Кирил Жендов обработва 2600 ха собствена, наета и арендована земеделска земя в добруджанските села Лозенец, Загорци, Земенци, Крушари, Северци, Полк.Дяково, Добрин, Божурово, Свобода, Овчарово, Росеново. Фирмата му е специализирана в отглеждането на пшеница, рапица, царевица, слънчоглед и други земеделски култури. 
 
В семейната агромисия са се включили и жената и децата на Кирил Жендов, като всички участват в стопанството. 
 
- Какво спечели българското земеделие за 10 години в ЕС?
- Много неща. Най-вече спечелихме това, че можем свободно да ходим из Европа и да видим какви са новите технологии за обработване на земята, да ги имаме и ние, за да произвеждаме.
 
Това е доста обширна тема. Спечелихме и това, че можем да търгуваме продукцията на пазарни цени, започнахме да имаме информация от първа ръка от световните борси. Коренно се промени земеделието след влизането в ЕС. И то с повече позитиви.
 
След влизането в ЕС започнаха да се изплащат субсидии, с които всички ние земеделците можем да си позволим нови технологии, да подобрим качеството на обработките, да подобрим количеството на произвежданата продукция. Преди да влезем в ЕС работехме от 3 до 5 лв. на дка печалба. Рентите бяха по 10 лв.
 
 
В момента в Добруджа рентите са между 80 и 100 лв. Количеството зърно и качеството, което се произвежда, е на съвсем друго равнище. Спечелихме и това, че влязоха такива компании като ДюПон Пионер, Синджента, Монсанто … Те предложиха високодобивните хибриди и това значително подобри рентабилността на нашето производство. 
 
- Дебатира се за нова ОСП. Какво трябва да променим в старата и да добавим в новата? 
- Българската позиция няма тежест, защото сме нов член, а и не можем да защитаваме интересите. Но това е разбираемо, защото нямаме изградени политици. Те нямат опит, авторитет, за да защитят нашата позиция. Нямаме равнопоставеност със западните фермери.
 
Най-вече с големината на плащанията, които получаваме. Ние нямаме такава организация като Копа Коджека, която защитава интересите на европейските фермери. Не можем да се организираме като структури, като организации. Тези неща трябва да се поставят като въпроси. 
 
 
- А трябва ли да продължи да има директни плащания?
- Ако директните плащания се спрат, това ще бъде връщане назад. Дребните фермери няма да могат да издържат даже семействата си. В Европа това много добре го знаят, че ако спрат директните плащания, техните фермери, които са изключително дребни, ще претърпят фалити. Ще има много прекрояване на селското стопанство в ЕС.
 
В България малко или много е по-едро земеделието. В началото на демокрацията нямаше кой да обработва земята. Никой не желаеше да се занимава със селско стопанство, защото нещата бяха в трагично състояние. Тогава фактически нашето земеделие стана по-едро и оттам е по-стабилно. 
 
- Т.е. ние ще бъдем в добра позиция спрямо другите, ако се спрат директните плащания?
- Да. Но при всички положения директните плащания трябва да продължат, защото те са един източник на сигурност на дребните и средните фермери. Едрите могат да минат и без преки плащания. Но всички трябва да бъдат равнопоставени, защото трябва да се брои това, че става въпрос за обработването на един декар, а не на едър и дребен. 
 
- А директните плащания трябва ли да бъдат обвързани с производството?
- Това е много сложен вариант и така ще има много злоупотреби и няма да има този ефект, който си мислят колегите. Много проблеми ще има и няма да бъдат равнопоставени. 
 
 
- Вие дълго време бяхте председател на добруджанския съюз на зърнопроизводителите. Имате дългогодишни наблюдения върху грижите на колегите си. Какви са те сега? 
- Обикновено проблемите са индивидуални. На Добруджа й липсва една голяма организация, която да е наясно с общите проблеми на всички фермери там. Сега броженията са, че пчеларите са настроени против неоникотиноидите, защото им убивали пчелите.
 
Ако беше така, отдавна нямаше да има пчели, защото ние от десетилетия прилагаме тези неоникотиноиди за обеззаразяване. Това са поне 30-40 години. А питайте пчеларите колко живее една пчела? Нещо не се връзват нещата с тази история. Изследванията показват, че има някакви остатъчни наслагвания, но не са фатални и не са те причината за проблемите при пчелите. 
 
- Как върви кампанията при Вас? 
- Кампанията е в разгара си. Даже ще приключи по-рано, тъй като времето го позволи. 
 
- Очаквате ли добра реколта?
- Ако не очакваме, няма смисъл. Винаги очакваме добра реколта, пък главният агроном определя нещата. 
 
- В какво състояние са есенниците?
- Те са в много добро състояние, но за добиви е рано още да се говори. Причината за това е, че влагозапасяването е слабо тази година. Снегът, който беше паднал, ни заблуди. В Добруджа той беше на преспи и около пътищата, а на полетата беше съвсем тънък – 10-20 см, което се равнява на около 25 литра дъжд. И това беше много дълго време. Но да се надяваме, че оттук нататък нещата ще са по-добре. 
 
- Застраховате ли продукцията си? 
- Не. Не го правим, защото когато се сключват договорите за застраховане на определена площ и определен добив, всичко е мед и масло. Когато има щета – става ходене по мъките. Няма коректност и това е основният проблем.
 
