Представяме на вниманието ви, интервю, публикувано в сайта на Дарик Радио, с Изпълнителния Директор на Държавен фонд Земеделие - Калина Илиева. Интервюто е на Кирил Вълчев.

 

 

 

За какво е точно глобата от над 20 милиона евро, която Европейската комисия обяви, че ще наложи на България заради неправомерно изплащане на евросубсидии?

Тази глоба е вследствие на слабите системи за контрол през 2007 година в системата за директни плащания на площ. Знаете, че още през август месец миналата година, когато нашият екип стартира, наследихме един план за действие, който държавата беше консолидирала заедно с Европейската комисия вследствие на одити, които неколкократно са показвали, че при директните плащания има сериозни проблеми и най-вече небезизвестния код 6, така наречените неземеделски земи, за които през 2007 година са разплащани средства, без да съответстват на изискванията за тези пари. 

 

Тоест проблемът е, че България е давала на земеделски производители на декар пари като помощ, която се полага в рамките на целия Европейски съюз, без да я има тази площ, така ли?

Не, точно. Нека разкажа на вашите слушатели как стартира цялата история. Значи, 2007 година е първата година, в която България има право да изплаща тези средства. Знаете, че изплащането най-рано започва през месец декември. И именно поради тази причина през юли 2007 г. идват одиторите от Брюксел да проверят готовността на държавата изобщо да управлява тази система за единно плащане на площ. Още тогава те установяват, че са включени тези неземеделски земи. Това са изоставени земи, които след 1989 година нямат изяснен статут, собственост, те са буренясали, необработвани и т.н.

 

Тоест те са обикаляли и са гледали ливада по ливада, така да се каже, така ли?

Значи, прави се извадка риск анализ и. . . да, така да се каже, има обработваеми земи, мери, пасища и ливади, и установяват тези неземеделски земи. Тогавашният министър Нихат Кабил разпорежда, предвид установеното, за тези земи да бъде плащано само с предварителна проверка на място, за да се види дали те наистина са мери, пасища, на които животни пасат, това се води право на ползване и в такъв случай биха били подходящи за подпомагане. Но става ясно, че такъв голям брой проверки не могат да се извършат и Разплащателна агенция категорично отказва тогава да ги разплати. Но малко по-късно, лятото на 2008 година, тогавашният пък министър Валери Цветанов, не знам поради какви причини, вероятно поради голям обществен натиск, разпорежда със заповед тези площи да бъдат изплатени. Тоест макар. . .

 

Те колко са били, тези площи?
Не мога точно да ви кажа като хектари колко са били. . .
 
Но са платени 20 милиона, така ли?

Не. Значи, вижте, санкцията не се изчислява така. Санкцията се изчислява на база на. . . това са десет процента от цялата изплатена сума. Влиянието върху цялостната грешка, така да се каже, са тези пари. . .

 

Тоест 200 милиона е била цялата изплатена сума като субсидии на площ?
Директни плащания на площ, точно така.
 
Така, и от Европа решават, че 10 процента като анализ, а не като директна проверка. . .
Точно така, да.
. . . е възможното отчитане на земи. . .
Възможната грешка.
. . . които всъщност не се ползват за земеделски нужди.

Точно така. За нас това е доста добро постижение, тъй като вие знаете, и министър Найденов август спомена, ние очаквахме да имаме 100 процента санкция за 2007 година предвид не само изплащането на тези земи, но и многото злоупотреби, които бяха констатирани по системите за директно плащане на площ. Говореше се за средства, които са изплащани за гробища и стадиони и т.н. Поради тази причина ние имахме трудната задача да убедим Брюксел, че оттук нататък се правят достатъчно стъпки и действия системите да се подобрят, изпълнявахме в срок консолидирания екшън-план. И съответно тази санкция, която първоначално се очакваше да бъде 100 процента, ние се борихме за 25, в момента тя е 10. Така че това е едно доста добро постижение. И сме успели, така, на 30 декември, когато бяха одиторите, да покажем доста добър напредък по изпълнението на плана за действие, което считам, че е повлияло и на тяхното решение.

 

А как следите сега действително ли се обработват площите, действително ли пасат крави и овце в ливадите, за които Европа дава помощ на площ?

