Предложенията на Европейската комисия за новата Обща селскостопанска политика (ОСП) след 2020 г. обещават по-нататъшна силна подкрепа за доходите на фермерите, но крият и някои нови рискове както за държавите членки, така и за стопаните.
 
 
Политиките в новата ОСП бяха в центъра на Научно-приложния обзорен форум „Развитие на земеделието и тенденции на стоковите пазари“, организиран в София от Центъра за икономически изследвания в селското стопанство (CAPA) към Института по аграрна икономика с финансовата подкрепа на Фондация „Америка за България“ и посолството на Холандия у нас.
 
Оценяването в рамките на новата ОСП ще става по три вида показатели: показатели за производство – например брой на подпомаганите стопанства, показатели за резултати, постигнати чрез получените плащания, и показатели за въздействие – дали субсидиите помагат за жизнеността на стопанствата.
 
„Ако един показател за резултати е по-нисък от целевата стойност, Европейската комисия (ЕК) може да удържи част от плащанията. Това означава, че всяка държава членка трябва предварително да направи много добър анализ на показателите за въздействие“, обясни холандският изследовател д-р Руул Йогениил.
 
Още по-сложно стои въпросът с въздействията на отпусканите субсидии върху пазарите и конкуренцията. Както е известно, в ЕС съществува общ пазар, който беше създаден през 1992 г. и работи вече 25 години. Една от идеите на Съюза е да бъдат изравнени възможностите на всички участници в този общ пазар.
 
 
Друга цел е да се постигне специализация на производството и повишаване на ефективността – да има по-голямо производство с по-малко разходи. 
 
„Новата ОСП предвижда държавите членки да имат сравнително голяма свобода в определянето на своите политики, докато грижа на ЕК ще бъде осигуряването на равни възможности за всички“, отбеляза д-р Йогениил.
 
Държавите ще имат свободата да подкрепят най-различни сектори, но ще трябва да са в състояние да докажат пред ЕК, че това не застрашава общия европейски пазар. В противен случай има риск Комисията да не одобри разходите.
 
„Не бихме искали да сме на мястото на министъра на земеделието по това време“, коментираха по този повод участници във форума.
 
Когато например България предлага своя национален план за ОСП, държавата ще трябва ясно да покаже на ЕК, че той няма да изкриви общия пазар, няма да доведе до нелоялна конкуренция и няма да създаде проблеми например със Световната търговска организация (СТО).
 
Има опасност също отделните държави членки да не са еднакво взискателни към своите фермери в процеса на субсидирането, което също би довело до неравнопоставеност.
 
 
Друг проблем е свързан с новите екосхеми. ОСП ще изисква всяка държава членка да изпълни поне една екосхема за опасване на околната среда и климата. Субсидиите за финансиране на мерките по екосхемите ще се отпускат изцяло от първия стълб на ОСП, предназначен за директните плащания. За държавите е добре, че няма да се налага да отпускат национално финансиране, но при големи екосубсидии ще се намалят досегашните директни плащания, които са много важни за фермерите.
 
Съществува още един риск: ако плащанията по една екосхема надвишават необходимия размер за постигането на планираните резултати, това може да бъде санкционирано от ЕК. Преценката за съответствието между субсидиите и екоефектът ще бъде в ръцете на Комисията.
 
Според новата ОСП вече няма да има преки отношения между ЕК и преките получатели на помощите. Стопаните няма да бъдат наблюдавани директно от служители на Комисията. Това ще се извършва на ниво държава членка, а тя от своя страна ще бъде в диалог с ЕК.
 

Новият набор от цели на ОСП след 2020 г. в много висока степен прилича на досегашната политика

Първата основна цел е да се създаде устойчив аграрен сектор в ЕС с добри стабилни доходи, като стабилността се подпомага чрез инструменти за управление на риска. Втората основна цел се отнася до опазването на околната среда и мерките срещу климатичните промени. Третата важна цел в новата ОСП е стимулиране на жизнеспособността на селските райони.
 
„Всъщност тези цели съществуват и в действащата ОСП, но има известно изместване на приоритетите, като околната среда става по-важна, отколкото досега“, отбеляза д-р Йогениил.
 
Ще настъпят значителни промени в така наречената зелена архитектура. Ще останат изискванията за зелена икономика – например чрез запазване на пасищата, но ще се увеличат условията за подпомагане. 
 
„Това означава, че за да получат заплащане, фермерите ще трябва да направят нещо повече от това, което са правели досега“, обясни изследователят.
 
Следете темата в https://cap4us.fermer.bg/