На застрахователните дружества им е много хубаво да вземат парите, но после не искат да носят отговорност. Заради това фермерите започнахме да си спестяваме по някой лев, за да можем при евентуален такъв проблем, да можем да реагираме. Ние трябва да ги дадем при тях, за да носят отговорност, а те като не искат, по-добре ние да си поемем отговорност. 
 
В България горе-долу на 15 години има една или две години, които са сухи или неурожайни. И ако човек 12-13 години си е спестявал по 3 до 5 процента, може да понесе една такава година. 
 
Ние не искаме застрахователите да бъдат ощетени, но да бъдат коректни. Когато получават парите – всичко е както трябва, когато дойде време за оценка или за щета, ходим да ги търсим. А и след това ни се представят нещата, че едва ли не няма щета. Всички колеги са патили. 
 
 
- Имате ли проблеми с очертаването на слоя? 
- В България тези, които са отговорни за даден процес, никаква отговорност не носят. Този, който е отговорен, никога не е наказан. Досега не съм чул държавен служител да е уволнен или да е наказан, че е нанесъл щета на някого.
 
Държавният служител е помазан и не носи отговорност да защити интересите на данъкоплатците, респективно на нас. Затова страната е на това дередже и не може да тръгне напред. Защото, когато един производител, който създава и попълва държавния бюджет, за да могат държавните служители да си получат заплатите, отиде в една институция, те го гледат, че едва ли не той им е длъжен и все са му сърдити.
 
А когато дойде време да дойдат да ни правят ревизии, ни гледат като престъпници. А пък ние сме хора, които работим. Разбира се, че не сме безгрешни и че не разбираме от всичко, но може всеки да сгреши. Като се случи, започват да пишат актове и да ни гледат като престъпници. А след това минава време, в съда падат актовете и никой не носи отговорност. 
 
С очертаването на слоя положението е същото. Ако не си свърша работата, има вероятност да не получа добив и да фалирам. Ако държавният служител не си свърши работата, няма вариант той да си отиде, а може и бонус да получи.
 
А ако не стане всичко навреме, хората ще търпят санкции. 
 
Ако всичко това не се случваше, щяхме да бъдем най-хубавата държава в ЕС. Защото ние сме най-хубавата държава, но най-лошо ни управляват. 
 
 
- Какви машини използвате?
- Тракторите са Fendt, а комбайните ми са на CLAAS. В последно време – от една година, започнахме да променяме изцяло технологията и минахме на Strip-Till – и за есенници, и за пролетници.
 
Надяваме се това да помогне да свалим разходите, защото се задават много лоши години за зърнопроизводството. На международните борси и пазари цените няма как да се вдигнат, а ще спадат.
 
Причината за това е, че предлагането е много голямо. От година-две ЕС разреши на Украйна да внася в ЕС безмитно зърно и нашите търговци изгубиха пазарите. А нашите търговци като изгубят пазарите, де факто и ние сме ги загубили. Украинското зърно е на по-ниски цени. Там торта не е 500 лв., а е 250 лв. себестойността като цяло е по-ниска и затова се получава така. 
 
Strip-Till технологията на практика е, че се престава да се оре, няма обръщане на слоя.  Проверява се микрофлората в почвата, оздравява се почвата и с по-малко торове и хербициди могат да се получат същите резултати. Само че разходите за постигането им се намаляват между 30 и 50 процента.
 
Това е нова генерация машини с ново ноу-хау, за което има патент. Пресилено е да се говори за увеличаване на добивите, но със същите резултати. Като свали разходи, тогава ще е по-печелившо. 
 
- Какви семена използвате? 
- Семената ни са основно на Пионер и на Синджента.  Сеем пшеница, царевица, слънчоглед, рапица, грах. 
 
- Какви са препаратите за растителна защита, които използвате?
- От няколко години – тази е четвъртата – се опитваме да прилагаме микробактериални торове. Те имат и фунгициден ефект – оздравяване на почвата.
 
Стремим се да оздравим почвата, а така се надяваме, че и растенията ще бъдат и по-здрави. По този начин ще намалим фунгицидите, които употребяваме. 
 
 
- Смятате ли, че агрообразованието в България е добро?
- В България образование няма. Преди 25 години образованието спря да работи. Агрообразованието е натикано в незнам коя глуха. Има селскостопански гимназии, но оттам не излизат кадри, а излизат хора, които се чудят накъде да хванат пътя. Нещо трябва да се направи. 
 
- Колко хора работят при Вас?
- Фирмата ни има и други дейности. Имаме овощни градини, разширяваме дейността с лавандула, имаме бензиностанция и отглеждаме овце… Около 35 човека работят при мен. 
 
- Проблемите в животновъдството отразяват ли ви се?
- За животновъдството трябва да има подготвени хора. Трябва да има система, която да позволява да се прави мащабно животновъдство, защото дребното животновъдство е просто отбиване на номера и не може да бъде рентабилно. Няма как един фермер, занимаващ се с дребно животновъдство, да преживява.
 
Трябва да има такова образование, което да дава познания спрямо животните. В България трудно ще се възстанови този отрасъл, тъй като няма вече кадри, които да правят мащабно и сериозно животновъдство.
 
Овцете ми са в месодайно направление. Преди няколко години си купих агрегат за доене на овцете и започнахме да ги доим. Като го изкупят мандрите на 1 лев, те не ми плащат заплатите на овчарите! Затова спрях да ги доя и произвеждам агнета.