В началото на месец декември миналата година ние получихме така наречения временен слой от Министерството на земеделието, който те са изготвили чрез тези ортофотоснимки, за които се говореше, и в допълнение замервания с GPS устройства. По този начин този временен слой на територията на цялата държава. . .

 

Какво ще рече това временен слой, че много научно звучи?
Значи, този слой е временен, тъй като. . .
Какъв слой, какво значи това слой?
Слой, това е покритието на територията на държавата как изглежда като. . .
Това заснемване. . .
. . .земя, годна за подпомагане.
. . .дето беше през годините проблем. . .
Точно така.
. . .и много министри полагаха усилия да го направят.      

Основният проблем е, че всъщност снимките и картата, върху която се е работило и са се изплащали средствата, е много стара. Значи, там се използват снимки от 2000 г., от 2002 г., от 2003 г. и т.н., което. . . знаете, през последните години особено при интензивното строителство в цялата държава има големи промени, които. . . довчера е било гора, днес е вилно селище и път. И няма как актуално съответно да бъде изплатено. Поради тази причина се получаваха големите разминавания. А всяка държава-членка има задължение да обновява по 15 процента на година картата си точно предвид тези изменения. Но България изобщо от 2006 г., когато започва подготовката за тази кампания, тъй като 2007 г. е първата година, изобщо не е подновявала картата си, а и още 2006 г. е направила картата с много стари снимки.

 

Аз не разбрах обаче сега вие как ще хванете, че някой не декларира, че пасе овце, а там има вилно селище и няма да ни глобят след 2 години заради това, че пак са изплащани като за ливади пари, които са всъщност застроени например?

Да, сега ще ви обясня. Да, значи, в този план за действие, консолидиран с Брюксел, точно това се казваше - какви проценти от площта трябва да бъдат заснети. Знаете, че в Министерството на земеделието закупиха снимки, които бяха обработени, нови снимки, и в допълнение от всички общински служби инспекторите ходеха и там, където има стари снимки, те ги замерваха с GPS устройства и точно по този начин те направиха реалния слой, за който държавата. . . Съгласно този план за действие трябваше да е готов. . .

 

Това сто процента. . .

Значи, да, сто процента, като снимките са 40 процента, останалите са замервани с GPS устройства, а държавата ни пое ангажимент през тази и през следващата година по още 40 процента съответно да. . .

 

А това с GPS устройства какво ще рече?
Ами, отива се и се замерва площта по параметри, които после се нанасят в този така наречен. . .
Но не са снимки отгоре. . .

Точно така, да, но те дават реалистичната картина. Сега ще ви кажа какво в допълнение направихме за тазгодишната кампания, за да може да са още по-точни измерванията. Значи, големият проблем беше, че когато земеделският производител през кампанията, която тече от 1 март до средата на юни. . . системата в общинските служби по земеделие даваше възможността да се вижда кои площи все още не са заявени и по този начин към края на кампанията всички площи, които не са заявени, услужливи общински служители са викали свои приятели, показвали са им незаявените площи, те са ги очертавали и са получавали средства. Сега от тази година ние осигурихме достъп. . .

 

Това какъв процент е било, тази измама, според вас?

Ами, това е трудно доказуемо, тъй като вие знаете, че тези площи те така или иначе подлежат на подпомагане, просто в противен случай никой не би ги заявил, а така се вижда, че не са заявени и определен човек ги заявява. Има такива случаи. . .

 

Ама те са обработвани площи?
Да, обработвани са, но за подобно. . .
Тоест някакъв човечец не е знаел, че може да вземе тези пари.
Точно така. Да, обикновено това са хора по селата, които, знаете, отдавна са заминали или за големите градове, или са в чужбина.
 
 
Е нали някой ги е обработвал.

Ами, обработват се, но това обикновено са тези така наречени мери, пасища и ливади. Но за подобния случай има в прокуратурата образувани няколко досъдебни производства. Те са най-вече в Ямболско. Но това, което исках да кажа, е, че сега от тази кампания ние осигурихме на общинските служби по земеделие достъп до нашата система ИСАК, в която не може да се види кое парче земя не е зачертано, и съответният земеделски производител показва точно своето парче земя. В случай, че той не може да го посочи, тогава общинският служител е длъжен, попълва се една декларация, искане от земеделеца, и общинският служител отива с него на място, където е неговата земя, и я обикаля с GPS устройство и я нанася вече в системата. По този начин и от двете страни ще има отговорност и впоследствие, надявам се, няма да възникне този проблем, както сега, с толкова тежки санкции заради наддекларирани площи, които се случиха в тази кампания.

