Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук.

Приемам
x
съобщение
Нямате нови писма.
Известия за коментари
Известия за коментари
Нямате нови известия.
Мнения в абонирани
Мнения в абонирани
Добави приятел
Приятели
Нямате нови покани за приятелство.
Дейност на приятели
Дейност на приятели
Вход през фейсбук

Красимир Кумчев: Спасяването на ябълките трябва да започне сега

Ще има богата реколта от плодове през тази година в Пловдивско, добивите от череши са фантастични

Красимир Кумчев: Спасяването на ябълките трябва да започне сега
Автор: Весела Ванева, Фермер.БГ
Красимир Кумчев е един от най-големите производители на ябълки в България. Ябълката е царицата на плодовете, обича да казва той. Тя е в центъра на целия му професионален живот. Преди 30 години Кумчев е управлявал най-големия ябълков масив в България. На площ от 14 000 декара в пловдивските села Рогош, Скутаре и Трилистник по това време се отглеждат 1.4 милиона дръвчета, а добивът е бил фантастичен - 30 млн. кг годишно.
 
 
За ябълките в България обаче настъпиха трудни времена. С мениджъра Красимир Кумчев разговаряме за проблемите в сектора, докато той стартира кампанията в черешовите градини на Трилистник. Оттам плодовете тръгват към хората ги чакат на пазара.
 
- Г-н Кумчев, какво трябва да знаят за ябълките онези фермери, които търсят добър бизнес в овощарството?
- Ябълката е най-сложната от всички овощни култури, визирам кайсии, праскови, череши, вишни, сливи и други. Най-сложно е отглеждането на ябълки. Висш пилотаж е човек да може да създаде овощни градини с ябълки и да има добри резултати.
Тенденцията, която се наблюдава през последните 6-7 години, е хората, които разбират от тази култура, да се страхуват да садят ябълки. Ориентират се към други овощни видове, главно череши, вишни, праскови и сливи, но не и ябълки. Хубаво е, че обръщате внимание към този проблем.
 
- Каква е ситуацията с тази култура у нас?
- Насажденията, които са в активно плододаване в момента в България, са на възраст между 10 и 15 години. Тоест след 10 години те обективно ще излязат от употреба по естествен път. Ще се амортизират и трябва да бъдат изкоренени. Ако през следващите 6-7 години няма вълна на създаване на нови ябълкови насаждения, моята прогноза е, че ще настъпи криза в бранша. Подчертавам - при сегашните условия, ако нещата продължават да се развиват по досегашния начин. Трябва да се вземат спешни мерки, главно за субсидиране. 
 
Не е нормално полският фермер да получава за една година толкова, колкото за същата продукция българският стопанин ще получи за 40 години. Това няма как да стане! Имам самочувствието на човек, който е от най-добрите овощари на държавата, но какво от това? И най-добрият – не в България, а в Европа, поставен в такива неконкурентни условия, няма как да бъдеш конкурентен.
 
- Какво трябва да се промени в субсидирането? 
- Трябва да се гледа какъв е резултатът от отпуснатите средства. Жалкото е, че и хора от властта казват: „Ама, нашето земеделие е неконкурентоспособно.“ Това е толкова невярно! Толкова е погрешно, че няма накъде! Как да бъдеш конкурентоспособен на някой, който получава няколко пъти по-големи субсидии от тебе?!
 
Защо преди една година нямахме конкуренти в производството на тикви не в европейски, а в световен мащаб?! Това са елементарни неща, които обаче влияят, на хората извън бранша и те си казват: „На тия им дават толкова милиони, милиарди субсидии, и пак реват!“ Но никой не е заставал на открито поле, като се зададе отнякъде градоносен облак. Да види в тоя момент в душичката на стопанина какво е, за да разбере за какво става дума. Това е бизнес, който е на открито, с всички рискове, произтичащи от това. Рисковете са огромни и са ежегодни – кога градушка, кога осланяване, кога буря, кога нещо друго, винаги нещо се случва.
 
