Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. Вижте нашата политика за бисквитките повече тук.Приемам

x
съобщение
Нямате нови писма.
Известия за коментари
Известия за коментари
Нямате нови известия.
Мнения в абонирани
Мнения в абонирани
Добави приятел
Приятели
Нямате нови покани за приятелство.
Дейност на приятели
Дейност на приятели
Вход през фейсбук

Как боклукът от земеделието създава богатства?

Интер Експо Център в София представя технологични решения за малки и големи ферми

Как боклукът от земеделието създава богатства?
Автор: Весела Ванева, Фермер.БГ
Растителните отпадъци от земеделието може да намерят широко приложение в аграрния сектор, в снабдяването с енергия и даже в пътното строителство.
 
 
Как боклукът за едни се превръща в богатство за други - отговорът е в различни инженерни решения. Широк спектър от модерни технологии за тази цел е представен в Интер Експо Център в София по време на традиционното изложение „Енергийна ефективност и ВЕИ, управление на отпадъци и рециклиране, интелигентни градове“, което отвори врати днес. В него участват над 160 компании от 17 страни.
 
В трите дни на форума стопаните, които търсят решения как да оползотворят отпадъците от своето селскостопанско производство, могат да се ориентират в изложбената зала 5 по мотото „Запази планетата“/Save the Planet.
 
Една от представените инсталации за получаване на компост – хумусоподобен материал за подхранване на почвите, е в състояние да съкрати производствения процес наполовина. Ако обичайно процесът протича за 80 дни, инсталацията преработва растителните отпадъци до готов подобрител за почвите за 40 дни. Кога има смисъл да инвестирате в такова съоръжение? Ако годишно отпадната растителна маса във вашето стопанство или кооператив е 1500 тона и нагоре, значи си заслужава.
 
Има ли пазар за крайния продукт – зрелия компост? Някои по-големи стопанства предпочитат сами да използват „черното злато“, както някои наричат този вид органични подобрители на почвеното плодородие. Като цяло, основната пазарна ниша за компоста е в биоземеделието. Секторът на органичното растениевъдство обаче поставя сериозни условия пред производителите на компоста по цялата верига.
 
 
В основата е изискването отпадната растителна маса да бъде чиста, без примеси. На изхода продукцията трябва да бъде окачествена от лаборатория, така че биоземеделците да са сигурни в характеристиките на компоста.
 
Собствениците на малки ферми също има какво да видят на изложението. Подходящо за тях е така нареченото домашно компостиране, при което растителните отпадъци се събират в неголеми контейнери с подвижни стени, в които протичат естествените процеси на гниене.
 
Друга интересна възможност за оползотворяването на отпадъците от растениевъдството е преработката им в пълнежи за циментовата промишленост. Люспите от слънчогледа например са много подходящи като суровина за получаване на такива смеси, които се използват в потното строителство.
 
Интересни технологични решения има и за животновъдите. Кравефермите са известни като източник на парниковия газ метан. Вече и в България влизат в експлоатация инсталации за отвеждане на газа от оборите по подземни тръби към инсталации за комбинирано производство – когенерация, на топлинна и електрическа енергия. 
    
 

© 2018 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!


Свързани новини
Как да превърнем биоотпадъците в енергия и нови ресурси?
 
Помощта de minimis за унищожена овца или коза става общо 47 лв.
18.07.2018 | 5807 прочитания
Помощта de minimis за унищожена овца или коза става общо 47 лв.
Допълнително подпомагане за стопаните на евтаназирани животни, които вече получават обезщетенията си

Ще кандидатствате ли с проект по мярка 9 от ПРСР?

news