Иновации за справяне с един от най-наболелите проблеми в световен мащаб - дефицитът на работна ръка, представиха на Международното изложение на малинопроизводителите. Събитието, на което Фермер.БГ бе медиен партньор, се състоя от 7 до 9 май 2018 г. във Велико Търново. Организатор на международния форум, в който участие взеха 23 страни, бе Българската асоциация на малинопроизводителите и ягодоплодните (БАМ-Я).
 
 
През първия ден на форума участниците в конференцията представиха сектора, трудностите, перспективите и внедрените иновации, с които постигат оптимален успех и благодарение на които успяват да се справят с чуждата конкуренция. Форумът откри председателя на Световната организация на малинопроизводителите Антонио Домингес. Събитието се проведе под патронажа на ресорното министерство. Подобен форум се провежда за първи път в България, като през 2018 г. се отбелязват 20 години от първата конференция в Чили. Мащабното събитие се провежда на всеки две години. През 2020 г. конференцията ще се проведе в Полша.
 
„Видяхме, че във всичките доклади проблемите в малинопроизводството са едни и същи, може би по приоритет са подредени по различен начин в отделните страни. Най-общо това са климатичните проблеми, болестите, неприятелите, работната ръка. Може би само Китай каза, че няма проблем с работната ръка. Смятаме, че този дефицит може да бъде частично решен, чрез използването на механизация, с използването на вносен сезонен труд от други страни и най-вече с оптимизиране на насажденията. Когато имаме високи добиви от квадратен метър, тогава работата на малиноберачите също ще бъде на много по-високо ниво“, отбеляза Божидар Петков, председател на БАМ-Я.
 
 
Както бяха планирали и организаторите, международното изложение на малинопроизводителите и ягодоплодните наистина се превърна в средище на обмен, като събра наука и практика. По време на тридневното събитие бяха представени всички възможности и форми за бране на продукцията. Показан бе най-големият комбайн в света, който вече е и в България, както и по-малки и прикачни комбайни. За какви стопанства обаче е рентабилно внедряването на малинокомбайн? Според Божидар Петков от 50 дка нагоре е рентабилно използването на комбайн. На пазара обаче се предлага техника и за по-малките производители.
 
„Поне според мен наистина си струва за фермери, които са до към 30 дка. Можем да предложим машини, с които да прибират механизирано продукция основно за преработка и не толкова за свежия пазар, така че да могат дори и малките производители - една част от продукцията да се предлага на свежия пазар и вече основно да се насочат към хладилници и преработка.Основно липсата на работна ръка води до това, че фермерите трябва да влязат и да променят конструкцията и да берат с машини“, коментира Любомир Малчев, представител на фирма за прибираща техника за ягодоплодни.
 
Производителите трябва да имат предвид, че създаването на едно малиново насаждение е инвестиция за 10-15 години. Това означава, че преустройството в последствие би било почти невъзможно. Въпреки това, че комбайните, които се предлагат на пазара са високотехнологични, те също изискват предварителна подготовка на полетата. Така че при едно евентуално внедряване на комбайн в стопанството, фермерът предварително трябва да е начертал плана си затова къде и по какъв начин ще иска да събира механизирано продукцията си.
 
 
Вторият ден от форума премина на терен. Делегатите успяха да се запознаят с малинопроизводствотво в България, като посетиха две насаждения – конвенционално и био, както и предприятие за преработка на червени плодове и хладилник.
 
Найден Петров е конвенционален производител на ягоди и малини. В сектора е от 2000 г. Стопанството му е от  500 дка с малини. Основно залага на малината, която се търси на световния пазар – сортовете Херетидж и Микер. Той отглежда малините на висока леха, като идеята му е да внедри малинокомбайн, отново заради проблема с работната ръка.
 
„Основната причина е, че няма работници. Търсим начин ще пробваме тази година с комбайн, просто друг начин няма. Съвсем леко вибрират и по метода на вибрацията малините падат долу“, сподели Найден Петров, производител от Попово.
 
