Кое е по-рентабилно – да произвеждат  краен продукт, който да реализираш на пазара, може би чрез затворен цикъл на производство или просто реализирането на суровина? Отговор на въпроса дава Васил Стойчев, анализатор в Център за икономически анализи на селското стопанство (САРА), който изследва обстойно Наредба 26 за директните продажби и позитивите от нея.

 

Падат териториалните ограничения за млечни продукти по Наредба 26

„След цялостно изследване на Наредба 26 се оказва, че и в двете направления има логика. Въпреки това фермерите трябва да са наясно, че ако ще продават единствено млякото, като суровина –  трябва да се стремят да балансират разходите така че да имат възможно най-ниски разходи и висока продуктивност, което е доста трудно”, обясни Стойчев.

По думите му наредбата за директните продажби, която претърпя промени преди дни и подлежи на обществено обсъждане до края на ноември, създава големи възможности за фермерите.

„Има обаче и нещо друго – ако фермерите се регистрират по наредбата и искат да продават директно, за да си купят млекомат трябва сериозна инвестиция освен за него, след това и за съдове и т.н. Реално погледнато там нещата не са съвсем ясни. И ако сравним този фермер, който е затворил цикъла с друг, който продава единствено суровина – отново попадаме в сериозна дилема кой е по-добре. От една страна продавате на преработватели, които ви дават ниски цени, но пък ви вземат всичкото мляко; а от друга продавате директно, но пък сте вложили много и накрая не се знае дали ще продадете всичко”, открои експертът.

Според него решението е само едно и той го вижда в кооперирането на производителите.

„Решението на част от проблемите е кооперирането между производителите. Тук не говорим за ТКЗС-та. В други държави съществуват маркетингови кооперативи. Наемате човек, който се занимава с намирането на пазари, организирането на продукцията, той набавя оферти за препарати, ваксини, лекарства – всичко, което ви е необходимо. Вие му плащате заплата, но пък пестите време, което може да използвате за развитие на стопанството си. Така всички печелят.


Ако пък говорим за обединение не на 10 души, а на 50 например, така фермерите дори ще имат сила, за да преговарят с преработвателите. Освен това има механизми за организации и групи на производители, с които те могат да получат финансиране и да купят оборудване. Има много възможности, но някак стигмата, че ако си с други хора, правиш ТКЗС, не може да се промени”, добави Васил Стойчев.

Заедно с това другият голям въпрос според Стойчев е процеса по модернизиране на стопанствата, който в България все още изостава.

„Все още средните ферми в България не са достатъчно големи и не могат да реализират обемът продукция, така че фермерите да са достатъчно осигурени, за да имат възможността да инвестират в технология и механизация. Това нещо у нас все още не е добре развито. Да, трудно е, никой не казва, че е лесно. Но по някакъв начин трябва да се стремим да опростяваме работата във фермите и тя да става по-ефективна от гледна точка на реализираните и получени средства, така че по-голяма сума да остава за земеделците”.