 

Тоест излиза, че България не е имала проблем с декларирането на площи и е декларирала повече територия, отколкото има обработваема или използвана за пасища. . .

По-скоро проблемът е в несъответствието между картата, по която се декларират площите, и реалната картина в момента. . . 
 

Какъв е процентът на разминаване? В смисъл колко от тези 111 хиляди квадратни километра, които представлява България, каква част би трябвало да се подпомага и каква част според българския народ, който е декларирал, е била подпомагана?

Не, подпомагани са площи, които подлежат на подпомагане. Ние засякохме тази година например 9.7 процента наддекларирано. Но, вижте, наддекларираното. . . то може да се получи поради различни причини. Може в самата ливада, която земеделецът заявява за подпомагане, да има силно охрастяване и дървета и по този начин, когато те се изчислят процентно, това също е наддеклариране. Тоест земята по принцип е заявена към Брюксел и е годна за подпомагане, но в случай, че той я беше почистил от дърветата, а щом не я е почистил, това автоматично е. . .

 

Домързяло го и не. . .
Точно така, да.

Добре, а това труден въпрос ли е каква част от това, което наистина сме учили в училище, че е територията на България, се води, че се използва за земеделски нужди?

България е нотифицирала пред Брюксел 3.4 милиона хектара. Това подлежи на подпомагане в случай, че както е сега, тази кампания. . .

А колко се декларира като. . . колко се е декларирало тогава, когато. . .
3.5 бяха декларирани, но. . .
Тоест ние не сме надхвърлили общия размер, който сме очаквали, че ще се използва за земеделски земи. . .

Точно така, да, така е. Застъпвания бяха засечени през тази кампания в 10 хиляди заявления, но ние вече ги изчистихме и към днешна дата, няколко месеца преди края на определения срок за плащания, знаете, че ние успяхме да разплатим средствата. И това искам да го кажа, защото е прецедент, декември. . .

Колко се взима на декар?

Тази година бяха 23 лева. Значи, общата сума, която изплатихме до момента - декември, януари и февруари, са 780 милиона европейски средства, национални доплащания, в това число. . .

 

Двадесет и три лева общо е европейското и националното.
Да, така е.
Колко от тях идва от Брюксел, от тези 23 лева?
Около 19 лева са европейската субсидия.
И четири лева идват от българския бюджет.
Точно така, да.
А сега за тази година от март месец пак почвате да събирате заявления кой какво твърди, че обработва. . .
Точно така.
. . .  и че пасат животни там.
За тази година средствата от Брюксел за България са 328 милиона евро. Това е с пет процента. . .
Това пак ли ще рече 19 лева?
. . . с пет процента повече от миналата година.
Пет процента, т.е. лев отгоре, т.е. 20 лева.

Значи, вижте, тази сума на декар може да бъде изчислена едва след края на кампанията, тъй като как се изчислява тя - общата сума се разделя на всички хора, които са заявили, а ние можем да знаем чак към края на кампанията колко души ще заявят. Така че в края на месец юни ние ще имаме представа каква ще бъде тази година сумата.

 

А националното доплащане колко ще е?
Националното доплащане са 300 милиона лева, от които, знаете, 150 са под черта.
Т.е., ако ги има.
Да.
А срокът за заявление е от 1 март до 30 юни?
До 15 май. . .
А, до 15 май.

. . . и от 15 май има още 20 дни, в които може да се подават заявления с 1 процент санкция за всеки просрочен ден. Но ние водим сега широка информационна кампания, ще направим и един форум на 9 март в НДК, на който ще поканим абсолютно всички асоциации, фермери, биопроизводители, зърнопроизводители, всички земеделци и наши представители. Премиерът също ще участва. Те ще имат възможност да зададат своите въпроси и да получат подробни разяснения от нашите експерти.