 
Проблем остават и еднодневните трудови, въпреки последното улеснение с въвеждането на онлайн форми. Според Петров вносът на роботна ръка е решение. Той обмисля наемането на работници от Украйна.
 
„Преди 2 години ходихме в САЩ. На тези комбайни, които виждате и тук там работят само деца под 18 години. В България това се смята за престъпление. Ние учим децата си да не работят, а после искаме да се пречупят. И това е една от причините. И да му се работи на 15-16 години идва, но аз съм длъжен да го върна. До колкото си спомням едно време от 8 клас, да не говорим и за по-малки, ходихме на бригади. Не знам защо сега ако децата искат, защо да не може да работят“, категоричен е Петров.
 
Найден Петров е спечелил и проект по мярка 4.1 за изграждането на оранжерия. Идеята му е чрез изграждането й да не бъде зависим от времето, както и да удължи сезона. Продукцията от оранжерията ще бъде предназначена главно за прясна консумация.
 
Обиколката на международната делегация продължи на поле в Лозница. Айхан Хашимов, производител и член на УС на асоциацията ни представи своето биологично поле. То е 30 ха, като е в сектора от 2 години. За прибирането на реколтата тази година и той залага на малинокомбайн, а за сортовете отново се е доверил на Херетидж и Микер. Преди при него сезонно са работили около 50-60 души, а в най-натоварените моменти и повече.
 
 
„През последните 2 години условията в световен мащаб го изискват. Специално миналата година имаше доста негативни фактори – късният сняг през 20-ти април и късните слани нанесоха поражения от около 50% на ягодите, после високите цена на поливната вода, ниската цена на продукцията, градушките - все негативни фактори. Това повлия ни доведе до факта да се замислим, че трябва да започнем машинно да обираме плодовете. Все повече хора започват да работят навън. Това е нещо, което се е случило в Америка преди 30 г., те са имали същите като нашите проблеми и са ги решили с машините. След 30 г. и ние ще ги стигнем“, каза Айхан Хашимов, производител и член на УС на БАМ-Я.
 
Хашимов продава продукцията си главно на хладилници, а останалата част остава за пресния пазар.  
 
„Тук сме се постарали да направим едно нововъведение в малинопрозводсвото. Навсякъде насажденията се гледат между 8-10 г. Според нас обаче максималният срок за гледа е между 4-5 години, заради борбата с неприятелите. Използваме бактериални торове, при разсаждането използваме микориза – тя подобрява усвояването на вода и други хранителни вещества. Това е и разликата, която сте видели с предишното насаждение“, добави производителят.
 
Денят на терен приключи в предприятие за преработка и замразяване на плодове във Велико Търново.
 
През последните три-четири години у нас се строят повече от 20 нови предприятия за преработка и се модернизират над 30-40 вече съществуващи. По този причина от БАМ-Я смятат, че ще се създадат технологии и производителите ще имат възможност да създават краен продукт на високо ниво. Към момента у нас над 70 на сто от продукцията се замразява, около 10% отиват за сокове и 20 на сто се влагат в мармалади, конфитюри и сладка.
 
 
112 са предприятията за преработват ягоди и малини, като 80% от продукцията се изнася за Западна Европа и Америка. Защо това е така обяснява Валентин Ламбев.
 
„Продуктът основно е предназначен за износ за Западна Европа, тъй като има култура на потребление на този продукт. Втората причина е, че западноевропейските фирми могат да си позволят да платят адекватната цена за този продукт. Докато в България при ниската покупателна способност това е един продукт, който е добър, но се оказва, че е скъп за българските по-нататъшни преработватели“, обясни Валентин Ламбев, управител на предприятие за преработка и замразяване на плодове.
 
В заключение експертите се обединиха около факта, че за в бъдеще трябва да се работи върху популяризирането на малината и всички нейни положителни качества. Заедно с това трябва да се насърчава качествената продукция и да се поддържа високо ниво на безопасност.