Каква е процедурата за отпускане на държавна помощ за компенсиране загубите на земеделските стопани при въздействието на природни стихии или болести? По какъв начин се определя дали ще се отпуска помощ или не? Това са все въпроси, които будят интереса на фермерите през последните няколко дни. 
 
 
Последната седмица бе изключително тежка за земеделските стопани, тъй като падналият град нанесе големи икономически загуби на техните стопанства. 
 
След като стана ясно, че на територията на страната има редица пропаднали площи и това може да компрометира годината на завиден брой земеделци, в сектора се наслои напрежение. 
 
То дойде от факта, че миналата година бе изключително тежка както за пчеларите, където смъртността на пчелите достигна над 85%, така и за овощарите, зеленчукопроизводителите и като цяло за сектор „Селско стопанство“. През април тази година голяма част от овошките в страната измръзнаха заради парадоксалните минусови температури и т.н. 
 
Разковничето е в браншовите организации. Това е „органът“, който трябва да поиска помощта.
 
„Първата крачка при случването на едно такова събитие трябва да бъде на браншовите организации“, обясни Венцислав Върбанов, председател на Асоциацията на земеделските производители в България и председател на Консултативния съвет по зърното, пред Фермер.БГ. 
 
След бурята АЗПБ и Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) входираха искане до агроминистъра Румен Порожанов, с което поискаха помощ за земеделците, които са претърпели загуби от стихията. 
 
„Искахме министър Порожанов, заедно с комисия да обследва районите и да направи оценка на щетите. Желанието ни беше разгледано и комисията се сформира бързо“, обясни Върбанов.
 
 
Той уточни, че стопаните, които имат щети, трябва да подадат заявления в комисиите, за да може да се направи обследване на пропадналите площи.
 
„След като се пусне това заявления, комисията отива на място и оценява какви са щетите. В нея участват представители на министерството, кметове и представители на браншовите организации“, каза председателят на АЗПБ.
 
По думите му след края на обследването се вижда какъв е процентът на щетата. Компенсация получават единствено стопаните със 100% щета.
 
„Стъпката за искане на подобна помощ трябва да дойде от страна на браншовите организации. Има процедура при компенсирането на щетите. Издават се и протоколи, за да не се получи дублирано плащането. Отделно тези стопани, които имат застраховки, няма да получат помощ от държавата“, разясни Върбанов. 
 
Само до сряда бяха подадени 251 заявления за 158 000 дка пропаднали площи. Според Върбанов обаче това не е крайната цифра.
 
„За два дни бяха обходени над 150 000 дка, но цифрата ще се увеличи, защото и в момента продължават да ми звънят колеги. Важното сега е те да поемат инициативата в свои ръце и да подадат заявления за определяне на щетите. Въпреки че и аз имам пострадали площи, но на фона на другите колеги, които няма да могат да реколтират нищо, няма да викам и комисията. Ще преодолеем ситуацията и без компенсацията от държавата“, заключи Венцислав Върбанов.
 
Един от вариантите за защита е и застраховането. Има обаче стопани, които не го правят, най-вече заради условията на застрахователите, които не им допадат. 
 
„В момента земеделските производители, които имат кредит, са тези които застраховат. Преди години земеделците застраховаха повече, но според мен недоброто отношение на застрахователните компании към фермерите, заедно с нищожните обезщетения, е основната причина земеделските производители да се отдръпнат от тази опция“, разказа пред Фермер.БГ председателят на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите Костадин Костадинов.