От Българската асоциация на консултантите по европроекти разпратиха списък с предложения за оптимизиране на ПРСР. Документът вече е в ръцете на министър Мирослав Найденов, неговите заместници и компетентни експерти от земеделския сектор.

Предлага се да бъдат обработвани проектите според датата на тяхното постъпване в ОРА и по реда на прозорците, в които са подадени. Например към средата на март 2011 г., по мярка 123 има 13 необработени проекти от прием 2009 г., а в същото време са одобрени 3 проекта от прием 2010 г. Това е явно нарушение на контролната среда на ДФЗ-РА. Този принцип да се прилага както на регионално равнище, така и в ЦУ на ДФЗ. Ръководителя на ОРА да следи за спазването на сроковете през различните етапи за обработка на проекта, заложени в процедурния правилник на ОРА.

Обосновката на консултантите по европроекти е, че по този начин се минимизира възможността за лоши практики и се създава по-справедливо отношение към кандидатите. Избягване натрупването и забавянето при обработката на проекти. Подобрява се и финансовото управление на ПРСР. По-ефективно се следят съответните бюджети и не се допускат грешки при договорирането на планираните средства.

Асоциацията настоява за по-голяма прозрачност в условията, реда и процедурите за кандидатстване, както и за статута на вече приетите проекти по различните мерки. При вече установена практика да се искат допълнителни документи и информация, различни от публикуваните в наредбите, това да се разяснява на обществеността, както и причините за това.  Да се публикуват официално установените практики при работата на експертите и главните експерти, както на регионално ниво, така и в ЦУ на ДФЗ.
 
„Оптимизирането на разходите” чрез премахване на длъжността Зам. Изпълнителен директор, който отговаря за ПРСР и директния контрол от изпълнителния директор не доведе до оптимизиране на разходите, а до „затваряне” на системата и концентриране на контрола и властта в един човек, който по необясним принцип разрешава достъп до информацията.

Анонимността на експертите, извършили проверките на входираните проекти и скриването им зад администативни процедури не води до борба с корупционните практики. В ДФЗ се наблюдава и пълното игнориране на сроковете по отговор на жалби, констатират консултантите.

Друго искане е да отпадне изискването да се представя анкетна карта за земеделски производители, регистрирани по ИСАК. Модула за регистрация в ИСАК да бъде достатъчен и да не се искат документи за това в последствие. Ако трябва, за регистрация да се искат повече документи, но тази информация да се ползва по всички схеми на ДФЗ след това.

Асоциацията посочва и слабостите на администрацията към този момент - на публикуваните за контакт телефони никой не отговаря. Да се преустанови с анонимността в случаите, когато има обаждане от страна на ДФЗ с искане за допълнителна информация, а впоследствие кандидатите не знаят на кого да върнат поисканата информация.

Съгласно правилото N+2, средствата от бюджет 2009 година трябва да бъдат изразходени до края на 2011 г. Същевременно, с отхвърлянето на редица проекти през 2010 година и ново стартиране на прием по същите мерки, се увеличи риска да няма одобрени проекти, които да бъдат изпълнени през 2011 година и съответно да не възникне плащане от РА към крайни бенефициенти в достатъчно големи размери, така че да успеем да усвоим всички договорени средства от бюджет 2009 г.

Към настоящия момент от приемите до края на месец октомври, 2009 година има изостанали неразгледани повече от 1 100 проекта. Паралелно, с отварянето на приема за нови проекти през тази година, са приети още над 1 800 проекта, т.е. общия брой на неразгледаните проекти възлиза на близо 3 000. Трябва да се има предвид, че една съществена част от „разгледаните” (мярка 321 и мярка 121) проекти са отхвърлени вследствие прилагане на системата за оценка на проекти без реално да са разглеждани по същество, т.е. не е отделяно време за тях. Освен това, прави впечатление факта, че по трудоемките мерки (123 напр.) все още не са изгледани и половината от приетите до есента на миналата година проекти.


Към настоящия момент към всички 4 оси от програмата има нестартирали, а в общия случай и неразработени мерки с определен първоначално бюджет. Общата им стойност е в размер на 407 501 136 евро. Същевременно, има редица стартирали мерки с много голям бюджет, интересът по които е слаб, няма достатъчно проекти (напр. 141, 214, гарантираните бюджети от мярка 121 в секторите „месо” и „мляко”, техническа помощ и др.) и усвояемостта по тези мерки е под 1%, а бюджета им е над 800 млн.евро. Имайки предвид, че остава по-малко от половината време от програмния период е нужно от една страна да се прехвърлят максимален размер средства към атрактивните мерки като същевременно се направят много по-благоприятни условията за кандидатстване по тези мерки, от които не може да се отнеме ресурс. Паралелно с това, считаме, че информираността по програмата е на високо ниво и липсата на интерес се дължи на неатрактивните условия, а не на липса на информационни кампании.