Изменението на климата води до редица промени – някои региони опустиняват, а други стават от негодни в благодатни за живеене. Картата на растителността също се променя и много от културите, които доскоро са виреели добре в дадени области, скоро ще се окажат оскъдни, предупреждават експерти.
 
 
„Може да се стигне дотам местните общности да не могат да се изхранват. Наред с това има доказателства, че растенията, отглеждани в присъствието на твърде високи нива на въглероден диоксид, не са толкова хранителни. Цинкът е от решаващо значение за имунната система, а дефицитът му прави трудни за лекуване редица заболявания. Освен това недостигът на желязо има разнообразни прояви, отново негативни за хората – летаргия, чувство на слабост и т.н“, обяснява Еран Бендавид, доцент по медицина, цитиран от Грийнтех.
 
Концентрациите на цинк и желязо са пряко зависими от условията на растеж на хранителните култури, а те на свой ред се влияят от климатичните промени, коментира пък Дейвид Лобел, професор по наука за земните системи в Школата по земни, енергийни и екологични изследвания, който изучава връзката между изменението на климата и културите. Той е фокусиран върху връзката между въглеродния диоксид и храненето на самите растения.
 
[news]
Двамата учени Лобел и Бендавид публикуваха доклад, в който прогнозират как хранителната стойност на посевните култури – по-специално наличието на цинк и желязо – ще реагира на изменението на климата през следващите десетилетия и какво може да означава това за човешко здраве. Те разглеждат два различни сценария. 
 
Единият предвижда нивата на въглероден диоксид да се покачват сравнително равномерно. Това би довело до близо 40% увеличение на концентрациите на въглероден диоксид до 2050 г. Вторият сценарий предполага глобалните температури да останат в рамките на 2 градуса Целзий – съгласно предложеното в Парижкото споразумение.
 
Изводът на учените е, че най-ефективният начин за намаляване на последиците, е да се ограничи количеството въглероден диоксид в атмосферата. В модела, придържащ се към целите на Парижкото споразумение, биха се избегнали 48,2% от годините, “загубени” от здравна гледна точка заради заболявания, предизвикани от хранителни дефицити, свързани с високия CO2. При прилагането на интервенции като осигуряването на хранителни добавки за набавяне на липсващите вещества биха били загубени 26,6%.