В рамките на 5-годишен договор за взаимно сътрудничество между Института по фуражните култури в Плевен и Института по фуражни култури и ливадарство към Хейлонджанската селскостопанска академия в Харбин, Китай на 20-дневно посещение у нас са група от шестима учени от китайския институт.
 

Каква е идеята, има ли допирни точки между българската и китайската земеделска наука и с какво можем ние да бъдем полезни на китайците – на тези въпроси за Фермер.БГ отговориха проф. Атанас Кирилов, директор на Института по фуражни култури в Плевен и член на УС на Селскостопанската академия, и проф. Танг Фенглан, ръководител на лаборатория в института в Харбин.

 

         

 

Проф. Кирилов, каква е целта на посещението на колегите ви?
Целта на посещението е обучение по въпросите на селекцията на житни и бобови фуражни култури, технологията на отглеждане, качество и окачествяване на фуражите. По всички тези въпроса беше изработена и подписана предварителна програма за лекционния курс на обучение. Темите на лекциите бяха подбрани и определени от китайска страна така, че да дадат основа на по-задълбочени познания в изграждането на китайските колеги като учени в областта на фуражното производство. За нас е голямо предизвикателство и изпитание, тъй като стремежът ни е лекциите да са на съвременно научно ниво, да покажем, че независимо от финансовата криза, при която сме принудени да работим, все пак имаме достижения, които заслужават тяхното внимание и желание да ги научат. Китайските гости успяха вече да видят и се запознаят с пасищата в региона, с видовете тревостой, въпреки че сезонът не е типичен, за да се види всичко. Вярвам, че са останали доволни, но това могат да кажат самите те.
С темповете, с които се развиват, сигурно няма да е далеч времето, когато и в тази област ще са далеч пред нас.


 

Проф. Феланг, представете вашия институт.
Нашият институт е съвсем млад, създаден е преди около 6 години, но стремежът на ръководството на академията е с бързи темпове кадрите да достигнат нивото присъщо на учени в тази област и да намерят своето място национален и международен мащаб.

В Китай всяка голяма провинция си има селскостопанска академия с десетки институти, които се финансират с пари от местното правителство и решават въпросите преди всичко от местно значение. Правителството отпуска средства целево за създаване и оборудване на екипи от учени и модерни лаборатории за бързо решаване на проблемите. В Хейлонджанската селскостопанска академия имаме отдел по международни връзки, които играе активна роля за привличане на учени от редица страни на посещение в Китай, изнасяне на лекции или изпращане на китайски учени в други страни, какъвто е случая с посещението на китайските ни колеги в нашия институт.

 

Проф. Кирилов, от какво се впечатлихте вие при посещението си в Китай и има ли какво те да научат от вас?
Осъществили сме две посещения в института в Харбин и сме силно впечатлени от голямата скорост, с която напредват по отношение на създаването и оборудването на институтите към Хейлонджанската селскостопанска академия. Целенасочените инвестиции в наука са наистина огромни – лабораториите им са оборудвани с техника на световно ниво за всяко от направленията, експерименталното им поле непрекъснато се разширява като площ, имат много добри пътища, не само довеждаща инфраструктура, дори в самото поле – приличат на нашите магистрали. Там не жалят средства да привлекат учени от света, да експериментират и да интродуцират семена от фуражни и зърнени, които изпитват при техни условия. Зимата там е много сурова – до минус 40 градуса, затова при тях основен критерий е студоустойчивостта на културите, особено многогодишните. Много се държи и на стриктното спазване на изискванията за отглеждане на културите.

 

Проф. Фенглан, има ли тясна връзка между наука и производство при вас?
Процесът е взаимен – науката са “нагажда” към производството и пазара, а и пазарът се доверява на науката. Всичко, което имаме като научни решения, сме представили в постоянна изложба в института – показали сме както технологични разработки, така и семена от фуражни и зърнени култури, които са на разположение на земеделските производители. При нас има финансиране на местно ниво – от бюджета, а част от средствата идват от земеделските производители, защото големите селскостопански фирми имат интерес част от печалбата си да инвестират в създаването и решаването на нови проекти, чиито резултати те ползват в практиката си.

 

Проф. Кирилов, напоследък се говори, че Китай заявява намерение да купува земя в България. Имате ли информация?
В интерес на истината има такива индикации. Голяма китайска компания иска да наеме земя и да сключи договори със земеделски производители за отглеждане на люцерна за сено като крайният продукт да се изнася. Едно от изискванията, които са поставили, е люцерната да не е от генно-модифицирани семена, тоест сортовете трябва да са чисти. Интересите им засега са насочени към земи в Северна България, тъй като тук условията за производство на люцерна са по-благоприятни.

 

Приемате ли подобна инвазия?
Личното ми мнение е, че земята трябва да остане притежание на български собственици и на договорни начала да се произвеждат култури, към които има интерес за износ. Тяхната политика също е такава – произвеждат и изнасят, нямам информация чужда фирма да е отишла да произвежда в Китай, за да изнася.

 

Проф. Фенглан, какво очаквате да научите от почти 60-годишният български институт по фуражни култури?
Искаме да се запознаем с достиженията на института, с начина, по който се води експериментална работа в областта на селекцията, технологията и окачествяването на фуражите, както и да видим с какви генетични ресурси разполага българската страна за решаване на изследователските си задачи. Тук сме, за да обменим и опит, и семена.

 

Кои са фуражните култури, актуални в Китай, и къде са допирните точки с тези в България?
Фуражните култури, които се използват в нашата провинция, са подобни на тези, с които се работи в България. Отделяме много голямо внимание на люцерната като една от много добрите бобови култури с високо съдържание на протеин, както и на многогодишните житни треви – те са за подобряване на пасищата ни. Интересуват ни основно бобови и житни култури – люцерна, детелина, студоустойчиви и сухоустойчиви житни треви. Важно е да се подреждат приоритетите за селекция на една култура. Между всички показатели се прави компромис, за създаването на сорт, адекватен на климатичните условия, при които е поставен да се развива.

 

Проф. Кирилов, как ще продължи сътрудничеството ви с Китай?
Надявам се ползотворно. Само един пример – преди 10 години бяха донесени от Китай многогодишни житни треви, които все още се развиват отлично в нашето опитно поле. Това е генетичен ресурс, който е от полза – при променящите се климатични условия не се знае дали в определен момент те няма да се окажат добър генетичен ресурс, от който можем да черпим, за да създадем наши устойчиви сортове.


 

© 2012 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!