Какво е състоянието на зърнопроизводството в България, застраховането накъде трябва да върви, има ли тенденция към проблем с машините и дали автономната агротехника ще дойде скоро по нашите полета? По тези теми разговаряме с Димитър и Андрей Мачуганови, за които зърнопроизводството е работа и съдба. 
 
 
Димитър Мачуганов: Тази година е тежка за българското зърнопроизводство заради дъждовете. Една прекрасна реколта, стана вече не прекрасна и не богата реколта. Ще видите докъде ще стигнат нивата на хлебната пшеница, тъй като тя е много малко на склад. Това не означава по никакъв начин, че ще има проблем с изхранването на България, да се разберем. Никога повече не можем да говорим за криза, но цените ще станат различни на местното производство на хлебната пшеница, а пък фуражната пшеница стана прекалено много. 
 
 
Проблемът идва и от това, че се случва да не разполагаш с надеждни машини, за да се свърши навреме работата. Оттам не се получават и добрите резултати. Все повече и по-често виждаме втора употреба машини или силно употребявани машини на полетата. Затова смятам, че това е един от проблемите, които се очертават за напред за българския зърнопроизводител. Имаме добри цени и условия от лизингови компании , но ако отворите обявите на частните съдебни изпълнители, ще видите колко много машини и земеделска земя се разпродава. Да, някой ще каже, нормално е да има фалирали, но вълната с хората в несъстоятелност става все по-голяма и по-голяма. Ниските изкупни цени, една такава тежка година, паркът, който започва да остарява и по-трудно се подменя - трудно е да си държим нивото. Затова нашата фамилия взе решение да си преструктурираме бизнеса, да направим т.нар. диверсификация. Затова инвестирахме собствени и доста средства на банката и построихме една фабрика за преработка на люцерна. 
 
Андрей Мачуганов: Всички знаем колко е важно зърнопроизводството за българската икономика. Какъв обем зърно изнася България и вкарва свежи и чуждестранни пари в българската икономика. Българското зърнопроизводство е такова на първо място заради всички мерки, които преди години бяха като САПАРД, мярка 121 от ПРСР. Вие се срещате както с нас, така и с много други наши колеги зърнопроизводители. Всеки от тях би казал – да, моят машинен парк е много на ниво, с много нови машини, което обаче няма да бъде така в следващите години. Причината за това е, че не сме допуснати до европроектите и съответно нещата с машинния парк няма да изглеждат така до няколко години. Аз съдя по нашата компания. Ние имаме няколко спечели проекта. Но тук, от няколко години, ние не можем да се класираме. Плюс сривът на цените в световен мащаб, тенденцията за ниските цени, просто картинката тотално ще се промени. 
Дори почнахме да гледаме към втората употреба, защото цените на машините – е нормално, всяка година растат, нашите приходи се смаляват заради ниските цени, нямаме достъп до евромерките и съвкупността от тези неща смятам, че ще повлияе много негативно като цяло на българското зърнопроизводство. 
 
Димитър Мачуганов: Машинният парк, съвременният, който вече е пълен с електроники, не е толкова ремонтно пригоден и не е толкова надежден като старите машини. Световна тенденция, дори в автомобилостроенето, е да има ресурс машината и да не се дава, както се казва, през поколенията. 
В тази връзка искам да мотивирам националната асоциацияда поискаме законодателни изменения, които да ни позволят да сме едни от първите в Европа да докараме автономни машини. Като почнете от дронове, трактори, комбайни, пръскачки, роботи за бране на малини, ягоди и трайни насаждения. Да направим първите законодателни стъпки,  които да позволят на големите конгломерати да си докарат машините при нас и да станем една, поне в аграрния сектор, една от най-хайтек държавите. Светът се променя. Нека да бъдем откровени и да приемем нещата, такива, каквито са. 
 
Субсидиите 
Димитър Мачуганов: В България изкривихме субсидията и заради това, че поземлената реформа е направена по един особен начин в България, да не кажа друга дума, ние решихме, че всичката субсидия ще я дадем на собственика на земя. При колегите фермери в Стара Европа, там, където поземлените отношения са отдавна регулирани и никога не е имало такова лоши форми на възстановяване на собствеността, там субсидията остава за подпомагане. Тя си върши функцията да гарантира качествена храна, гарантирани обеми храна – т.е. да се стимулират хората да се занимават със земеделие. Че в България е изкривено, изкривено е. Но няма как – на един и същи пазар сме с Европа, да бъдем по-различни. 
 
 
Субсидия трябва да има, защото на фона на Русия и Украйна, където цените на тон тор и на литър нафта са далеч по-ниски от при нас, ние ставаме неконкурентоспособни. Субсидията си има още ролята. Да, отдавна тази субсидия я дадохме на собствениците на земеделска земя, но не трябва да забравяме нещо, което по-малко колеги го признават - българският зърнопроизводител все по-често и по-често посяга да ползва кредити, за да може да си обезпечи работата. Най-бързият и най-лесният кредит, който получаваме, е да заложим субсидиите. Без значение, че тези субсидии после отиват в джоба на собственика на земеделската земя. Но това е един финансов инструмент, който голяма степен ни дава силата да си вършим навреме работата. 
 
