Желанието да се влияе върху неблагоприятните климатични явления е присъщо на човечеството от дълбока древност. С развитието на обществото опитите в тази посока се увеличават и започват да бъдат обличани в научни хипотези, технологични решения и оценки на въздействието и ефективността. Това се казва в анализ на Николай Вълканов от фондация InetliAgro. 
 
 
„Особени усилия за разбирането на климатичните явления и справяне с негативните им последствия са положени непосредствено след Втората световна война, когато много от водещите държави в света (САЩ, Съветския съюз, Китай, Германия и пр.) започват да финансират програми за „изкуствено въздействие върху времето“ (ИВВ), включващи борбата с градушките. Впоследствие част от тях (например САЩ, Германия) намаляват или прекратяват публичното финансиране на експериментите, заради липсата на категорични доказателства, че провежданите мероприятия водят до претендирания ефект“, пише в анализа. 
 
Според него в 47 държави по света се осъществяват действия по ИВВ, като в 19 от тях се води противоградова защита (по данни на WMO от 2013). В света няма наложен модел за организация и финансиране на системите за борба с градушки, нито пък за вида на използваните мероприятия. Това може да се обясни както с различните условия в отделните държави – климатични, обществено-икономически, така и в недоверието, че използваните решения водят до достатъчни резултати.
 
„Съмненията се основават на факта, че все още липсват необходимите познания в научните среди за всички аспекти на процеса на формиране на атмосферните явления и в частност на градушките. От там идва и несигурността в ефекта и резултата от третирането на градоносни облаци“, посочва анализаторът и допълва: 
 
„В много от развитите държави, прилагащи подобни мероприятия, водеща е частната инициатива и самоорганизацията (Германия, Австрия, Франция, Испания, САЩ, Канада и пр.). Централизиране и „одържавяване“ на дейността по ИВВ се наблюдава най-вече в страните от бившия социалистически блок и бивша Югославия – Русия, Сърбия, Румъния, България, Китай и т.н.“. 
 
В България въпросът за необходимостта от разширяване и подобряване на противоградовата защита в страната се поставя редовно през последните години, а от две години насам има конкретни планове за „защита“ на 100% от територията на страната чрез включването и на частния сектор като източник на финансиране, пише Вълканов. 
 
 
Според известните планове на Министерство на земеделието, храните и горите (МЗХГ), предлаганата реформа включва:
• Разширение на противоградовата защита на територията на цялата страна;
• Изкуствено увеличаване и преразпределяне на валежите;
• Осигуряване на радарна метеорологични информация;
• Управление на системи за наблюдение и предупреждение от наводнения, пожари и измръзване на земеделски култури;
• Обезщетяване при настъпване на щети от природни бедствия и неблагоприятни климатични събития в особено голям мащаб;
 
Тези функции се предвижда да бъдат поети от ИА „Борба с градушките“, която да бъде преобразувана в държавно предприятие. Новата компания ще се издържа със средствата, които в момента държавата отделя за борба с градушките (10-12 млн. лв. на година) и за обезщетения на пропаднали площи (6 млн. лв.), задължителни вноски на земеделските производители на база заявената за подпомагане площ (индикативен размер от 50 стотинки на декар, или 13 млн. лева на година) и вноски на застрахователните компании в размер на 0,8% от премийния приход от застраховки по класове – пожар и природни бедствия, други щети на имуществото и сухопътни превозни средства (индикативен размер около 6 млн. лв. на година). Изобщо инициатива е облечена в големи амбиции и намерения, но може да бъде с много спорен резултат по отношение крайните цели и дълготрайните ефекти върху заинтересованите страни.
 
Анализ на ефективността
„Преди да се предлагат подобни мащабни промени, включващи и ангажирането на значителен финансов ресурс от страна на частния сектор (който, на всичко отгоре, ще се управлява от държавата) е абсолютно необходимо да се изготви независима експертна оценка на досегашната работа на ИА „Борба с градушките“ (ИАБГ), на целесъобразността и икономическия ефект от използваните до момента средства, от предлаганите промени, както и на алтернативните варианти за решаване на поставените проблеми. Това на този етап не се случва“, се посочва в текста.
 
„Единствените оценки, с които разполагаме за ефекта от работата на (ИАБГ) са нейните собствени. Те са базирани на методология, разработена от УНСС, съвместно с НИМХ на БАН през 1990 г. Въпросната методология не е налична на сайта на ИАБГ. Но от годишните отчети за дейността на агенцията става ясно, че се „основава на сравняване на едни и същи показатели, характеризиращи събитието град през текущата година и през поредица от години, аналогични по степен на градова активност до момента на изграждане на противоградовата система (1968 г. – бел. на автора). Икономическата ефективност изключително зависи от степента на градова активност, от засетите площи, добиви и борсови цени на селскостопанската продукция.“, се казва още в отчетите на ИАБГ.
 
Според тях икономическият ефект от действията за противоградова защита над страната се изчисляват на средно 60 млн. лв. за периода 2003 – 2008 г. като в следващите години тази стойност достига до 90 млн. лв. Трудно е да се даде безпристрастна оценка на тези резултати към момента при липсата на яснота около методологията. Възможна алтернативна точка за тълкуването им би могла да бъде съпоставката на резултатите от щетите върху територии, защитавани от ИАБГ и такива, които са извън обхвата на действие при относително еднакви условия на градобитност.
 
Това обаче е твърде условно, тъй като подобен род наблюдения и сравнения, първо, не се правят, което се отбелязва като слабост и в последния публичен отчет на ИАБГ от 2014 г. и, второ, биха били твърде условни, тъй като всеки облак, всеки градобитен процес е уникален, а и с интензитета на развитие на процесите в облаците е трудно да се прави съпоставка дори между съседни райони, ударени в близко време от едно явление“, сочи анализът.
 
