Фермер.БГ подготви поредица от материали, посветено на животновъдния сектор в България. 
Вторият ни материал е посветен на темата как да контролираме млечната продуктивност. Този въпрос вероятно е ключов за редица говедовъди. За съжаление обаче, той няма еднозначен отговор, тъй като млечната продуктивност зависи от множество фактори.
Специално за читателите на Фермер.БГ и благодарение на експертите от Националната служба за съвети в земеделието (НССЗ). 
 
 
Условно факторите, от които зависи млечната продуктивност могат да се разделят на две групи – наследствени и ненаследствени на външната среда. Ако към наследствените фактори се отнасят наследственост, порода, живо тегло, към ненаследствените спадат възраст на първо отелване, възраст на кравите, хранене, параметри на микроклимата, сезон на отелване, продължителност на сухостойния период, продължителност на сервис периода, доене, полов цикъл, здравословно състояние и други.
 
Голямото разнообразие от фактори, които въздействат върху млечната продуктивност, обикновено действат едновременно и е трудно да се определи степента на влияние на всеки от тях. Всеки производител на мляко обаче трябва да ги познава, да знае посоката на въздействие и значението им, за да може да ги направлява в желаната посока.
 
Наследственост
Известно е, че проявлението на всеки признак се определя от наследствеността (генотипа) и от условията на средата.
 
 
Действително получената млечност (фенотипната стойност) представлява резултат от проявлението на наследствеността в конкретните условия, т. е. наследствеността определя, а жизнените условия осъществяват това проявление. Както и при другите количествени признаци, само 20-30% от фенотипната стойност на млечността се определя от наследствеността (генотипа), а останалите 70-80% – от влиянието на факторите на външната среда. Това определя и специфичните особености на селекция по млечна продуктивност.
 
Въпреки ниското унаследяване на млечността, голямото фенотипно разнообразие (т. е. различие в млечността) между отделните индивиди е предпоставка за успешна селекция по млечност. Световната практика е доказала това чрез рекордните постижения на отделни крави и на цели стада.
 
Порода
Чрез упорита и целенасочена дългогодишна селекционна работа човека е създал различните породи, притежаващи генетически затвърдени особености за продуктивно направление и ниво на млечна продуктивност. Затова фактора порода има своето определящо значение.
 
Специализираните породи за мляко са с най-висока млечност и с най-ефективно оползотворяване на фуража за производство на мляко. Тук също има огромни разлики между млечността на отделните породи. В рамките на една и съща порода обаче също има различия между кравите, дори когато се отглеждат в едни и същи условия. Това е резултат от комплексното взаимодействие на този с останалите фактори. Особеностите на породите подробно се разглеждат в следващите раздели.
 
Живо тегло
Млечната продуктивност на кравите е продукт на целия организъм като по-едрите животни в рамката на породата развиват закономерно по-висока млечност. Те имат по-големи и по-развити вътрешни органи, по-големи резерви на целия организъм и по-леко понасят напрежението от секретирането на млякото.
Установена е криволинейна зависимост между живата маса и млечността на кравите – увеличава се до определена жива маса, след което започва да намалява.
 
Едрите крави с по-висока жива маса понасят по-леко физиологичното напрежение на високата млечност, но съществува икономически оптимум, който може да се определи. С увеличаване на живата маса на кравите се повишават разходите на фураж средно на 100 кг жива маса, което икономически не е изгодно.
 
Възраст на първо отелване
При твърде ранното заплождане и отелване недостатъчно развитите юници имат много по-ниска млечност не само на I лактация, а и пожизнената млечност. Качеството и жизнеността на получените телета е по-ниско, има повече проблеми с отелването и с по-нататъшната репродуктивна дейност. Твърде късното заплождане и отелване също оказва отрицателно влияние върху млечността и върху икономическите резултати. Влиянието на този фактор и съвети за неговото управляване са разгледани подробно в следващите раздели.
 
Възраст на кравите
Установено е, че при равни други условия млечността на кравите нараства с увеличаване на възрастта. Физиологически това е обусловено от растежа и развитието на организма като цяло и на млечната жлеза. Смята се, че максималната млечност се постига на IV-V лактация. Тя се запазва относително на същото ниво още 2-3 години и след това намалява поради естествените процеси на стареене в организма.
 