- Споменахте, че полският фермер взима субсидии за ябълките, колкото един български стопанин би получил за 40 години. Как изглежда това в числа?
- Излезе информация в медиите през миналата година за Полша, която е най-големият производител на ябълки в Европа.  Около 1 млн. тона са изнасяли за Русия преди ембаргото. Ясно е, че този 1 млн. тона след ембаргото остава в Европа и колегите поляци се чудят какво да правят. Да започнат да изкореняват масиви, е пагубно. Информацията е, че за миналата година са получили по 0.30 евро/кг от ЕС субсидия заради ембаргото и още толкова -национални доплащания. Това означава 0.60 евро/кг – 1.20 лв./кг. Ние получаваме някъде около стотина лева на декар. Ако приемем, че нормалният добив е 3 тона от декар, излиза точно 3 ст./кг. Разликата до 1.20 лв. е 40 пъти! Затова казвам, че главно са субсидиите. Иначе изкупните цени на ябълките у нас от 15 години са все около 0.80 лв./кг. Това не е нормално.
 
 
- Говорите за държавна политика. Каква например, освен субсидиите?
- Наскоро един колега от Турция ми разказваше: в едно село там 3000 жители и 6 хладилника за плодове с вместимост над 1000 тона всеки от тях. Казва колегата: турското правителство осигурява прибирането на цялото количество. Явно насажденията ги има там, съществува потребност от помещения за съхраняване и имач информация, че оттам целогодишно у нас се доставят ябълки. Ето такава държавна политика трябва да се прави в България.
 
- Кой, според Вас, е по-добрият начин да се оценяват резултатите от от финансовото подпомагане?
- По сегашните мерки по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) не виждам крайния резултат. В крайна сметка политиката на едно правителство, на един министър може да се оцени по един-единствен начин. Ставаш земеделски министър и казваш: в момента в моята страна 80% от плодовете, зеленчуците, месото за вътрешно потребление са от внос. В края на мандата ще бъдат 60%. Разликата ще се покрие за сметка на увеличаване на производството в страната.
Иначе нещата стават все по-лоши. Тогава човек се пита: „Добре, какво от това, че има мерки и подмерки по ПРСР, след като резултатът го няма?“ В крайна сметка важен е резултатът. А не колко мерки и колко милиарда си изплатил.
Министър Румен Порожанов каза, че тази година 2.4 млрд. лв. ще се изсипят в българското земеделие. Това е огромна сума! Но какъв е резултатът? 
 
- Естествено е всички сектори да искат по-голяма подкрепа.
- Ще дам пример. Говорят напоследък за мярка 16.1, която касае създаване на работни групи за иновации. В тях щяло да има фермери, консултанти, научни ръководители – общо с 32 млн. лв. бюджет. Сигурен съм, че резултат никакъв няма да има от това нещо, но тия 32 млн. лв. ще бъдат усвоени. Или друг пример. За биопроизводството колегата Слави Трифонов наскоро изнесе информация, че се отделят пари за свободно пасищно отглеждане на зайци. Някой някъде чул ли е за свободно пасищно отглеждане на зайци. С каквато и мрежа да бъдат заградени, те няма да я прескочат, но отдолу ще я издълбаят и в крайна сметка парите ще се вземат, а зайците няма да ги има. Ето за такива процедури става дума, които дразнят реалния фермер. Защото оттам изтичат парите, вместо да се съсредоточат към пипер, към ябълки, към продукти, които пазарът търси. Вътрешният ни пазар е беден на български аграрни продукти.
 
- Каква ще бъде реколтата от плодове тази година в Пловдивско?
- За първи път от поне десет години има идеални условия за опрашване на овошките, идеални условия за оплождане. Ще има обилни реколти и от череши, и от ябълки при условие, че колегите са положили достатъчно добри грижи да ги приберат. Това е вън от всякакво съмнение.
 
 
- Какво е положението с изкупните цени?
- Цената на черешата е близо два пъти по-ниска от миналата година. Но когато има приходи, когато няма кризи, породени от природни бедствия, и реколтата е добра, тогава няма проблеми. Преди се говореше: „Как ги ядат тия череши по 8 лв. за килограм?“ Ето, тази година, като ги има, цената им е съвсем нормална. Търговията започва с цени на черешите около 4 лв. При положение, че един килограм домати е 5 лв., един килограм краставици е 3.50-4.00 лв., на черешите колко да бъде? Трудът на берачите вече се заплаща на нива, които никога не са достигани.
 
