x
съобщение
Нямате нови писма.
Известия за коментари
Известия за коментари
Нямате нови известия.
Мнения в абонирани
Мнения в абонирани
Добави приятел
Приятели
Нямате нови покани за приятелство.
Дейност на приятели
Дейност на приятели
Вход през фейсбук

Мартин Ганев: Биопроизводителите не са черната овца на земеделието

Поведението на българина, склонен да отрича биопроизводството, не се дължи на скептицизъм, а по-скоро на проклетия, категоричен е фермерът

Мартин Ганев: Биопроизводителите не са черната овца на земеделието
Автор: Екатерина Арсенова, Фермер.БГ
снимка: личен архив
Преди десетина години Мартин Ганев заменя живота в София и работата в голяма компания със село Поляна, в северното подножие на Странджа, където започва от нулата. Той превръща едно напълно безлюдно и некултивирано парче земя в райско кътче, което се простира на около 650 хка. Там се отглеждат лозя, лимец, спелта, ръж, пшеница, орехи, бадеми, лешници, нахут, леща, мед, билки. Правят се чайове, мармалади, сиропи, желета, сушени плодове, сирена, етерични масла. Животните също са на почит – 40 крави плюс телета, коне, 150 кози, 150 овце, патки, щрауси, гъски.
 

Трудностите са на всяка крачка

Нека не звучи като оплакване – всеки среща трудности, но понякога при земеделците те са особено изострени. На първо място е липсата на хора! Не знам да има земеделец, който да разполага с достатъчен отбор от хора. Положението в някои села, включително в района, където работя, е трагично. Половината къщи са полуразрушени, от 1000 души преди 30 години днес селото наброява под 200, основно пенсионери. Не знам на колко села има едно училище! А в земеделието за разлика от индустрията роботи няма! На второ място бих поставил административната тежест – няма година, в която документи, форми и изисквания да не се увеличават. Освен това те се променят съществено. Тъкмо понаучим как да ги правим и – хайде, промяна! Ние сме в по-голям стрес от постоянните документи, които трябва да попълваме, отколкото от една градушка. С тази разлика, че градушката удря на ограничени места и веднъж на 10 години. Не разбирам защо никога не се мисли и за хората, които трябва да подготвят тази обемна и постоянно променяща се информация. Трето, много е тежко и положението с отглеждането на животните. Там почивен ден няма. Подпомагането е абсолютно символично. Добре, че поне чумата ни заобиколи. Не е странно, че в селото, в което работя, преди 30 години е имало 30 000 овце. Днес те са едва 300. Тези три трудности са ми повече от достатъчни!
 

Тази година беше най-лошата за биореколтата

И ние допуснахме грешки, но годината беше твърде особена. Пролетната влага я нямаше никаква до средата на май, след което започнаха дъждове, та чак до жътва. За да смекча ефекта от подобни критични ситуации, мисля тази късна есен да насея половината от пролетниците – с интерес гледах тази година как кориандърът и слънчогледът при нас бяха най-добре там, където бяха паднали семена при есенната жътва миналата година. Разбира се, това надали би било валидно за Северна България, но при нас работи. За радост, покрай дъждовете пашата за животните беше добра.
 

Биопроизводството не е мода, а осъзнаване, че чистата храна е здраве

Поведението на българина, склонен да отрича биопроизводството, не се дължи на скептицизъм, а по-скоро на проклетия. Според мен тя е в основата на нашата мизерност като народ в последните десетилетия, а може и столетия. В крайна сметка този отричащ подход към всичко и всеки различен дърпа цялото ни общество назад и не дава възможност да се развие нещо напредничаво, елитарно, различно, което пък на свой ред да тегли обществото напред. Културите на развитите държави са такива, че наблюдават с интерес всичко ново – ако е добро и успешно – браво, ще го ползваме, ако не е, нищо страшно – да опитат пак. Тук като че ли всеки се надява пионерът да се провали и да цопне засрамен обратно в блатото. В този смисъл даже не разбирам как и защо биологичното земеделие може да бъде отричано. Ако някой иска да произведе чиста храна за друг – какво лошо прави? И ако Европа иска да му помогне – какво лошо има? Да, вярно е, че има и такива производители, които пръскат с химия, правят конвенционален продукт, а вземат субсидиите. Но те могат много лесно и бързо да бъдат хванати – лабораторните анализи на крайния продукт в магазинната мрежа ще успокоят всички скептици. Да, ама не…
 
 
 