Таваните 
Димитър Мачуганов: Колегите, които държат на таваните, изглежда повече  като:  „Нека на мен да не мие добре, ама и на него да му е зле“. Те не осъзнават, че всяко едно малко и малко над средно стопанство, ще попадне под ударите на таваните по простата причина, че този път таваните са върху пълния размер на подпомагане. Това са и плащанията на площ, и плащанията за обвързана подкрепа, и евентуално зелените плащания. Това всичкото ще рефлектира върху обема на плащанията, които ще бъдат порязани. Тогава всяко едно стопанство, което прилича на стопанство, което е пазарен субект, а не е само поминък, задължително ще попадне под ударите. Така че много внимателно да се говори на темата тавани и нека се помисли. Тук е мястото за пореден път да кажем и, че няма да вземат от големите и да дадат на малките. 
 
Реколтата и застраховането й 
Димитър Мачуганов: Проблемът тази година за българския зърнопроизводител е тази изключително мокра жътвена кампания. Пшениците покълнаха, започнаха да подрастват. До голяма степен, складовете ни са пълни с продукция, която е със спорно качество. Радваме се, че добрите търговци, в България има и такава гилдия вече, хора, които са отдавна на пазара, успяват да намерят реализация на този етап на тази продукция. И до голяма степен ще можем да продадем, макар и на не особено добри цени нещо, което наистина е със спорно качество. 
 
Андрей Мачуганов: Да, застраховаме, но с едно голямо едно на ум, защото застрахователите са необходимо зло, което когато става въпрос да застраховаш и да избереш застрахователна компания, са много всеотдайни, отзивчиви, сериозни партньори. Когато, обаче, се появи реално събитие, щета, за която съответно ние да потърсим обезщетение, тогава става интересно. Става една гоненка, една бюрокрация,  доказванки и накрая, всъщност, в 99% от случаите, без значение дали е земеделска застраховка или каквато и да е, сумата от обезщетението е много по-ниска отколкото ние сме поискали. 
 
 
Димитър Мачуганов: Миналата година още ми държи влага. Слава Богу, че има банки, които ни имат доверие и вярват в нас, за да си запазим нивото.  Последните 13 години винаги съм застраховал, но миналата – не. И то заради това, че по-предишната година имах събитие, макар и на 1000 дка, което може да се понесе от нашето стопанство, и бях отвратен от отношението на застрахователната компания. Щетите доказано бяха за над 100 000 лв. На нас ни платиха някаква символична сума от 39 000 лв., защото ние пък сме платили премия от четиресет и няколко хиляди лева. Де факто – дал Кольо, взел Кольо. И миналата година решихме,че не намираме особен смисъл да се застраховаме. Тогава удари голямата градушка - 11 000 дка ми дойде в повече. Върна ни в първи клас. И ако банките не бяха зад нас, нямаше да сме в една прекрасна форма. 
НАЗ има становище за реформата, която се предлага. Ние сме солидарни с това мнение, но трябва да кажа като фермер и като представител на регионална структура, че не може колегата ми, да приемем варианта, че гледа броколи, на които добавената стойност или обемът на един декар е 1000 лв. – образно, до него да има някой, който да гледа аспержи – да е 5000 лв., а аз да гледам пшеница, която е 220 – 230 лв. и всички да бъдем с еднаква тежест като отговорност. Нали разбирате, че една зеленчукова градина, една ябълкова градина – там са вложени едни различни пари. 
Не смятаме, че така е правилно да се прави. И въобще, извинявайте, къде са общините да дадат своята лепта? Знаете какво се случи в София с голямата градушка. Къде са застрахователите? Такова държавно предприятие, финансирано по този начин – точно такова, го няма никъде по света. Ние не споделяме това, което се прави по този начин. 
Всичко това е работа на държавата, а не на държавна фирма, която да събира под общ знаменател на всички пари, без да се взема предвид кое колко струва, да има различни норми. Аз в крайна сметка ще реша дали да се застраховам. Миналата година не застраховах, тази година всичко съм застраховал. 
Като бяхме в Щатите и видяхме как го правят хората там, ни допадна, защото там няма възможност да се лавира, да се мами, да се лъже и да има субективизъм при оценката на застрахователите или пък на мен да ми се струва, че не ми изнася. Там са го измислили хората по такъв прекрасен начин – възможно най-справедливият. Застраховка на доходите - средните доходи за последните три или пет години. Говорих го с асоциацията на застрахователите, опитахме се да го направим. Вкарах доста сили и енергия, обиколихме ги. Глас в пустиня. 
Застрахователите не могат да узреят, че това е добър начин. Да направят собствен модел, който да бъде предложен вече и на държавата. Но това е бъдещето за мене. 
 
