Браншът трябва да седне и да помислим как да имаме максимален ефект за нашата държава в следващия програмен период. Това каза Рангел Матански, член на УС на Национален съюз на говедовъдите в България (НСГБ) в интервю за Фермер.БГ.
 
 
- Вече започна подготовката на България за председателството си в ЕС, според Вас каква трябва да бъде нашата стратегия?
- Според мен нашата стратегия не е ясна. Така или иначе от Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ) в началото на форума, който се проведе в Златни пясъци акцентираха върху това, че ще се отвори платформа за дебат. За мен важното е браншовите организации да седнем и наистина да помислим как да имаме максимален ефект за нашата държава в следващия програмен период. Парите, които ще влязат в България, след това ние, по браншове, трябва да помислим как да ги разпределим, както беше с обвързаната подкрепа в настоящия програмен период. 
 
 
- Може ли да откроим кои са важните моменти?
- Сега важното е наистина да изкараме максимална полза за годините след 2020 г., да се опитаме да направим регламентите, по които ще се работи малко по-лесно приложими за България. Също така сумата пари, която ще бъде заделена за България, трябва да бъде максимално голяма. Така че наистина е въпрос на дебат. 
 
- Кои са трудностите в сектора, които бихте искали след 2020 г. да бъдат променени?
- Ние винаги сме настоявали когато се получават средства по обвързаната подкрепа, съответно фермерът, който ги получава да докаже, че е реализирал продукцията. За да може наистина да се отсее сивият сектор от реалния и по този начин реалния сектор да получи повече пари. Според мен е правилно, който работи, той да получава, все пак това е бизнес, а не хоби. Това е въпрос, за който настоявахме и в настоящата Наредба 3, която така или иначе следва да бъде обнародвана. Част от това искане е реализирано, останаха автохтонните породи, които не доказват нищо. Тази тема беше много остра в последните няколко седмици, имахме и протест. Но така или иначе важно е сега наредбата да бъде обнародвана, за да започне кампанията. Наистина времето е много малко. Следва да видим какво политическото ръководство на Министерство на земеделието и храните (МЗХ) ще промени или, съответно, няма да промени. 
 
 
- Има ли други проблеми пред сектора?
- Друг голям проблем, който си остава е сдружаването, тъй като много малък процент от фермерите са обхванати от групи организации на производители. Мярка 9, която тази година предполагам ще бъде отворена, тя беше и е в индикативния график, но така или иначе имаше непредвидени обстоятелства и мярката може да не бъде отворена. Както се казва имаме морковчето, което да „мотивира“ фермерите да се сдружат. Близо 10% от оборота на фермерите, които участват в групата или организацията на производители е добра сума пари. Следва да подчертаем, че тази сума пари не е за разпределяне между фермерите, а тя наистина е за издръжка на организацията и нейните дейности, които са полезни за всичките фермери, като обучения, които са изключително важни наистина. Съответно те сами ще си решат, ако стигнат до този етап. Та това, което наистина искам да кажа е да се сдружават фермерите. 
 
- Какви са изискванията по мярка 9?
- Сдружаването не е страшно, минималната бройка е 4 души за сформиране на групата от производители. Ние трябва да направим тази малка стъпка в началото, за да можем да стигнем до това, което е в другите държави. Бях на обучение в Америка и там всичко е обхванато от кооперативи. Кооперативът помага на фермера, съветва го, грижи се за продукцията, произведеното сурово мляко, в случая краве мляко да бъде продадено или преработено, отделно се подпомага с финансиране.