Европейските субсидии теглят напред

Безкрайно съм благодарен за тези субсидии. Без тях щях да се намирам много по-назад. Хората в Европа са заделили от своите данъци, за да можем ние в България да насадим дървета, да купим машини, да си направим пътища. Поклон! Нека си спомним как изглеждаше земеделието преди 15 години – необработена земя и стари машини, масов внос на храни. Много български земеделци се изправиха на крака благодарение на европейския данъкоплатец и, разбира се, на част от бюджета на България. Аз успях да насадя дървета, билки, да купя минимално необходимата техника, за да работя. Впоследствие започнах да купувам и със собствени средства – предполагам така са много земеделци. Просто се опитайте да си представите земеделието в България без тези средства. И нека не считаме субсидиите за компрометирана система само защото и там има хора, които злоупотребяват. Но важното е, че в повечето случаи тези средства са отишли по предназначение. Дошли са от данъците на работливи германци, французи и други европейци и са останали в нашата икономика! 

 

Административната тежест спъва биостопаните

Документи, които подготвят биопроизводителите, са двойно и тройно повече от тези на конвенционалния производител, въпреки че стопанствата им са многократно по-малки, каквито са и печалбите им. Не им стигат проблемите, ами и ги обявиха за черните овце на земеделието. В това време биопазарът в Америка е пораснал 15 пъти за 20 години! В Европа той расте годишно с 10–11%. И това не защото е модно, а защото е напълно ясно, че чистата храна е здраве. В страни като Австрия и Швеция над 20% от земеделската земя е био, което означава повече качествена храна и чиста природа.
 
 
 

Биопродуктите се изнасят предимно на Запад

Имам своя марка. Правим доста мармалади, сиропи, чайове. Те се продават на дребно в ред магазини. Наскоро започнахме и производство на сирене и кашкавал. Причината беше, че изкупните цени на млякото бяха малко над 30 ст. за литър. Напоследък работим и с веригата Метро. Чест им прави, че отделиха голям щанд за биопродукти. Но разбира се, основната маса продукти се изнася за Германия, Австрия, Белгия, Гърция, Унгария.
 

Иновативна система за напояване с ток от ВЕИ бори сухия климат

Има едно древно вярване, че водата е енергията, кръвта на земята. Ако се губи, намалява и енергията. В моя район водата е сериозен проблем. Поради тази причина имаме няколко системи със солари, които вадят вода от кладенци с дълбочина до 80 метра. Лятото редовно не пада капка дъжд за повече от три месеца. Най-трудното при тези системи е човек да си подготви документите за разрешително за водоползване. Иначе технологиите се развиват с главоломна скорост и комерсиализацията на тези системи е без алтернатива.

 

Вдигането на осигуровките на земеделците може да е за добро

Надявам се, че част от тези увеличени данъци ще стигнат до окаяните села и ще оправят разбитите пътища, които водят до тях. Колкото до това дали биопроизводителите ще минат в сивия сектор, ми е трудно да кажа. Ако някой реши да не спазва закона, просто ще назначи хората си на половин работен ден. Ходи ги търси из полето да събираш осигуровки…

 

Назначаването на нови четирима служители в Дирекция „Растениевъдство и биологично производство“ е от полза

Съвсем наскоро имах допир до Дирекцията и с благодарност мога да кажа, че съвсем експедитивно, професионално и добронамерено се опитаха да помогнат. За съжаление, неуспешно… Мисля, че не е лошо на фона на близо 50 000 служители в рамките на това Министерство и подопечните агенции и служби, да има увеличение на щата точно в тази микроскопична дирекция с цели 4 човека!
 

Вносът на работна ръка може да спре западането на селските райони в България 

Ако се опитаме да погледнем напред в бъдещето и си представим, че продължи обезлюдяването на България, то вносът на работна ръка е повече от необходим. Преди година бях в южна Гърция, където видях хиляди работници от Индия и Бангладеш. Те си работят, няма кражби, оплаквания. В Азия има милиони мизерстващи хора, които са работливи. При една разумна политика на държавата, при форма на разрешение за работа за 1–3 години, такива работни хора от Азия могат да направят немалко за България. Ще има кой да плаща осигуровки и да постъпват средства за пенсионно осигуряване на увеличаващия се процент пенсионери. Не е нужно нищо да измисляме – почти всички по-напреднали страни привличат работници от по-бедните. Ако България имаше една премислена политика за разумен внос на работна ръка, икономиката нямаше да расте с 3%, а със 7% и щеше да ни се чува името доста по-често и положително…
 

 

© 2018 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!


Свързани новини
Български биопродукти търсят пазари в Брюксел
 

Коя тема от новата ОСП представлява най-голям интерес за Вас?

news