 

Програмата за развитие на селските райони, колко проекта са одобрени, колко не са? Каква част се усвояват от тези пари, които Европейският съюз е готов да дава за селските райони?

Аз подготвих малко цифри, които бих искала да представя. Вие знаете, че одиторите от Сметната палата констатираха преди седмици, след приключването на тяхната проверка, 8.7 процента усвояемост на средствата. Към днешна дата. . . Значи, това е към края на месец юли миналата година. Към днешна дата ние успяхме да обработим от тези натрупани 11 000 проекта по-голямата част и останаха само 2900 проекта, което в цифри е 20 процента от средствата са договорени. За мен това е изключителен напредък, тъй като от 400 горе-долу милиона лева, които бяха договорени, когато ние стартирахме, в момента 1 милиард и 100 милиона са договорените средства по програмата.

 

А, искате да кажете, че с тези. . . 20 процента над 5 милиарда трябва да се договорят. . .
Не, 3.2 милиарда евро са средствата по програмата, а ние сме договорили 1 милиард и 100 милиона лева, което са 20 процента.
 
Добре. Още се приемат проекти, нали, не е спряло това?
Проекти се приемат по някои от мерките. По голяма част от тях за съжаление не е имало интерес, но по пет от мерките. . .
И по какво няма интерес? Кое според българите им е наред и за туй пари не трябват?

Значи, дали е наред или. . . по-скоро не е толкова атрактивно, тъй като може би няма бърза възвращаемост. Това са, да речем, подобряване на ерозирали почви например е една от насоките, в които няма голям интерес. . .

 

Е, на тези свлачища в цяла България и България не ще да ги вземе парите.
. . . за сметка например на селския туризъм и фотоволтаичните. . .
 
Където едни пари се въртят бързо. . .

Така е, да. Значи, аз искам да кажа, че разплатените средства към днешна дата са 600 милиона лева по програмата. Продължаваме да обработваме проектите, като казахме, че до края на месец април оставащите 2900 проекта ще бъдат обработени. Такъв е и ангажиментът, който поехме пред колегите ни от Брюксел, за да можем за междинната оценка на програмата в Брюксел, която е края на април, да имаме наистина реалните проценти и да може да се направи анализ, да подпомогнем колегите от Министерството на земеделието вече в преговорите за прехвърляне на средства от една мярка в друга. Знаете, че много се говореше за това.

 

Общини и фермери се оплакват обаче, че трябва да правят авансови плащания по тези проекти по програмата, а няма откъде да вземат пари.

Значи, ние със сдружението на общините имаме много добър диалог в рамките на ежемесечните срещи в Министерския съвет. Успяхме да отразим всички техни искания в промените в наредбите, които станаха пак на 9 февруари. И тук мога да се похваля, че ние сме единствената програма, която им разреши 50 процента авансово плащане. А, значи, сега на срещата, която беше в Пловдив, те поставиха проблемите по другите програми, където те се борят за 15, 20 до 30 процента, а ние разрешихме тези 50 процента авансови плащания, като отменихме и встъпването в общински дълг, което е изрично по тяхно искане, а за тях е голямо облекчение, и тези средства ние ще ги даваме срещу записна заповед след решение на общенските съвети. С това считам, че до голяма степен покрихме техните изисквания. В момента те ще могат веднага да получат тези пари. Имат 40 дни, още им остават, за да подадат заявките за авансови плащания, като ние сме в пълна готовност и веднага щом постъпят исканията, съответно ние ги разплащаме. Друг е въпросът за предварителния контрол, който ще упражним върху процедурите им по обществените поръчки, защото знаете, че след случилото се по САПАРД, Европейската комисия изиска от нас, така, една доста рестриктивна процедура за проверка, предварителен контрол на обществените поръчки.

 

Като казахте САПАРД, кой е най-големият урок, който България трябваше да научи и дали действително го е научила от проблемите с тази предприсъединителна програма?