- За изкупните цени на ябълките споменахте, че от години са заковани 0.80 лв./кг. 
- Преди 15 години продавах един тон ябълки по 800 лв. от място. В момента, тъй като ние търгуваме само с веригите, започваме някъде от около 1 лв. и стигаме до около 80 ст. При положение, че торове, препарати, работни заплати, всичко се е вдигнало за 15 години. Това е така заради натиска на плодовете от държави, където те са силно субсидирани. Няма друга причина. Аз не обвинявам веригите. Ябълката все е ябълка. Полякът може да я дава по 0.40 лв./кг, но като си получи 1.20 лв. субсидия, все едно продава за 1.60 лв./кг. Зависи, разбира се, и от реколтата.
 
- Например?
- Миналата година черешите пострадаха от слани, от измръзване и аз стартирах най-ранните от 16 лв./кг. Тая година ги стартирах от 4 лв./кг. В момента цената на едро на производител е 2.50-3.00 лв., което е нормално. Когато имаш добър добив, няма никакъв проблем цената да е достъпна. Ние още не сме влезли да берем масовите сортове череши, но според мене добивите ще бъдат между 1.2 и 1.5 тона от декар – това е фантастичен добив! Миналата година беше 500 кг от декар. Значи тази година ще бъде два пъти, два и половина пъти по-високо. Никога не пропускам да кажа: няма производител, който да иска малък добив и висока цена.
 
- Защо?
- Всеки иска високи добиви и нека цената да е ниска. Защото при 500 кг миналата година продавахме по 4.50 лв./кг на едро, това прави 2 500 лв./декар. Тая година при тон и половина от декар по 3 лв. са 4 500 лв./декар. Значи, че при два пъти по-ниска цена ще получим двойно повече доходи. Хората, които не са в бранша, те няма как да влязат под кожата на фермера. Когато има прогноза и не дай си боже облаче край тебе, какво се случва в душата ти. Ти умираш, разбира ли? Умираш! Вложил си труд, пари, надежди, всичко. За 15 минути нещо се случва и си дотам.
 
- Не всеки може да влезе в душата на фермера. Какво бихте искали да кажете на властите?
- Важно е да се алармира за ябълките. Ябълката е царицата на плодовете. Тя има целогодишна консумация. Така е в цял свят. Имаме си традиции в отглеждането. Преди 30 години съм управлявал най-големия ябълков масив в България. 30 милиона килограма. Имаме традициите и това, че хора като мене, нещо ги е спряло да продължат да инвестират в ябълки, това трябва да светне лампичката на много хора. Защото след 10 години ще се вземат мерки, аз съм сигурен, само че е изтървано ценно време,ще са изгубени кадрите. Говоря не само за специалистите, но и за изпълнителните кадри.
 
Рязането например не подлежи на механизация, не можеш да пуснеш робот да реже. Там трябва човекът да може да различи плодна от неплодна пъпка или кои клонки да остави за следващата година, по които ще се формират плодни пъпки. Иска се поглед на хора, които имат опит. Когато тези хора изчезнат по обективни причини, защото няма да ги има насажденията, тогава става още по-страшно.
 
Създаването на едно овощно насаждение е бавен процес. То влиза в плододаване на четвъртата-петата година. Затова искам сега да направя този коментар. За да не каже някой после: „Ама защо не ни предупредихте?“ Просто човек трябва да има един по-дългосрочен поглед върху нещата с оглед да създава адекватни мерки по-навреме, когато трябва.
 
 

 

© 2018 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!


Свързани новини
Какво произведохме в овощните градини през 2017 г.
 
Почвообработка в действие с 60-годишен опит
22.06.2018 | 4816 прочитания
Почвообработка в действие с 60-годишен опит
Мадара АГРО показа как работят машините на компанията производител на селскостопанска техника

Ще кандидатствате ли с проект по мярка 9 от ПРСР?

news