x
съобщение
Нямате нови писма.
Известия за коментари
Известия за коментари
Нямате нови известия.
Мнения в абонирани
Мнения в абонирани
Добави приятел
Приятели
Нямате нови покани за приятелство.
Дейност на приятели
Дейност на приятели
Вход през фейсбук

Ивайло Тодоров: Има риск Наредбата за мярка 4.2 да бъде претупана! (ИНТЕРВЮ)

Наредбата за прилагане на мярка 4.2 от ПРСР 2014-2020 за преработка на земеделската продукция се прави в изключително бърз порядък и има опасност да бъде отново „претупана“, опасява се изпълнителният директор на Асоциацията на земеделските производители Ивайло Тодоров.

Ивайло Тодоров: Има риск Наредбата за мярка 4.2 да бъде претупана! (ИНТЕРВЮ)
Автор: Фермер.БГ
снимка: © Фермер.БГ
Наредбата за прилагане на мярка 4.2 от ПРСР 2014-2020 за преработка на земеделската продукция се прави в изключително бърз порядък и има опасност да бъде отново „претупана“. Това коментира пред Фермер.БГ изпълнителният директор на Асоциацията на земеделските производители Ивайло Тодоров. 
 
Г-н Тодоров, тази седмица се очаква обнародването на Наредбата за прилагане на мярка 4.2 за преработка на земеделска продукция, в която е записано, че проектите за преработка ще са допустими, ако докажат 40% българска суровина. Това удовлетворява ли ви, предвид че АЗПБ настояваше за стимулиране на българската продукция?
Да, този финален резултат ни удовлетворява. Доста от колегите в останалите браншови организации ни подкрепиха. За съжаление, в Комитета по наблюдение ние предложихме именно това условие да бъде критерий, с който да се дават допълнителни точки на онези, които ползват българска суровина. Така щеше да има допълнителен стимул за тези преработватели. Но в крайна сметка и този вариант за нас е добър. Ние, разбира се, ще настояваме да бъде проверявано дали тези земеделски производители, с които са сключени договори, имат възможност (площи, животни и т.н.), за да доставят тази суровина, за да осигурят съответния обем. Трябва да се следи дали тези производители не са дали един и същи обем на 7-8 преработвателя – да няма дублиране на договори.
Още по темата
Проектите за преработка - допустими по ПРСР, ако докажат 40% българска суровина
23.10.2015
5

И съответно след това да се окаже, че не могат да осигурят необходимия обем...?
Точно така! Ние ще настояваме да се направи максимумът, за това този критерий за допустимост да бъде проверяван много стриктно от Фонд Земеделие. Защото, ако той отново започне да се заобикаля, и да се правят измислени договори, се обезсмисля цялата ни борба за това да стимулираме българските производители. 
 
Как ще се проверява този критерий?
Ние изказахме становището си към МЗХ, че този критерий трябва да се проверява не само през първата година, както е записано сега в Наредбата. А той трябва да се проверява през цялото време на мониторинг на проектите...
 
Колко е срокът на мониторинг на проектите по мярка 4,2?
Срокът на мониторинг е три години. За съжаление обаче, изискването е запазено само за първата прогнозна година от бизнес плана.
 
С какво е свързано притеснението на АЗПБ, ако се наблюдава само първата година?
Притеснението ни е, че в първата прогнозна година обикновено се записват изключително ниски капацитети на това, което ще се произвежда. Така заложено в наредбата, може да се окаже, че тези 40%, които на пръв поглед звучат доста сериозно, са една много малка част от това, което преработвателното предприятие ще преработва в годините. Защото се дава възможност, в първата година да се заложи изключително малък капацитет, и по този начин да се избегнат тези обеми. Ние предложихме на работната група да не се дава възможност да се залагат ниски капацитети – т.е. да се финансират големи мощности, а на практика - после в изпълнението на проектите, да се използват много малка част от тези мощности. Това не е ефективно както за изпълнението на ПРСР, така и като цяло за сектора.
 
В случай, че бенефициентът не изпълни проекта си и има сключен договор със земеделски производители, те ще бъдат ли ощетени?
Мисля, че в Наредбата залегна „предварителен договор“, което достатъчно съхранява интересите на производителите – т.е. този договор може да не бъде изпълняван в случай, че има някакъв проблем с проекта. Аз бих препоръчал на земеделските производители да залагат такива договори, които да подлежат на изпълнение след евентуално финансиране на проекта. 
 
