Състоянието на посевите с пшеница и рапица буди тревога сред земеделските стопани и нееднократно споделихме притесненията им пред Фермер.БГ.
 
 
Сериозно ощетени от есенната суша са пшениците в Североизточна България, където със зърнено-житни култури са засети близо 1 млн. 300 хил. дка. Все още по полетата се наблюдават различни фази на развитие на растенията, все още има „на шиш”. При рапицата фермерите вече започнаха развалянето на част от площите. Останалите са под наблюдение и при малко на брой растения напролет ще бъдат презасети със слънчоглед. 
 
На поредица от семинари в Североизточна България, организирани от фирмите за растителна защита и за семена, бяха разгледани възможностите за справяне с проблемите. „На полетата има както добре развити пшеници, така и едва поникващи. По-слабите и негарнирани посеви са по-податливи на болести”, коментира Виолета Дикова, регионален мениджър в химическа компания. 
 
„Още през октомври 2018 г. се видяха първите наченки на кафява ръжда в пшеница. Това заболяване се срещаше и през миналата година”, добави специалистът и посъветва фермерите да бъдат особено внимателни с първото третиране с фунгицид. Земеделските стопани трябва да прецизират избора на продукт, за да успеят да се справят с пълен спектър от болести, които могат да се появят при недобре развитите растения – кафява и жълта ръжда, септория, мрежови петна и др. 
 
При тази специфична ситуация на полето и с повишаване на температурите, в негарнираните пшенични посеви вече се развиват плевели и изпреварват пшеницата. Тук също внимателният избор на хербицид е от голямо значение. Стопаните трябва да се спрат на продукт със селективно и щадящо действие и със съдържание на антидот, за да не се стресира допълнително културата. 
 
 
Решаваща стъпка в грижите за пшеница и рапица през тази пролет ще бъде използването на биостимулатори, категоричен е Димитър Петков, управител на компания, насочена към подпомагане на фермерите в грижата за растенията.
 
Прилагането на продукти с аминокиселини и фитохормони могат да укрепят растенията, да стимулират развитието им и да подпомогнат вегетацията им. Така до жътва голяма част от добивния потенциал ще успее да се разгърне. Към тази позиция се присъединява и Милен Дребов от компания за подхранване на растенията. 
 
„При пшеницата през настоящата година положението е много критично. Много от земеделските производители са разколебани дали да продължават с усилията си да спасят културата”, коментира специалистът. „Съветваме ги да не се отказват. Има правилни решения как да въздействаме на културата и как да я защитим от бъдещ стрес”, категоричен е Дребов. 
 
Според него пшеницата може да се спаси като се  наблегне върху стимулирането на кореновата система и развитието на растежа. Третирането с листни или коренови биостимулатори след излизане на растенията от покой ще спомогнат за развитие на корена, ще се стимулира фотосинтезата, процесът на братене и изхранването на братята.  
Аналогична е ситуацията при рапицата, допълва още Милен Дребов. 
 
При достатъчно на брой растения на полето трябва да се приложи биостимулатор, за да може да се даде импулс на маслодайната култура максимално да се възобнови и възстанови своето развитие. 
 
Според Жечо Мурзов, маркетинг мениджър в химическа компания, фермерите трябва да инвестират в рапицата, тъй като през настоящата година се очаква добра цена на културата. За радост посевите в Централна България са в кондиция, за разлика от тези в Добруджа и крайния Северозапад.