Съществуват различия от тези обобщени данни, както за отделните породи (при скорозрелите по-рано достигане на максимума), така и при отделните индивиди от една порода (някои крави увеличават непрекъснато млечността си до 12-15 отелване).
Този фактор има голямо значение при сравняване на крави, намиращи се на различна възраст. За тази цел се използват поправъчни коефициенти, разработени за всяка порода (за по-голяма точност може и на конкретното стадо). 
 
Хранене
Това е най-съществения от всички фактори на околната среда, който оказва най-голямо въздействие върху млечната продуктивност.
 
 
Недостатъчното, небалансирано хранене може да доведе до снижение на млечността с 30-50%. Тук имат значение количеството на фуражите, структурата на дажбата (дела на концентрираните фуражи), съдържанието на някои макро- и микроелементи, витамини, типа на дажбата (зимна или лятна) и др.
 
Параметри на микроклимата
Съществено влияние върху млечната продуктивност оказват температурата, влажността и концентрацията на газовете, скоростта на движение на въздуха, шума и др. Негативното въздействие на температурата върху млечността се проявява, когато е извън оптималните граници 10-15°С.
 
Критични температури са тези, при които се задейства активно механизма за терморегулация и се изразходват много хранителни вещества за поддържането й. За кравите това става при температура под 5°С и над 28°С. Тогава млечността рязко спада. Останалите изброени параметри също имат съответните оптимални стойности. При сериозно отклоняване от тях млечността намалява с 15-20%.
 
Сезон на отелване
Като специфична съвкупност от различия в температурата на въздуха, особености в храненето, пасищно или оборно отглеждане и т. н., този фактор има своето влияние върху млечната продуктивност. Най-висока е млечността на кравите, отелени през зимата, а по-ниска – на отелените през пролетта.
 
Поради съществуващото влияние на този фактор, ако е необходимо да бъдат сравнявани крави, отелени през различни сезони, се извършва коригиране с предварително изчислени коефициенти.
 
Продължителност на сухостойния период. Оптималната продължителност на сухостойния период е 60 дни с отклонения – 45-75 дни. Кравата извършва огромна физиологична дейност през този период – много интензивен растеж на плода, на матката и на околоплодните обвивки, възстановяване на вимето, натрупване на телесни резерви. А продължителността на сухостойния период оказва значително влияние върху следващата млечна продуктивност. 
 
Освен върху количеството мляко, късия сухостоен период оказва влияние и върху развитието и жизнеспособността на телетата, качеството на коластрата е много по-ниско. Продължителност на сервис периода. Този фактор влияе от една страна пряко – чрез физиологичното въздействие на бременността (нервно-хормонално, обмяна на веществата и др.) върху млечната продуктивност. В този аспект е установено, че ако кравата е с много къс сервис период достига с 15-20% по-ниска млечност, отколкото при дълъг сервис период.
 
Доене
Върху млечната продуктивност оказват влияние множество елементи, свързани с доенето – кратност на доенето, доилна техника, технология на доенето и др.
 
 
Установено е, че при трикратно доене за деня се получава с 10-15% повече мляко, отколкото при двукратното. Затова при контрола на продуктивните качества задължително се отбелязва в публикуваните резултати (напр. каталози и др.) кратността на доенето, при което е получена съответната млечност.
 
Не винаги е оправдано от икономическа гледна точка извършването на трикратно доене. Често се препоръчва следния подход: първите 2-3 месеца след отелването да се дои трикратно, с което се стимулира млекообразувателния процес и се постига по-висока млечност. След това се преминава на двукратно доене.
 
Тази организация е ефективна тогава, когато е съпроводена с много добро хранене, когато технологията, режима и оборудването на фермата позволява това и не на последно място, когато очакваните икономически резултати от по-голямото количество мляко са по-големи от разходите по допълнителното обслужване (труд, електроенергия, вода и дезинфектанти при измиването и т. н.). Всеки млекопроизводител може да реши конкретните ползи.