Очаква се в Наредбата да има текст, който да изисква 3-годишен опит на земеделските производители при кандидатстването за преработка - въобще за допустимост ли става въпрос или за критерий за оценка?
Става въпрос за критерий за оценка, който също беше по предложение на АЗПБ – а именно да се дават повече точки за проекти, предложени от земеделски производители, които имат намерение да преработват собствената си земеделска продукция. За тези производители ще бъдат давани допълнителни 10 точки. За съжаление, отново в Комитета по наблюдение, се разрази дебат, в който надделяха противниците на тази идея. Така точките за критерия бяха намалени от 20, както бяха предложени – на 10. Не получихме подкрепа от колегите зърнопроизводители, въпреки че за тях това е една от малкото възможности да получат бонус точки! 
И на практика, след като този критерий беше одобрен от Комитета, макар и с по-малко точки, в Наредбата има текст, който казва, че тези земеделски производители, които преработват собствена земеделска продукция, трябва да са регистрирани минимум 3 години назад.
Това за нас е недопустимо и дискриминиращо! Твърдо против сме!
 
Защо смятате така?
Не виждам причината да не се допусне нов производител, който тепърва стартира, да започне както производство, така и преработка. 
 
Например, ако сега е стартирал по мярка 4.1...
Да, да направи проект сега по мярка 4.2. Сектори като зеленчуците и едногодишните култури, както и част от животновъдството, още първата година може да се получи продукция и хората да могат да кандидатстват с мощности за преработка. 
На практика предложението противоречи с логиката на мярка 4.1, където беше заложено да не се изисква опит на онези земеделски производители, които кандидатстват в чувствителните сектори.  
 
През миналата седмица няколко браншови организации се обявиха против това земеделските производители - физически лица да не могат да кандидатстват по подмярка 4.2. Вашето становище какво е?
Този въпрос беше обсъждан на тематичната работна група. Нашето становище е, че наистина няма как земеделски производители – физически лица да продават преработена земеделска продукция само чрез регистрацията си като земеделски производители. Тази възможност се допуска в Търговския закон само, когато тези производители продават първична земеделска продукция. Резонно е да бъде заложено такова условие в наредбата, тъй като така или иначе данъчните служби ще преследват онези земеделски производители, които продават преработена земеделска продукция –  тоест не наредбата, а Търговският закон задължава земеделските производители, когато преработват, независимо че е собствена земеделска продукция и продават преработена такава, да се регистрират. Ние настоявахме пред МЗХ единствено да бъде приет опита на земеделския производител и да се даде възможност да се докаже стандартния производствен обем независимо, че земеделският производител е преминал в ЕТ, именно заради това, че ще кандидатства по 4.2. 
 
Можете ли да разясните?
Ако един земеделски производител, за да кандидатства по мярка 4.2, е преминал от физическо лице към едноличен търговец, то да се признава стандартният производствен обем, като опит от земеделския производител, а да не се търси от физическия търговец.
 
Това така ли ще остане в наредбата?
Би трябвало, надяваме се да остане така, защото иначе ще влезем в един параграф 22 – за да изпълнят това условие да са регистрирани по търговския закон, ЗП-тата ще станат ЕТ или ЕООД-та, а няма да може по този начин като новорегистрирани ЗП-та да докажат СПО, което им се изисква, за да кандидатстват. За да не се получи това, мисля, че от МЗХ се съгласиха да се ползва стария опит като ЗП и да се докаже чрез регистрацията като ЗП от предходния период.
 
Имате ли притеснения относно Наредбата, като цяло? С какво са свързани те?
Наредбата за прилагане на мярка 4.2 Преработка на земеделската продукция се прави в изключително бърз порядък – с две заседания на Тематичната работна група, с едно заседание на Комитета по наблюдение. За съжаление, заседанията на Комитета по наблюдение бяха преди заседанията на ТРГ- тоест след като бяха утвърдени критериите, се разсъждаваше върху Наредбата. Така на практика, критериите бяха блокирани от Комитета по наблюдение, където е мястото да бъдат приети. Впоследствие, каквото и да се опитвахме да коригираме, нямаше вариант то да се промени в Наредбата. Тоест – нещата трябваше да бъдат направени в един по-дълъг диалог с браншовите организации. И като казвам браншовите организации, в Комитета, както и в ТРГ, аз почти не видях браншовите организации на преработвателите, които са основно засегнати и които имат експертния потенциал. Единствено млекопреработвателите бяха там. Мисля, че МЗХ не бива да бърза толкова много и да претупа Наредбата отново. Не трябва да се допуска оставянето не на вратички, а на големи врати в Наредбите.
 
 
София БЕЛЧЕВА
 
 

© 2015 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!


Свързани новини
Ивайло Тодоров, АЗПБ: Мярка 4,2 трябва да стимулира преработката на български суровини
 

Ефективна ли е политиката за биопроизводство в България?

news