Както Фермер.БГ писа, агроминистерството се е заело да изготвя единна информационна база данни за биологичното производство. Това според зам.-министъра на земеделието Вергиния Кръстева е приоритетна задача. Тя уточни пред Фермер.БГ, че новата информационна система, предвидена от Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на ЕС, ще обединява производители, преработватели и търговци на земеделски продукти и храни, произведени по правилата за биологично производство. 
 
 
„Ако сте търговец и искате да си купите сто тона мед, например, вместо да се обръщате към нас и да ни питате кои са биологичните производители, как да ги намерите и т.н. С регистъра тази информация ще бъде достъпна. Това са най-спешните и важни теми, по които се работи в биологично направление“, посочи Кръстева. 
 
В същото време биологичните производители смятат, че имат други проблеми, като нито един от тях не е, че няма регистър. 
 
„Понятието знание беше забравено в България. То ни липса, а всички иновации вървят на принципа проба-грешка. 
Това е най-голямото предизвикателство. Защото сега, всеки по единично върви по този принцип и сам се убеждава в стойността на конкретната иновация. Затова нашата първа идея беше да създадем академия за биопроизводство“, обясни пред Фермер.БГ Петранка Гагова от Национална Био Асоциация. 
 
„Забелязвам, че много малко хора от науката се занимават точно с биологично производство. Кадрите, които излизат от университетите също не са подготвени. Не може на калпак да се работи и да пълнят само бройки, за да си попълнят капацитета на института. Това представлява голяма опасност за българското знание“, отбеляза тя. 
 
Според нея голям проблем е и това, че цените на препаратите за растителна защита за биологично производство са високи. 
Причината за това са високите такси за разрешителните, които вносителите трябва да плащат. Това автоматично води до по-високи цени за производителите. 
 
„За биопроизводството е важно в момента да се съкратят разходите. Там има и много ръчен труд. А това е един от проблемите“, отбеляза Гагова, която отглежда плодове и зеленчуци край търновското село Вързулица. 
 
Сериозно е положението и с работната ръка, а според Гагова има и дискриминация срещу земеделските производители от страна на програмите за наемане на работници от бюрата по труда. 
 
 
„Ако някои напусне, договорът ти се проваля – при другите не е така. Това е по програмата, която се осигурява половин заплата и половин осигуровка. Това е много важно за нас. Плюс това бройките са много ограничени. В началото, когато вървяха тези програми, се вършеше много добра работа, след това ни ги отнеха под предлог, че получаваме други пари – субсидии. Сега отново ги върнаха, но ги върнаха с този ограничителен режим“, посочи Гагова. 
 
За нея проблем е и големият брой документи, които фермерите трябва да попълват ежедневно. В стопанството на Гагова се отглеждат и бройлери. 
 
„Заради птицефермата водя 102 дневника! Всеки ден записвам на ръка във всеки от тези 102 дневника 6-7 данни. Те трябва да бъдат на ръка, това ми коства много време, а след това пет години трябва да ги пазим тези документи. Освен това едно и също нещо се пише на различни екземпляри до няколко институции. Статистиката също – на три места подаваме данни“, възмущава се тя. 
В същото време от министерството посочват, че са доволни от новите правила за биологично производство, защото така ще се повиши контролът върху производителите и върху контролиращите лица. 
 
„Това ще даде възможност и за по-добър обмен на информация между институциите, които имат отношение към контрола на биологичното производство и ще даде възможност за проследяване, идентификация, наложени мерки и санкции в този сектор“, обясни Вергиния Кръстева.
 

 

© 2019 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!