начало бубарството, производството на греж и вена коприна, който период е десетгодишен, за да стигнем и надминем най-добрите години на страната ни. Що се касае до миналото, ние винаги ще се връщаме към него, за да черпим сили, когато се уморим да се борим с бюрокращината. Това връщане към историята, ни трябва днес, за да ни напомня, че сме потомци на кадърно племе и сме учили китайците как се рисува върху естествена коприна, но ни трябва и за още нещо – да повярваме като предците си, че кризите и трудните години се преодоляват само заедно. И днес на Втората кръгла маса, която е с чиста практическа насоченост целим да изграждаме силни мостове с Общините от Северозападна България, където създаваме собствена суровинна база, дъщерни фирми и най-голямото преработвателно предприятие. Ето това се случва с бубарството в момента в България-възраждаме го, като същевременно на база на старите дървета и новосъздадените градини, през 2013 г. започваме, макар и в по-малки количества, промишлено отглеждане. Питате ме за бъдещето на бубарството в България – то чука на вратата на добре подготвеното настояще.

Какви са основните насоки, в които работи Клъстер Коприна?
Трудностите ни по пътя на възстановяването на истинската картина на климатичните бубарски региони ни накараха да разделим проблемите и задачите на бързи, двугодишни и дългосрочни, и така създадохме мрежата "Текстилен клъстер коприна" и "Стратегията за възстановяване на бубарството и производството на естествена коприна в Р България 2010-2020”.
След като покрием мероприятията, които сме планували и изпълняваме, до 10 години ще имаме работеща и печеливша със собствена суровинна база копринена промишленост. До момента регионирахме цялата страна по климатични показатели, по количества черничеви градини, капацитет на гледане и сушене. Утвърдихме, че в страната ни ще развиваме смесена система на бубопроизводство между модерната "японска" и "китайската с много малки ферми".

Тук искам да добавя, че създаваме не 28, а само 6 регионирани изкупвателни предприятия
т.е скъсали сме със старото разточителство на мощности и кадри. И тук бързам да уточня, че ние не отричаме старото – напротив ще използваме и старите черничеви градини, те ще са в основата на производството на първите две години (в страната ни има над 1 500 000 стари дървета), изцяло ползваме научните постижения на трите Академични учебни заведения, а трудовете и научните изследвания на ОСБ-Враца е настолната книга на всеки наш специалист или бубар. Без наука няма просперитет нито в земеделието, нито в технологиите.

В момента работим и за: Окрупнени бубарски ферми и черничеви градини-модерни частни предприятия с пълна механизация и масиви от по 500 дка – в близост до общините, с които си партнираме; Фамилните ферми на учредителите и членовете на клъстерната мрежа от 10 до 3000 дка черничеви градини и съвременни оборудвани бубарници; Малките фамилни ферми по регионите на изкупвателните предприятия. За условията на България, когато цели отрасли са ликвидирани, тази форма се явява най-подходяща за изкарване на доходи и издръжка на едно семейство. Тези малки фамилни ферми ще имат задължителен технологичен и ветеринарен контрол от нашите специалисти за да произвеждат качествена и високодоходна продукция.

Има ли интерес от страна на млади хора по отношение на бубарството? Как могат да се насърчат, за да влязат в отрасъла?
Ако през целия този период на трудно пробиване не бяхме уверени, че го правим за бъдещето на България, за нашите деца, просто не си струваше. Получи се така , че проекти по Програмата за развитие на селските райони правят млади хора, които току що завършват висшето си образование, двама записаха земеделска магистратура, свързана с бубарството. Изключителен интерес от млади, интелигентни и кадърни хора. Аз си го обяснявам с това, че се създава семеен бизнес и родителите ще помагат в семейния бизнес, а и очакванията за добри доходи и субсидии си казва думата.

