Както Фермер.БГ писа в началото на седмицата веднага след абсурдните изказвания на представители на Института за пазарна икономика ( ИПИ ), вече освен Националната асоциация на зърнопроизводителите ( НАЗ ), но и другата голяма браншова организация на сектора в България - Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ) се обяви твърдо против направените предложения от страна на експертите от Института за пазарна икономика до министъра на финансите Симеон Дянков, които предлагат премахване на националните доплащания за субсидиране на земеделието с цел предотвратяване на дефицита в бюджета за 2011г.

 

Това което се предлага и коментира показва абсолютно неразбиране на философията на Общата селскостопанска политика на ЕС и субсидирането на земеделието. В контекста на дебата за бъдещето на ОСП след 2013г., който тече в Европа, а вече и в България е меко казано безотговорно да се дават предложения за спиране на националните субсидии за земеделския сектор, заявяват от АЗПБ.

Дори еврокомисарят по земеделието Дачиан Чолош говори за необходимостта от изравняването на директните плащания във всички страни-членки, а това няма как да стане в рамките на настоящия програмен период /2007 – 2013, без да имаме национално подпомагане, тъй като бюджетът на ЕС е строго определен и може да претърпи промени едва след изтичането на периода. Така единственият начин да се доближим до условията в останалите държави от ЕС е чрез национални доплащания. Отхвърлянето им ще бъде крачка назад за земеделските производители, категорични са от АЗПБ.

 

На фермерите им се налагат много ангажименти и обществено значими отговорности. Всички потребители изискват качествена и екологично чиста продукция. Освен това, развивайки дейността си, те трябва да опазват околната среда, подпочвените води, въздуха и т.н. Имат и други задължителни практики, които същевременно изискват съответния финансов, технически и човешки ресурс. Земеделското производство допринася и за развитието на селските райони и икономиката в тях, както и за повишаването на заетостта в области, които се характеризират с висока безработица. Така чрез субсидиите в известна степен се компенсира макар и една малка част от това, което те влагат в дейността си, заявяват браншовиците.

 

Ако отпаднат националните доплащания ще се задълбочат разликите в субсидиите за българските земеделски производители в сравнение със субсидиите, които получават колегите им от старите страни членки. Като добавим и конкуренцията на гръцката, турската и македонската земеделска продукция, то конкурентноспособността на българските земеделски производители значително ще намалее. 

Има необходимост за промяна на виждането на обществото за сектора. Земеделието не е само производство на продукти, не става въпрос и за цени за потребителите. То опазва околната среда, допринася за динамиката на териториалното развитие, както и за мястото на Европа на световния пазар. Вече се говори за конкуренция между ЕС и страните от останалия свят, а не за съревнование в рамките на Общността.

Бюджетът на ОСП и националните доплащания не са социални помощи, а възможност за покриване на всички отговорности и тежести, които понасят земеделските производители всеки ден. Субсидиите са възникнали поради факта, че земеделието е най-рисковото производство. Ако друго производство, което е неефективно може да спре, то какво би се случило ако всички земеделски производители, притиснати от обстоятелствата са принудени да се откажат.

Актуалният дебат в Европейското пространство по отношение на ОСП и бъдещето на директните плащания иска да сложи край на несправедливостта. Няма логика да се иска от земеделието в Германия и Франция и съответно от България и Румъния да бъдат еднакво производителни и еднакво конкурентноспособни и същевременно да нямат еднакъв ресурс. Сега е ред да се възползваме от европейската солидарност посредством директните плащания, които 30 години са служили за модернизиране на страните, които сега са против изравняването на субсидиите. Именно за тази европейска солидарност сме платили цената на мъчителните реформи по време на преговорния процес.

 

Да се откажем сами от възможността да осигурим национално подпомагане за агросектора би означавало демонстративно пренебрежително отношение към един иначе приоритетен отрасъл.

 

Института за пазарна икономика продължава да вдява на Дянков да спре субсидиите за земеделие