Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук.

Приемам
x
съобщение
Нямате нови писма.
Известия за коментари
Известия за коментари
Нямате нови известия.
Мнения в абонирани
Мнения в абонирани
Добави приятел
Приятели
Нямате нови покани за приятелство.
Дейност на приятели
Дейност на приятели
Вход през фейсбук

Какво видяха наши млади фермери на посещение в Китай (фоторазказ)

Биопроизводителят Ирина Ризова разказа за Фермер.БГ за посещението си на биологични ферми в Китай  

Какво видяха наши млади фермери на посещение в Китай (фоторазказ)
Автор: Христина Василева, Фермер.БГ
снимка: © Ирина Ризова
10 млади земеделски стопани от Европа получиха възможността да се докоснат до културата и да се запознаят отблизо със спецификите на земеделието в Китай. Ирина Ризова е българският победител в конкурса, организиран от ЕС. Тя е архитект и биологично сертифициран земеделски производител. Понастоящем отглежда около 45 декара биологични орехи, лешници и череши в с. Извор и с. Поцърненци, Радомирско.За Фермер.БГ младият производител сподели впечатленията си от визитата си в Китай.
 
 
„Посещението в Китай бе част от инициативата „Един Пояс, Един Път“ за обмен на технологии, ноу-хау, стоки и услуги. Аз спечелих моето участие след конкурс, организиран от ЕС, в който заявка за участие бяха подали около 450 фермери. В първия тур участниците бяха на възраст между 20 и 40 години, от Ирландия, Гърция, Полша, Великобритания, Дания, Холандия, Италия и Естония“, обясни Ризова.
 
 
Земята в Китай е държавна собственост и се отдава на земеделците за период от 30 години, като самите производители могат да решават сами какво да правят с нея. 
 
„Едно от най-интересните места, които посетихме беше фермата за чай, близо до гр. Байсе. По неповторим начин бяха съчетани природните дадености и селскостопанската дейност. Терасите от биологично отглеждан чай, който осигурява препитание на местното население, се сливат естествено с терена и околната среда. Предвидени са демонстрационни центрове за дегустация на чай, къщи за гости и място за разходка“, каза производителят.
 
Китайското правителство вече не гледа на индустрията и земеделието поотделно, а желанието е да да бъдат интегрирани в една система. Научните институти разработват новите технологии и приложения в земеделието, вертикални градини без почва, аквапоник и други.
 
 
По думите й поради нарастващата популация голям процент годишно от обработваеемата земя се урбанизира, а Китайското правителство се опитва да изгради уникални инфраструктурни обекти, за да обезпечи напояването, както и цялостно да модернизира селското стопанство. 
 
„Политиката в Китай е такава, че иска цялата търговия да се осъществява онлайн. Това, което ми направи впечатление е, че там, ако някъде природните дадености са добре да се развива, например, манго, те унищожават всичко друго и правят огромни плантации с манго. Когато става въпрос за земеделие, което да изхранва, логиката им е, че са необходими огромни площи. В момента работят точно по това – да направят Китай в разработени зони“, обясни Ирина Ризова.
 
Един от най-големите проблеми на Китай е замърсяването на въздуха и ерозията на почвите.
 
„20% от техните земеделски земи са силно замърсени. Много голям проблем е и ерозията на почвата. Там практиката е такава, че има закон, който им забранява използването на определени препарати и химикали и той стриктно се спазва. Освен това те провеждат и множество обучения и то на по-ниски нива. Правят образователни програми и показват вредите от използването на дадени препарати и техники“, каза още Ризова.
 
 
По думите й в Китай също не е чужд проблемът с липсата на млади кадри в земеделието.
 
„Представиха ни статистика от ЕС, в която се казваше, че у нас 36% от заетите в сектора са над 50 г., а едва 6% са тези до 30 годишна възраст. В Китай ситуацията е същата – младото население не се занимава със земеделие. Това, което те се опитват да направят, е промяна в ценностната система. Стремят се да изградят мост и да създадат приемственост между селските и урбанизираните територии. Изграждат много демонстрационни центрове, където показват какви са плюсовете в земеделието. Те се поддържат от семейства, които отглеждат всичко – плодове, зеленчуци, добитък, риба, чай, ориз и т.н. Освен обученията, които се провеждат там, има възможност и за абонамент, който е около 1200-1500 долара на година. С този абонамент си гарантираш доставката на прясна храна от фермата. При нас това също го има, но мащабът е по-различен. Освен това в тези центрове има и ресторант, където пак се приготвя храна от фермата, а ако просто преминавате, може да си наберете, например, зеленчуци, да си ги платите и вземете“, разясни фермерът.
 
 
Тя обясни, че трендът в хранителната промишленост в Китай, е поглед към биологичната храна.
 
„Мисленето там се променя, все повече хора искат да ядат истинска, биологична храна. Има такава модна тенденция – консумирането на чиста храна. Техните проблеми със замърсяването на въздуха, почвата и оттам храната са големи. Това искат да получат и от Европа, тъй като ние можем да им дадем някакво качество, стандарт и да се научат как се отглеждат по-качествени продукти. Освен това в ЕС има много добра система за проследяване на животните, ако възникне някакъв проблем, например, е ясно в коя ферма се случва, докато при тях това го няма и искат от Европа тези знания“, категорична е Ризова.
 
 
Представата на хората от Китай и Западна Европа е, че в България храната е чиста и органична, а земята ни не е все още замърсена и изтощена от интензивното земеделие, допълни тя.
 
„Ако в България се наблегне на развитието на биологичното и органично земеделие и преработка на продукция, това може да даде голям тласък на малките и средни производители и ще осигури дългосрочна, позитивна перспектива за българското селско стопанство и село. Според мен в България трябва да се развие устойчиво селско стопанство, при което приоритет са уникалните, български продукти, органични плодове, зеленчуци и мляко“.
 
Ирина Ризова припомни, че в листа със 100-те защитени географски названия в Европейския съюз в договора подписан тази година между ЕС и Китай не присъства българско географско название, а в Китай добре познават българското розово масло и кисело мляко.
 

 

© 2017 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!

Свързани новини
България ще изнася фуражи за Китай
 
Дамите в селското стопанство: Йорданка Василева
15.12.2017 | 7172 прочитания
Дамите в селското стопанство: Йорданка Василева
Фермер.БГ обръща поглед към нежната половина на селското стопанство в специална анкета

Внедрявате ли нови технологии в стопанството си?

news