Говорите за възраждане на бубарството. Помага ли държавата? Има ли държавна политика и стратегия по отношение на отрасъла?
Тежка тема. Ние развиваме не фирма, а отрасъл и сме между Министерството на земеделието и храните (МЗХ) и  Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ). Отрасалът тепърва ще покаже, че отново се ражда, за да възстанови конфекционирането със собствени тъкани и да намали ишлемето, което не е нищо друго освен износ на евтин човешки труд. Не е тайна, че 97%  от шиенето в България е ишлеме, това трябва да се спре, а пътя е един и ни го показа Китай!

Държавата все още няма приета стратегия за леката промишленост, което се обяснява с липса на съответното направление в МИЕТ, но пък в МЗХ има ресорен зам.министър и тук чуваемостта е осезаема. Трудностите, които и ние и специалистите на Земеделието изпитвахме през тези години е липсата на субсидии, независимо, че сме страна членка от 2007 г. В същото време Турция субсидира с 12 долара на кг, Гърция получава 133,7 евро на 1 кутия, Китай вече плаща на фермерите над 5 долара Работим в една посока - първи субсидии за България 2014 г.

Финансово достъпно ли е изграждането на бубарници и внедряването на модерни технологии за отглеждане на буби? Има ли възможност за подпомагане от държавата?
Едно от най-достъпните от финансова гледна точка производства е изграждането на бубарници и отглеждане на буби. От направения от нашите специалисти и тези на ОСБ -Враца се вижда, че пашкулопроизводството е един от ефективните алтернативни отрасли на селското стопанство. Тук отговарям и на въпроса ви, дали бубарството може да замени тютюнопроизводството, гъбопроизводството, птицевъдството, зеленчукопроизводството. Не само че са заменими, но при условие че основната дейност е пашкулопроизводство, препоръчваме при ос 3 – производството на фермата да бъде съчетано (комбинирано) с други видове секслкостопопански производства. Няма такова производство, което за 35 дни да приключи и да си получим доходите. Дори при 5 дка черница се получава 1,5-годишна заплата на двама бубогледачи.

Къде се реализира произведената коприна и на какви цени?
Често си повтаряме с екипа "Връщаме се на нашия пазар в голямото семейство на Европейския  съюз с коприната и качествената конфекция". И в същото време сме наясно, че не може да се осланяме на доброто старо име, защото то помага, но продукция и пазар не създава. Днес е силен този, който има добро качество, добър дизайн и добра цена. Ако през периода 1925-1930 г. сме изнасяли пашкули, греж и суровини тъкани, т.е. изнасяли сме суровини, днес печели този, който произвежда краен продукт-луксозни облекла.

За да възстановим външно-търговските си връзки с бившите си партньори от Евротекс създадохме и ВТД, което обгрижва както Европейските така и руските пазари. Българският пазар е малък и неплатежоспособен, но ще дойде време когато отново българката ще се радва на хубавата копринена дреха и това ще стане много скоро. Знаем, че нашата коприна в годините е изнасяна до 95% от производството и то за Европа. Днес имаме пренасочване и то към Русия, защото в проекта ни има руски инвестиции. Относно ценовата политика не сме по-лоши от китайската, но на всяка цена ще се стремим да наложим българската марка на рисуваната коприна.

Бубарството ли е една от алтернативите за развитие в икономически най-бедния регион в страната Северозападна България? Може ли то да бъде алтернатива и в други региони на страната?
Отговор на вашият въпрос ще даде дискусията на втората ни международна  кръгла  маса, а ние сме убедени, че отрасълът, който ще възстанови Северозападна България и ще даде поминък на хиляди българи, е бубарството

На фона на членството ни в ЕС, какво е бъдещето на българското бубарство?
Бубарството и производството на естествена коприна е отрасъл с бъдеще, с добра доходност и много работни места, и при наличие на добра държавна политика България ще стане основен доставчик на текстил и изделия от Естествена Коприна за ЕС.

 

© 2012 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!