Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук.

Приемам
x
съобщение
Нямате нови писма.
Известия за коментари
Известия за коментари
Нямате нови известия.
Мнения в абонирани
Мнения в абонирани
Добави приятел
Приятели
Нямате нови покани за приятелство.
Дейност на приятели
Дейност на приятели
Вход през фейсбук

Любен Хинкин: Сивата икономика в агросектора е много силна

Борим се със сивата икономика в агросектора, но реалностите по-скоро ѝ помагат да се развива, посочва дългогодишният председател на ЗК Зора в Кнежа Любен Хинкин

Любен Хинкин: Сивата икономика в агросектора е много силна
Автор: Фермер.БГ
Ваня Кюрчева, Фермер.БГ

Земеделието е производство под открито небе и който не се е занимавал с това, нищо не знае. За съжаление, някои от новите производители си мислят, че земеделието е печатница за пари.
 

Това каза в интервю за Фермер.БГ Любен Хинкин, дългогодишен председател на земеделска кооперация „Зора” в Кнежа, която стопанисва почти 40 хиляди декара земя – ечемик, пшеница, слънчоглед и царевица.
 


Г-н Хинкин, какво е състоянието на посевите при вас?
Поне към момента при нас няма сериозни поражения – нито от проливни дъждове, нито от продължителна суша. Тази година в Плевенско проблемите на земеделските производители са на двата полюса, защото има землища, в които градушка унищожи голяма част от посевите, а има и места, в които капка дъжд не пада, което също е пагубно за растенията.
И тази година кооперацията отглежда наполовина есенни култури, наполовина – пролетни. 16 000 декара е пшеницата, 3 300 декара с ечемик, 10 000 декара са площите с царевица, 9 000 декара имаме със слънчоглед.
Определено мога да кажа, че реколтата тази година ще е по-лоша в сравнение с миналогодишната – поне с 15-20% ще са по-ниски добивите. Това са прогнозите ми за есенниците, за пролетните култури е още рано на правим прогнози. При нас по-сериозен проблем беше засушаването – имаме големи райони, в които сериозен дъжд не беше падал.

 

Още по темата
Селското стопанство излиза все повече в сивата икономика
07.06.2013
3

 

Земеделието е производство под открито небе и който не се е занимавал с това, нищо не знае. За съжаление, някои от новите производители си мислят, че земеделието е печатница за пари. Вярно е, че 2-3 години ситуацията в сектора беше добра – наемите бяха по-ниски, пазарът беше добър, реколтата също беше много добра. Но ситуацията сега е коренно променена.
 

Защо?
Факторите са много. Дори непрекъснатото повтаряне на това, колко сме добре настрои собствениците срещу нас. В района на Кнежа около 160-170 души се занимават със земеделие, което доведе до безмилостна конкуренция, едно такова небивало наддаване, което ще ни коства много.
Не искам да коментирам, но алчността ще погуби някои – не може да имаш 2 лева приход, да харчиш 3 лева. В живота има и събиране и изваждане и какво става, когато преобладава изваждането.


Какво очаквате от новия програмен период?
Не съм оптимист. Да, казвал съм много пъти, че стопаните, които се занимават с трайни насаждения, зеленчукопроизводство и животновъдство, бяха буквално забравени. Ние също имаме малка ферма и изпитваме на гърба си това. И то при условие, че в Гърция получават много по-високи субсидии от тези в България. Там колегите купуват торове и препарати на същите цени като нас, но над два пъти по-високи са субсидиите, които получават. Да, на тях им е по-изгодно да купят от нас суровина, пък и работни места създават. За нас не е изгодно. За съжаление, има явно недомислени неща още при подписването на договорите ни с ЕС. Аз лично няма да се учудя, ако сега вземат пари от зърнопроизводителите, но това няма да реши сериозните ни проблеми в сектора на селското стопанство като цяло.
Досега субсидията можеше да покрие поне наемите, отделяхме по нещо и за собствениците. Сега няма как да се справим – субсидията е 25-26 лева, наемът – 50 лева на декар. Това означава, че половината от рентата производителят трябва да я има в свежи пари, а нали трябват пари и за възпроизводство. Не съм оптимист, защото има доста неясноти.


Ще продължи ли да расте рентата?
Не мога да кажа. Сега собствениците по документи на земята не се интересуват добра или лоша е била годината, не питат какви са добивите или изкупните цени, те си искат рентата в пари. Сумата рязко се вдигна от 25-30 лева на декар на 50 лева и тук пак причината е в това надгонване, за което казах – между самите нас. Някои използват и един лобистки закон, който доскоро не беше популярен, и много често вече земи се даряват или продават само от един от много наследници. Само че земеделските кооперации са юридически лица и нямаме право нито на дарения, нито на безотчетни пари, нито можем да сключваме договори сами със себе си. Борим се със сивата икономика, но реалностите по-скоро й помагат да се развива.
 

Имате ли вече прогнози за пазара на зърно тази година?
Предходните две години Русия и Украйна не бяха активни на зърнените пазари, сега чуваме, че година е добра за тях за есенниците. Излишно е да коментирам, че когато те излязат на пазара, ние сме буквално смачкани.
Не очаквам добри цени за тазгодишната реколта. Още е рано за прогнози, сега пазарите се опипват, търговците се ослушват и по-големите играчи събират информация. Знаете какво се случи с изкупуването на маслодайните култури миналата година – цените бяха много високи, после пазарът се срина и за тази година очаквам ние, производителите, да бъдем ощетени и от гледна точка на изкупните цени на слънчогледа. Като цяло за тази стопанска година ще казваме, че сме добре, ако излезем на нула.
 

© 2013 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!


Ще кандидатствате ли с проект по предстоящия прием по мярка 9 от ПРСР?

news