Като цяло съществуват три основни начина за оценка на ефективността от градозащита – от физическа, статистическа и икономическа гледна точка, според докладна записка на изпълнителния директор на ИАБГ до МЗХГ от лятото на 2017 г.
1. Данни от градоимпакторна мрежа – практика, която е най-приложима в световната практика, но не се използва в България, като цитираната причина е „непрекъснатите кражби“;
2. Данни от сравняване на радарните характеристики на третирани и нетретирани облаци, имайки предвид валежа от тях – това е заложено в непрекъснатите изследвания на агенцията, като целта е подобряване на методиката. Проблемът тук е, че трудно се намират два облака, които да имат идентична структура или динамика, която лесно да се сравни. (стр. 2 от въпросната докладна – бел. авт.)
3. Исторически данни за градобития преди защитата (въпросната методология, разработена от УНСС – бел. авт.).
 
Освен оценка на икономическия ефект е необходимо да се направи и одит на самата работа на ИАБГ – т.е. до каква степен се разходват ефективно средствата, които са на разположение. Последният подобен доклад е на Сметната палата от 2013 година, който установява „несъответствия в съществени аспекти от дейността по възлагане на обществени поръчки“ (стр. 27 от въпросния доклад – бел. авт.). Също така „не са спазени изискванията на вътрешните правила за обществените поръчки, действащи през одитирания период, като не са определяни лица, които да осъществяват контрол по изпълнението на договорите. В част от договорите не са предвидени клаузи за санкции и неустойки за изпълнителите при забава или неизпълнение на договорните им задължения.“, се казва още в доклада на Сметната палата.
 
Съмнения относно ефективността на разходваните средства буди и сравнение със съседна Сърбия. Климатичните условия в България и Сърбия са много подобни. И двете държави използват един и същ метод за борба с градушките, а именно изстрелване на ракети от земята.
 
 
* Съпоставката е базирана на осреднени данни по показателите „бюджет“ и „изстреляни ракети“ за три години назад 2013-2015 г. Данните за Сърбия са взети от доклада „Hail Suppression in Serbia – scientific and legal (non) foundation“ и от записки от заседания на комисии в Сръбската Скупщина
** Не са взети предвид данните за 2014 г., когато са изстреляни три пъти по-голям брой ракети
 
Дори да приемем, че системата за защита от градушки в Сърбия е „недофинансирана“, две неща правят впечатление:
1. Значително по-ниският брой (над два пъти) постоянно заети в Сърбия, при три пъти по-големи защитени площи и 8 пъти по-голям брой на ракетните площадки;
 
2. По-високият разход на единица площ в България. При утрояване размера на защитаваните площи (както се планира) и съответно утрояване на броя изстреляни ракети, той би надминал с малко броя на изстрелваните всяка година в Сърбия. Докато това би струвало на сръбския данъкоплатец около 10 млн. евро, то при запазване сегашната структура на разходите на ИАБГ, българският данъкоплатец би платил с 80% повече.
 
Тук, разбира се, имат значение и разходите за една ракета, направени от сръбската и от българската държава. Съществуват основателни съмнения, че при поръчките на ракети у нас не винаги е следван принципа на най-добра оферта, а заниженият контрол върху качеството на доставките е оказвал влияние върху противоградната защита на покриваните райони[4].
 
Потенциални проблеми
Предлаганите промени в структурата и финансирането на ИАБГ пораждат много въпроси.
Първият от тях очевидно е свързан с ефективността на разходваните средства, който и към момента има нужда от по-задълбочен анализ. Особено с оглед на факта, че се предвижда акумулирането и разходването на три пъти повече средства от отделяните досега.
 
Въпросните средства трябва освен да увеличат покритието на страната против градушки на 100% (при ок. 15% в момента), вкл. чрез въвеждането на самолетен способ, следва да извършват и две изцяло нови задачи, а именно:
 
- Изкуствено увеличаване и преразпределяне на валежите (изобщо няма да се спираме на целесъобразността на това мероприятие, което е заложено в дейностите на ИАБГ, но досега не е изпълнявано поради липса на средства);
- Обезщетение на земеделските производители за претърпени вреди от природни бедствия и неблагоприятни климатични събития за земеделието;
 
Лесно е да се предвиди при това положение, че е въпрос на време вноските на всички заинтересовани лица да се увеличат многократно при настъпването на години с особено силно изразени климатични явления, причиняващи големи засушавания, например, при които загубите на селскостопанските производители биха се увеличили чувствително.
 
В предложенията на МЗХГ липсват достатъчни детайли за ролята на застрахователните компании, застрахователния пул и ролята на държавното предприятие като застраховател. Не става ясно защо то ще бъде натоварено с непривичната му дейност по застраховане.
 
Чуждестранният опит показва (напр. Гърция), че пряката намеса на държавата в застрахователния пазар води до неминуемо изкривяване на стимулите и конкуренцията, съответно до понижаване качеството на предоставяните услуги. От тази гледна точка, активността на държавното предприятие на застрахователния пазар може да се окаже вредна и опасна в дългосрочен план.
 
Начинът на финансиране на новата система е избран на база покриване на очакваните разходите, но вноските на земеделските производители не са съобразени с вида на отглежданите култури, което прави задължителния им характер неприемлив. Не се отчитат инвестициите от частния сектор в изграждането на защитни мрежи при трайните насаждения. Никъде не се споменава, че фермерите, направили подобни инвестиции ще бъдат освободени от задължителната такса, което е съвършено неприемливо, посочва Вълканов и заключва: 
 
„Като цяло реализирането на особено скъпи и мащабни проекти, задължаващи финансово големи групи от обществото без задълбочена оценка и анализ е прибързано и икономически неоправдано“.