Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук.

Приемам
x
съобщение
Нямате нови писма.
Известия за коментари
Известия за коментари
Нямате нови известия.
Мнения в абонирани
Мнения в абонирани
Добави приятел
Приятели
Нямате нови покани за приятелство.
Дейност на приятели
Дейност на приятели
Вход през фейсбук

Каква е ролята на малките ферми в икономиката?

Отговор на този и още въпроси дава Гергана Кабаиванова от Фондация LocalFood.bg

Каква е ролята на малките ферми в икономиката?
Автор: Христина Василева, Фермер.БГ
Къде е мястото и каква е ролята на малките производители в икономиката у нас? Как политиката може да стимулира тези производители и защо сякаш повече се говори, отколкото действа? Отговор на тези и още въпроси дава Гергана Кабаиванова от Фондация LocalFood.bg за Фермер.БГ.
 
 
- Нека първо поставим границите – кои са малките, средните и големите производители?
Според Чл.3 на Закона за малките и средните предприятия, малки предприятия са такива, които имат персонал до 50 души и годишен оборот до 1 млн. лв., а средни са тези, които имат персонал до 100 души и годишен оборот до 3 млн. лв.
 
Нашата Фондация LocalFood.bg се фокусира върху микро бизнеса в земеделието и храните, който според същия закон се дефинира като такъв с персонал под 10 души. Наблюденията ни обаче показват, че тук летвата е вдигната високо и в действителност сектора е представен от по-малки бизнес инициативи с персонал под 5 души и годишен оборот под 100 000 лв.
 
- Каква е ролята на малките ферми в икономиката, според Вас? 
Малките фермери и местните производители на храни имат по-голяма устойчивост и адаптация, затова те са естественият гръбнак на частния сектор. 
 
Те са по-независими от големите играчи в икономиката, защото по-лесно затварят цикъла на доставка на крайния продукт – могат сами да произвеждат суровините си, сами да ги преработват и продават, осъществявайки т.нар. къси вериги на доставка на храни. Това е една от ключовите възможности за спиране на обезлюдяването на селските райони и стабилизиране на икономиката там, така че да зависи по-малко от политическата ситуация в страната.
 
Също така, късите вериги на доставка гарантират по-голяма печалба и добавена стойност за малките производители и фермери в сравнение с продажбите чрез посредници. Гарантират още повишено доверие на потребителите, защото комуникацията се осъществява лице в лице с тях.
 
Не на последно място малките фермери и производители са пазители на традиционните селскостопански практики, техники на преработка, съхранение на храни, както и на нематериалното културно наследство като национална кухня, обичаи и празници, форми на сътрудничество и опазване на местната общност. 
 
- От коя страна попадат те, икономически прогледнато – по-важната или по-маловажната? 
Всеки бизнес сектор е важна част от икономиката, но всеки си има своята специфика. Така е и с микро бизнеса в земеделието и храните. За съжаление, ситуацията у нас в момента е такава, че по принуда има огромен сив пазар за предлагане на домашни храни, съсредоточен основно във Facebook. Това прави сектора невидим, дори по-зле – ненавиждан от политиците и другите играчи на пазара.
 
Сивият пазар на домашни продукти е причинен най-вече от липсата на гъвкаво прилагане на европейското законодателство за храните на национално ниво, както и заради ограничения капацитет на компетентните органи да ръководят подобно прилагане. Освен това пазарът на този вид занаятчийска храна и услуги е недоразвит, а изборът на потребителите все още е доминиран от по-евтината индустриална храна и нейния агресивен маркетинг. Към това трябва да добавим изчезващия модел на култура на местните традиции и липсата на взаимоотношения и сътрудничество между членовете на местните общности. Тези обстоятелства възпрепятстват създаването на по-устойчиви модели на производство и търговия на храни, които са близки до нашите български традиции.
 
- Как политиката може да помогне за стимулирането на малките стопанства? 
На първо място трябва да се въведе като тълкувание и практика гъвкавост на „хигиенния пакет” към операторите в микро бизнеса – т.нар. „дерогации”. За целта не се изискват нови закони или наредби, а съвременен мениджмънт в Българската агенция по безопасност на храните. Тази институция сериозно изостава! Европейските регламенти съдържат достатъчно свобода за прилагане на изискванията към микро производствата и наскоро публикуваното Европейско ръководство за занаятчийско сирене и млечни продукти доказва това. 
 
Ако изискванията на БАБХ за контрол на храните в микро предприятията станат адекватни, сивият пазар ще се редуцира от само себе си.
 
Друга политика, която може да стимулира малките е отпадане на ДДС за занаятчийските храни или иначе казано прагът за регистрация на търговците по ЗДДС да се промени на 100 000 лв годишен оборот.
 
- Защо властта сякаш единствено говори за това, без да предприема действия, според Вас? 
Защото все още микро бизнесът няма представителност и силно лоби, което да се застъпи пред властта, но с развиването на фермерските пазари като местни общности на производители, тази ситуация започна да се променя. Според мен е нужно още време, още нови пазари и сдружения на производители покрай тях, за да станат те видими за властта. 
 
-  Какви са начините за оцеляване на малкия производител? 
На първо място микро производителя трябва да бъде себе си и в никакъв случай да не се опитва да подражава на големите. Малките имат мощни сили, които големите не притежават! Могат да изграждат силна марка, стъпвайки на личната си персоналност. В тази връзка за тях успешно работи разказването на истории за себе си или семейството, съответно – активното водене на Facebook страница или блог. Други мощни инструменти са инвестициите в директна комуникация с клиентите – личните продажби, участията във фермерски пазари и фестивали. Също така, малкия производител не трябва да се колебае да бъде гъвкав и да диверсифицира – силата му е в това да променя и разнообразява лесно асортимента си и местата на продажба с цел да покрие интересите на ключовите си клиенти и да достига по-лесно до тях.
 
От друга страна инструментите на големия бизнес като например – масовата реклама – чрез билборди, радиа, вестници, местни и национални онлайн медии или пък отварянето на верига от обекти не са ефективни за микро бизнеса. Те по-скоро водят до загуба на средства и отлив на лоялни клиенти. 
 
 
- Имат ли стимул малките производители да си останат малки? И съответно каква е мотивацията им да „еволюират“ от малки в средни производители? 
Ще повторя, че силата на малките е в това да си останат малки – да отстояват персоналност към себе си и персоналност към клиентите. Силният малък производител печели толкова, колкото да бъде благоустроено семейството му и да се чувства щастлив с клиентите си, които познава лично. Той цени парите си, но и човешкия капитал, и нематериалното богатство. 
 
- Как са структурирани по-малките производители в Европа? Конкурентни ли са те на нашите малки производители?
Малките производители в Европа са структурирани на същите пазарни принципи, които посочих. Нашите бизнес инициативи са абсолютно конкурентноспособни и на европейските, и на световните, стига да предлагат качествен подукт. Аз обаче отново ще повторя, че местният микро бизнес си тежи на мястото. Той работи отлично за местната общност, но най-често външните пазари се оказват чужди за него – това е нормално. По света има милиарди супер успешни микро предприемачества, които са непознати и неразбрани за нас.
 

 

© 2018 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!


Свързани новини
Пазарът ще обедини малки и средни производители
 
Порожанов разкри какво ще включа стратегията за дигитализиране на земеделието
20.04.2018 | 3178 прочитания
Порожанов разкри какво ще включа стратегията за дигитализиране на земеделието
Министърът е домакин на форума на високо равнище за цифровото земеделие „Заедно за силно цифрово земеделие“, който се провежда в София

Кандидатствахте ли през ИСУН?

news