Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук.

Приемам
x
съобщение
Нямате нови писма.
Известия за коментари
Известия за коментари
Нямате нови известия.
Мнения в абонирани
Мнения в абонирани
Добави приятел
Приятели
Нямате нови покани за приятелство.
Дейност на приятели
Дейност на приятели
Вход през фейсбук

Какво е No-till технологията? (Част 2)

Продължение на лекцията на Александър Китев за No-till технологията

Какво е No-till технологията? (Част 2)
Автор: Биляна Панчева, Фермер.БГ
Снимка:conservation-agriculture2012.org
Опазването на почвата и застрашаващите размери на нейното увреждане насочиха вниманието на учените и стопаните по света. В България от няколко години също се заговори за почвоопазващи техники и технологии, които да помогнат на земеделците да продължават да получават добри добиви, но да не вредят на основният ресурс за земеделието – земята. 
 
 
Почва, покрита с растителни остатъци 
Това предпазва почвата от слънцето, от водна и ветрова ерозия, от образуване на почвена кора, от затлачване, с което се подобрява влагозапасяването. Влагата е едно от най-важните неща, защото всъщност е добив. По този начин се подсигурява и храна за земните червеи. 
 
По време на жътва температурите са най-високи, но почвата няма с какво да се предпази. Когато стърнището се ожъне до основата и след това се изоре, почвата се излага на изключителната жега. 
При прилагането на No-Till се оставя високо стърнище, което пази сянка на почвата и завет. Водата може да се губи освен от загряването на почвата, и от духането от движението на въздуха. 
 
Какво става при загряването на почвата?
При 21/28 градуса – 100% от влагата се използва за растеж на растенията. 
При 38 градуса се използват само 15% от наличната влага. Останалите 85% или се изпаряват директно от почвата или през листата на растенията. 
 
При температура на почвата 54 градуса има загуба на наличната влага. 
Когато земята е обработвана попадането на капката дъжд с 40 км/ч върху почвата е сравнимо с експлозия. Когато обаче има здрава и покрита почва, капките вода се удрят първо в растителните остатъци или в растението, скоростта им от това намалява и тогава бавно може да се инфилтрира в почвата. 
 
 
При почва, която не се обработва и която има здрава структура, водата се инфилтрира в почвата. Там, където има обработка, капките остават в най-горния слой, получава се затлачване и водата много трудно може да се инфилтрира. Когато почвата се задръсти с вода се получава водна ерозия. 
 
Освен че водата изтича от полето, заедно с нея се оттичат и торовете, които са внесени в почвата. След като изсъхне земята се образува дебела почвена кора. 
 
Земните червеи 
Тези полезни животни се хранят с растителните остатъци върху почвата. Червеят вкарва остатъците в почвата, без да е необходимо да се оре, за да изгният надълбоко тези остатъци. Има три вида червеи, които живеят в полетата. Първият вид живее точно под повърхността на почвата и слиза най-дълбоко до 5-6 см, като прави вертикални и хоризонтални канали.
 
Снимка:agrimat.info
 
Вторият вид червеи също прави хоризонтални и вертикални канали, но почти не излиза на повърхността. Третият прави отвесни канали, които могат да достигнат до почти 2 м дълбочина. В тези канали, в които има достъпна влага, растенията пускат своите корени, което не може да се постигне с почвообработваща техника. 
 
Важно условия при избора на сеялка е тя да безпокои колкото се може по-малко почвата, защото така се оставят растителните остатъци отгоре и червеите имат храна. Каналите, които са образувани от червеите инфилтрират по-лесно водата, изпращат я на по-дълбоко. 
 
Защо не трябва да се рови почвата? 
За да не разрушаваме почвените агрегати и нейната структура. Да не се губи хумуса и влагата, да не се убива биологията и да не се нарушава местообитанието на организмите в почвата. 
 
При всяка една минимална обработка на почвата, се губи около 15 мм дъжд. С по-дълбоките обработки може да се постигне загуба и на 40 мм. 
 
В почвата има около 45% минерали (частици), 5% органика, 25% вода и 25% въздух. Частиците почва са слепени една за друга. В останалите между тях празни пространства се помещава именно въздуха, водата и органичната материя, включително и микроорганизмите. Това, което слепва частиците е веществото гломалин. То се отделя от една от микоризите – гъба, която е много полезна. 
 
Когато гъбата се закрепи за жив корен и взаимодейства с други микроорганизми, се отделя гломалин, който е природно лепило и слепва частиците на почвата.
 
Снимка:agrimat.info
 
Тази гъба не живее като паразит. Микоризата се закрепва към фотосинтезиращо растение, защото има нужда от въглерод. Растението й дава въглерод, а тя дава на растението хранителни вещества и вода чрез разклоненията си. 
Разклоненията, които прави микоризата представляват тънки нишки. С тях се увеличава в пъти контактната повърхност на корена на растението. 
 
Какво губим при обработка на почвата? 
Всеки път, когато се вдига пепел в полето се губят фини частици и хумуса от състава на почвата, които се отнасят от вятъра. Така се губят въглерода и влагата. 
 
Спазването на сеотбооборота 
Това е изключително важно нещо. В No-Till редуването на различните видове култури – житни-широколистни е важен принцип. Това е важно и при конвенционалното земеделие. 
 
Микс от покривни култури 
Разнообразието от растения е разнообразие от коренови системи. Почвата и биологията в нея има нужда от тези различни корени, защото чрез тях се хранят различни групи микроорганизми. 
 
Снимка:agrimat.info
 
Изборът на покривни култури не може да бъде самоцел. Той се определя от 4 основни фактора:
 
- Каква е ожъната култура 
- Кога ще се извърши сеитбата 
- Как ще се избере да се унищожи покривната култура 
- Каква ще бъде следващата култура 
 
Когато се спре обработката на почвата, тя трябва да бъде подготвена. Покривните култури са тези, с които това става. 
Например: Царевицата е култура, която обича микориза. Затова ще е добре преди царевицата да се засее такава покривна култура, която да образува много микориза и когато се засее царевица, гъбата вече да е в почвата и е готова да помага на културата да се развива. 
 
Живите корени на покривните култури предпазват от водна ерозия и хранят организмите като микоризата. 
Конвенционално/Консервационно земеделие 
 
Фактори, от които зависи печалбата на фермера:
 
- Разходи за производство 
- Цена на материалите 
- Изкупни цени на продукцията 
- Климат 
- Влагата на почвата
- Плодородието на почвата 
 
При конвенционалното земеделие можем да влияем на разхода за производство. Само 16,6% от факторите зависят от стопанина, изчисли Китев. 
 
При консервационното земеделие може да се влияе върху разхода за производство, плодородието на почвата и влагата – това са 50% от факторите, от които зависи печалбата на фермера. 

 

© 2017 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!

Свързани новини
Производител: Посевите, отгледани с No-Till се представиха значително по-добре тази година
 

Внедрявате ли нови технологии в стопанството си?

news