Поддържането на селските райони живи може да се осъществява и чрез отглежданите на местни породи животни в родните ферми. Това каза директорът на Изпълнителна агенция по селекция и репродукция в животновъдството (ИАСРЖ) зооинж. Георги Йорданов, съобщи Инвестор. 
 
Местните породи животни не боледуват, приспособени са към средата и притежават ценни качества. Затова и трябва да бъдат опазвани, допълни Йорданов.
 
 
В рамките на проекта  "За Балкана  и хората" ИАСРЖ представи автохтонни породи животни, отглеждани в родни ферми, в Ботевградско, Тетевен и в село Черни Осъм. По данни на агенцията от всички регистрирани 32 породи овце в България, 26 са местни (автохтонни). Картината е следната, от общо 1,5 млн. овце, около 360 хил. са под селекционен контрол –  комерсиални  (240 хил.) и местни породи (120 хил.). Субсидиите за овцете от местни породи са близо два пъти по-високи, отколкото за другите животни и достигат 60 евро – европейски средства и национално финансиране. Но защо тези животни трябва да бъдат субсидирани? 
 
„Автохтонните породи притежават специфичен генотип, който няма откъде да внесем. Това животно е селектирано при специфични условия – хранителна среда, климат. То дава по-малка продукция от конвенционални породи, но осигурява продукция и поминък на хората в населеното място“, обясни Йорданов.
 
По думите на зооинженера, развъдните организации могат да подпомагат животновъдството, като организират производството на местни продукти, произведени в чиста природа. По този начин местните породи могат да се окажат фактор за поминъка на населението в селските райони. 
 
Близо 300 животни от породата Западностаропланинска овца се отглеждат край Ботевград, в село  Рашково. Собственик на стопанството е Маргарита Тодорова, която разполага и с мини мандра. В нея тя произвежда сирене и млякото и има биосертификат. Фермата започва дейност през 2004 г. със 150 овце. А в момента в нея се  отглеждат 500 овце от различни породи и 300  кози.
 
 
Сертификатът за биопроизводство позволява на фермата да продава млякото на по-висока цена, казва Маргарита Тодорова. По принцип стопанството продава млякото на мандра по договор до 15 август, а през летния период млякото се преработва във фермата.
Тъй като сега субсидии се дават не изобщо за всички животни, а за овце майки и кози майки,  Маргарита Тодорова смята, че е редно и другите по-млади животни да бъдат подпомагани.
 
Според Георги Йорданов има логика да се подпомагат младите животни, ако са под селекционен контрол, но предложението трябва да дойде от браншовите и развъдните организации.
 
Докато фермата в Рашково няма проблеми с изкупуването на млякото, то множеството проблеми и ниската изкупна цена неведнъж са отказвали Красимир Удренов. Животновъдът дои овцете си на ръка, извозва млякото до преработвателя и се е налагало да чака с месеци, за да му бъде платено. С овцевъдство от 5-годишен, а в момента отглежда стадо от 230 овце над Тетевен. Неговите животни са от породата Тетевенска овца, а за тях се грижи цялото семейство, което не е лесна работа. Специфичното при тази порода е, че има нужда от движение, а покрай пашата стадото изминава около 20 км всеки ден.
 
 
Въпреки че стопанството няма сертификат за биопродукция, тя на практика е такава, тъй като животните пасат в Национален парк Централен Балкан.
 
Друга местна порода е Старопланински цигай – стадо от  около 100 овце има Александър Петров от село Добродан, община Троян. Фермерът е започнал да развъжда породата като е закупил селекционирани животни със сертификати. Фермата на Петров разполага и с мобилна мандра – микробус, оборудван за преработката на мляко.
 
 
„Овцете имат много хубаво мляко, получава се уникално сирене, което преработваме в мобилната мандра“, казва той. Следващата стъпка по думите на Петров е инвестиция в кланичен пункт и магазин, в който да предлага само собствена продукция.
 
По проекта "За Балкана  и хората" ИАСРЖ се сдоби с ДНК лаборатория за селскостопанските животни, каквато досега в България нямаше. Според директор на агенцията, лабораторията ще помогне да се решат част от проблемите с развъждането на животните и качеството на селекцията ще се подобри.