Валентин Донев е биопроизводител от Добрич. Неговото стопанство е от 63 дка, като отглежда биомалини вече шеста година. За проблемите на малкия и средния фермер производителят разказва повече в интервю за Фермер.БГ.
 
 
- Г-н Донев, какви бяха добивите от тазгодишната реколта от малини?
-Всеки пътq когато ме попитат за добиви аз отговарям, че винаги може и по-добре. Отглеждам биомалини, което ограничава използването на различни препарати, но в общи линии сме добре и сме доволни.
 
- А каква е цената?
-Това е въпрос с повишена трудност. Цената е каквато я намериш, разбира се, винаги може и по-добре. Не искам да конкретизирам, но според мен, на този етап, сме добре откъм цена. 
 
- Разчитате ли на европейското субсидиране?
-Не разчитам на субсидиите чак толкова, но всяка помощ е добре дошла. При нас ще е добре, ако се получаваше субсидия, както се чува - оттук - оттам, но това не е на дневен ред при малинопроизводителите. И все пак всяка помощ ни е от полза, особено за малко стопанство като моето, защото предполагам големите си получават и големите пари. 
 
 
- Вече започнаха дискусиите за това какво ще се случва след 2020 г. когато програмния период приключи. Ние получихме много мнения от експерти, но не сме дискутирали темата със земеделците. В този дух - какво е Вашето мнение по въпроса?
-Аз не виждам чак толкова напред. Ние средните стопани, както и малките, караме ден за ден, но тенденцията е да се отива по-нагоре. В момента обстановката е такава, че се въртят правителства и не знам накъде ще хванем. Не знам какво ще се случи след 2020 г., но знам какво трябва да се промени. Ние сме първите, а и до момента единствените земеделци в моя район, които произвеждат биологични малини. Все още като кажеш, че произвеждаш биохрана на хората им звучи странно и веднага питат за цената, при което ти започваш да им обясняваш за всички позитиви, но накрая отново се връщаме на това колко струва даденото нещо. Българинът все още не дорасъл за такава тема. 
 
 
- Вие къде реализирате продукцията си?
-До колкото знам имаме купувачи, които за тази година бяха двама, което за нас е много добре и продукцията ни отива за износ.
 
- Заговори се за това, че малинопроизводители имат желание да кандидатстват и по подмярка 4.2 на ПРСР 2014-2020 г. Вие бихте ли кандидатствали, какви са Вашите идеи?
-Кандидатстването е трудно, одобрението още повече. В наше време зърнопроизводителите са много по-напред от нас и просто не ни се получава, трудно е и не може да стигнем до никъде, въпреки че сме опитали един-два пъти. Тази година си позволих да закупя трактор със собствени средства, малко малогабаритна техника. Изводът е, че за 10 000 - 20 000 лв. не можеш да се сбориш… не ти вдигат телефона или пък, ако ти вдигнат, те питат за какво ги занимаваш за подобни суми до 50 000 лв. Ние не работим проекти за два милиона и не може да се класираме. 
 
 
 
- Според Вас е трудно по  подмярка 4.2 или по всички мерки?
-Малкият си е малък, по която и мярка да го гледаш. Преди време една госпожа бе присъствала на събиране на консултанти в Каварна и стигна до извода да ми каже, че малкият си е бил малък и в белите държави. Вижте, аз няма да откривам топлата вода, това са елементарни неща, но нали по принцип казват държавата е зад малкия и среден бизнес. Не може всички да бъдем арендатори и да се сеем царевица, слънчоглед, пшеница… Нали трябва и нещо друго да има, нещо по-различно. 
 
- А кандидатствахте ли по подмярка 4.1 на ПРСР 2014-2020 г.?
-По подмярка 4.1 въобще не сме правили опити за кандидатстване. Ние просто не може да стигнем до такава консултантска фирма, която да иска да ни изготви проект. Мои приятели ми дават посредници, познати, доверени консултанти и какво се случва? И ти им звъниш, но никой не ти отговаря, никой не ти вдига телефона. Това е.