Андрей Мачуганов: Аз смятам, че т.нар. crop insurance, с когото сравняваме в Щатите, е нещо, което изисква страшно много детайлно проучване,за да може да бъде приложимо и имплементирано в България или в Европа. Все пак, да не забравяме, че това е алтернативата на тяхното субсидиране, което те нямат на единица площ. Съответно, не можем така с лека ръка да кажем дайте да го приложим това в България. Това изисква много добре да бъде проучено и съответно екип, който да работи много задълбочено върху това нещо, за да се види как точно и под каква форма може да бъде приложимо, за да бъде то достатъчно равноправно. 
 
Бъдещето на българското зърнопроизводство 
Андрей Мачуганов: Нещата, според мен, вървят към окрупняване,тъй като специално в зърнопроизводството, на нас, нашата малка, красива държава България, конкуренти са ни Черноморският регион – Русия и Украйна. На световно ниво – конкуренти са ни САЩ. Знаете какво представлява едно стопанство в тези държави. Това са едни огромни зърностопанства, с големи площи, които в България нямаме възможност да. Но пък за мен е това бъдещето на зърнопроизводството, тъй като това е сектор с много малко добавена стойност. Там се търсят обеми. И там, когато си малък, няма как да си ефективен. 
 
Димитър  Мачуганов: Ще прихвана неговите думи. В Европа започва окрупняване. Трудно е да върнеш млади хора на село. Масово се говори как зърнопроизводителите ликвидираха селата. Ако някой се порови назад във времето, ще види как селата навремето станаха индустриалци, напуснаха селата и отидоха в градовете, където се направиха големите мегаструктури на комбинати, предприятия. Още оттогава има обезлюдяване на селата. Още тогава започнаха да работят по-големи трактори, с по-големи инвентари, по-големи полета взеха да се окрупняват. Да, имаше някакъв синергизъм – имаше животновъдство, не се изнасяше толкова зърно. Оставаше добавената стойност и в България. Виждате селата сега - с малки изключения, колко са малки и без социален живот. Млади хора не можем да закараме там. 
 
 
Българското земеделие, колкото и да не ни се иска, ще се окрупнява. В световен мащаб тенденцията е същата. Машините позволяват с по-малко хора да работим, защото липсата на работници изключително голям проблем - да работи на съвременни машини, на климатроници, на GPS-и т.н. А питате ли какъв е варианта да береш ягоди, малини, ябълки, сливи? Там е страшно. Няма кой да работи. Да, ние не можем да дадем заплатите, които плащат един англичанин в стопанство, да идат нашите млади хора да берат ягодите му в Англия или да събират неговите салати. Ще се наложи колегите производители на плодове и зеленчуци да мислят за роботи и механизация, защото друг шанс няма. В землището тука има няколко хиляди декара трайни насаждения и виждам какъв е проблемът на колегите. Возят от 110 км работна ръка. 
Нямало достъп за младите. Държавата има достатъчно ресурси и възможност да задели средства под формата на земя. Само че нали виждате порочната практика от „Млад фермер“ какво се получи? Трагедия! Не искам да определям проценти, но над 80% беше само едно усвояване на средства, без да има нищо добавено. Защо като толкова пари се усвоиха по програмата „Млад фермер“, защо няма ефекта от тях? Десетки хиляди проекти с калифорнийски червеи. Тук-там може да намерим работещи модели. Къде са градините? Елате и ще ви ги покажа. 
Има едни хора, които постоянно казват, че няма достъп до земя и как зърнопроизводителите, големите основно, са ликвидирали цели села. Да идем в някое село и да видим, може ли там да наемем хора, които да карат машини, които да работят в една база за заготовка на семена. Ще видите, че няма работна ръка. И в един момента само така, заучено си говорим. Ние българите сме царе да се оплакваме. 
 
Андрей Мачуганов: Много е грозна тази ненавист, която така се всява към зърнопроизводителите, че са обсебили селата, че са обсебили земята. Давам пример, отново в нашата фамилна компания. Преди няколко дни, малък земеделец с 30 дка люцерна, вдига телефона: „Моля те, много съм на зор, дават го да вали, ще ми помогнеш ли да окосим?“.  Няма проблем, отидохме, окосихме го и не сме му искали някакво заплащане. Преди няколко месеца, на колега, тук до нас със 100 крави, животновъд, му изгоря цял сеновал. Запали се от това, че вътре имаше мокро сено. Помагаме му, даваме му сено. Друг пример, с друг колега, който помоли за фураж за овце и каза, че ще го плати чак на лято. Няма проблем – заповядай. Ние не делим хората от сектора на големи и малки. Помагаме им по всякакъв начин и това, което се всява като ненавист е много неправилно. 
 
Димитър  Мачуганов: Земя, който не е потърсил да работи, той не е намерил. Има земя и работа на тази планета, в тази държавица, за всички.