Земеделският министър Мирослав Найденов заяви в ефира на Нова телевизия, че след като промени правилата, по които ще се продават млечните изделия и забрани заблуждаващите надписи върху заместителите им, Министерството на земеделието започва проверка на качеството на колбасите. Министърът посочи като пример саламите и кренвиршите, в които съгласно БДС не може да се влага соя повече от 3% или други подобни заместители. „В момента има до 70% соя, а останалите добавки са кожички, мазнини и всъщност всичко, но не и месо”, каза Найденов.

Всъщност участието на министъра в Нова телевизия беше по повод стартиралите вчера масови проверки в търговската мрежа относно етикетирането на млечните продукти. Парадоксално, според Найденов, проверките установили само 2 нарушения, в следствие на което са съставени едва два акта в цялата страна.

Припомняме, че през миналата седмица министърът публично обяви, че: продуктите, в които се съдържат растителни мазнини няма да могат да се обозначават като кисело мляко, кашкавал или сирене. В същото време днес стана ясно, че има някои специфики, които например допускат  продукт, в чиито „100 грама се съдържа сухо вещество не по-малко от 56% и е с масленост в сухото вещество не по-малко от 43%”, да се нарича „кашкавал” – нещо което, като че ли противоречи на думите на министъра от преди две седмици.

Ето как министър Найденов обясни това несъответствие: Въпреки, че на продукта пише „кашкавал”, това не е млечен продукт. Производителите обаче не са в нарушение, защото „са се съобразили, няма го млечния продукт, няма я нарисуваната крава”, обясни министърът и допълни, че съгласно европейски регламент, ако се отнася за сирене, не могат да използват името сирене, но могат да използват наименованието кашкавал, тъй като имало специфика. „Ние вървим в тази посока, ще поискаме от Европейската комисия за разширим регламента, защото кашкавалът се води yellow cheese (жълто сирене) и терминът кашкавал е само български. В този смисъл, когато е писан регламентът кашкавалът не е упоменат, защото там даже снощи в едно хумористично предаване, така ни шегуваха, че маслото трябва да се казва мазнина за мазане. Виждате, че и при превода има не двусмислици, защото мазнина за мазане може да е нещо, всъщност може да е мазнина за мазане наистина на тялото”, посочи Найденов. Той допълни, че  другия понеделник е на среща с комисаря по здравеопазване и директорът на Главна дирекция САНКО, „така че ще коментираме някои неща, включително и това”.

В крайна сметка земеделският министър посъветва потребителите следното: Ако искат да е от мляко, да гледат да пише млечен продукт. Казано по-просто е това, иначе обяснението е малко по-сложно. Тоест, ако е от мляко, задължително производителите ще напишат, че е „млечен продукт” В другите случаи е забранено да използват „млечен”...

На въпрос на водещия: Дали проверките няма да са по старата българска система – правим всичко да изглежда, както трябва, проверката минава и на следващия ден си подкарваме по старо му (както при проверките за вноса на гръцки и турски плодове и зеленчуци – бел. ред,), Найденов заяви: Масираните проверки ще продължат. Няма да спрат.

По време на разговора Найденов каза още, че глобите за производителите и търговците, които заблуждават, че храните им са произведени от мляко, а не от растителни мазнини, е от 1000 до 3 хил. лв., при повторно нарушение е от 3 хил.  до 5 хил. лв., а при трето следва затваряне на производството или обекта.

Още по темата:

Продукти с растителни мазнини вече няма да се наричат кисело мляко, кашкавал, сирене