Вижте, въпреки всичко негативно, което носи със себе си САПАРД, аз нееднократно съм казвала, че тази предприсъединителна програма имаше доста положителен ефект в модернизацията на българското земеделие и трябва да отчетем и това, че над 75 процента от средствата по нея са разплатени и усвоени. Значи проблемите с обществените поръчки, може би това, че все пак това е една субсидия, която е 50 процента помощ, а другите 50 процента трябва наистина да бъдат вложени от съответните бенефициенти. Знаете проблемът със завишените цени, които имаше по САПАРД, тъй като инвеститорите са искали тази инвестиция най-вероятно да бъде покрита 100 процента с европейски средства, но сега вече имаме референтни бази данни с цени на активи, правят се независими пазарни проучвания, така че доста сериозен контрол има точно по отношение на цените.

 

Направихте ли план, единен регистър на длъжниците?
Да, единен регистър на длъжниците има.
Тоест някой, като дойде сега земеделец да иска пари, вие веднага може да го проверите дали си е връщал, дали е мамил.

Така е, да, за мене беше учудващо, когато започнах, че такъв регистър няма, и може да се окаже в един момент, че човек, който дължи пари на фонд "Земеделие" по САПАРД например или по някакви национални кредити, в същото време получава помощ по програмата за развитие на селските райони. Сега вече го няма този проблем. Имаме единен регистър и искам да ви кажа, че много от длъжниците ни започнаха да си връщат дълговете именно поради факта, че не могат. . .

 

За да могат да вземат нови пари.
Точно така, да, за да могат да участват по програмата за развитие на селските райони, това е добра мотивация за тях.
ОЛАФ на колко време ви проверява?
Вижте, ОЛАФ не ни проверява директно. Знаете, че ОЛАФ работи с прокуратурата. Ние имаме. . .
Има ли след оня случай с машините, земеделската техника за преработка, месопреработка мисля, че беше. . .
Там проверките продължават, но те са на ниво прокуратура.
 
Да, има ли след тоя случай някой толкова значим? Там ставаше дума за 7 милиона ли беше?

Не, няма, това, както казах, е проверка, която се извършва от компетентните органи, там ОЛАФ само ги подпомагат, тъй като ОЛАФ е служба, която установява някакви нередности и злоупотреби с европейски средства, оттам нататък предава в съответния компетентен орган на държавата.

 

Тоест в толкова голяма далавера не са ни хванали или и България. . . не е и направена в България такава далавера след оная. 

Така е, да, и все пак по онзи случай, пак казвам, все още се работи. Нека приключат проверките на колегите, за да може да се направи цялостна оценка. Това, което аз мога да кажа, е, че в мярката, която е подобна на втора мярка по програма САПАРД за месопреработвателите, сега в програмата за развитие на селските райони ние установихме, че част от тези фирми, които се проверяват, отново са представили оферти. Поради тази причина ние решихме да се възползваме от възможността, която е записана във финансовия регламент за едно маркетингово проучване и помощ от външни лицензирани експерти, това са т.нар. вещи лица. Направихме проучване и сред колегите в Европейската комисия. . .

 

Те българи ли са или от други държави?
Не, беше ни препоръчан един немски университет, откъдето дойдоха двама професори за една седмица. . .
 
От кой град?

От Дрезден. Провериха проектите. Те не констатираха завишени цени и, така, една доста добра оценка получиха като цяло проектите, в смисъл на това, че доста модерна техника. . .

 

Това е - пак искат машини за месопреработка, включително фирми, които са проверявани, казвате, по съмнение на ОЛАФ.

Точно така, да, защото. . . Фирми, които са проверявани, са дали оферти. Да, но все пак това са фирми, реално действащи, юридически лица, разбира се, те продължават да развиват дейност, предлагат техника.

 

И сега проектите им ще минат при това положение.
Не, те са оференти в тези проекти, те не са бенефициенти.
 
Тоест проектите на тези, които ще използват тяхна техника. . .

Ние проверихме дали техните оферти са с реални цени, ние проверихме дали цените, които този път предлагат, са завишени или не. И все пак офертите те са ги давали след започване на досъдебното производство. Предполагам, че след това са били доста по-предпазливи и внимателни. За момента, пак казвам, на този етап не са констатирани някакви завишения в цените, но тази мярка. . . все още не е започнало одобрението на проектите, обработват се и в рамките на следващия месец ще направим първата комисия по одобрение на проекти, като, пак казвам, ще бъдем изключително внимателни и предпазливи, особено там, където има оферти от тези фирми.