Фермер.БГ подготви поредица от материали, посветено на животновъдния сектор в България. Третият ни материал ще ви запознае с основните принципи на хранене при млечните крави. Отново материалът е разработен по данни на Националната служба за съвети в земеделието (НССЗ).
 
 
Възможностите за повишаване на млечната продуктивност, за подобряване качествените показатели на млякото и за намаляване на неговата себестойност, посредством храненето, са доста големи. При сегашния породен състав на кравите в страната напълно е възможно, чрез подобряване на храненето, да се увеличи и добива с над 30-40%. Средната млечност на фуражна крава у нас за 2004 г. се колебае около 3700 кг, а в някои области е 5700 кг- 5800 кг, което е показател за наличието на животни с генетични заложби за висока млечна продуктивност. Недостатъчното и непълноценно хранене ограничават и оскъпяват продуктивността на кравите.
 
Резултатите от теорията и практиката показват, че храненето е икономически най-изгодно, когато осигурява постигането на максималната генетично обусловена млечност, без при това да се използват специални храни и добавки. Разходът на фураж за 1 кг в случая е много по-малък, защото храната за поддържане жизнените функции се разпределя на по-голямо количество продукция.
 
Себестойността на млякото при висока продуктивност на кравите намалява значително не само поради по-малкия разход на фураж за 1 кг, но и от голямото намаление на другите разходи, свързани с отглеждане на животните – труд, постройки, обзавеждане и други. Това налага храненето да се организира, така че да осигурява пълно проявление на генетичните възможности и постигането на възможно най-висока млечна продуктивност.
 
 
Както недохранването, така и прехранването на кравите води до неблагоприятни последици. Такова е например влошаването на продуктивността и повишаване разходите на фураж за единица продукция. Продължителното обилно хранене предизвиква затлъстяване, вследствие на което дейността на млечната жлеза отслабва, продуктивността намалява, а разходите за добитото мляко се увеличават.
 
Особено неблагоприятно влияние оказва обилното хранене, когато е непълноценно. То не само, че влошава и оскъпява добитата продукция, но може да доведе и до смущения във възпроизводителните функции на кравите, и да предизвика безплодие.
 
Продуктивните възможности на кравите се проявяват най-добре при оптимално по количество и качество хранене, с добре балансирани дажби. Важно условие за това е да се познават добре нуждите от всички хранителни вещества, за които е необходимо да се държи сметка при храненето им.
 
В разработените норми за хранене на лактиращи крави, енергията (кръмните единици) е един от основните показатели, които се контролират и обезпечават в дневната дажба съгласно продуктивността и живата маса на отглежданите животни. Богати на енергия са зърнените житни култури, както и фуражната царевица, фуражната ръж, захарната метла, суданката, ливадната трева и други. Основната роля на енергетичните фуражи е да осигуряват енергия за протичане на биологичните процеси в организма на животните.
 
Правилното нормиране на енергетичната хранителност на дажбите е от голямо значение за здравето и продуктивността на кравите. В условията на практиката обаче то не винаги може да се извършва с необходимата точност, поради което обикновено теглото на лактиращите крави се увеличава или се намалява. Това налага да се контролират състоянието и продуктивността им и при нужда да се внасят съответните корекции в дневните дажби чрез увеличаване или намаляване на определен компонент.
 
Другият основен показател, който ежедневно трябва да се обезпечава в изхранваната дажба протеинът. Недостигът му в храната на кравите предизвиква бързо намаление на млечната продуктивност, а така също и на мастните вещества в млякото.
 
Количеството на протеина, необходим за образуването на мляко се установява въз основа на съдържанието му в млякото и използването на протеина от дажбата за млекообразуване.
 
Установено е, че използването на протеина за млекообразуване може да варира от 40-50% до 80% и повече, в зависимост от нивото му в храната, от биологичната му стойност, от ферментационните процеси в предстомашията и други.
 
При голям недостиг на протеин в храната, неговото използва-не се повишава, но организмът бързо се изтощава и продуктивността намалява.
 
В храната за продукция трябва да се добавя средно около 1,5 пъти повече протеин, спрямо този в млякото. Кравето мляко при 4% мастни вещества съдържа 38г протеин. Следователно за всеки килограм добито мляко трябва да се осигурява по около 57 г смилаем протеин. За високо продуктивните крави тези норми се завишават с около 10%.
 
 
Увеличението на протеина в дажбата на кравите над посочените стойности също не е ефективно, тъй като част от протеина се използва като източник на енергия.
 
Мазнините в храната на кравите са другият показател, на който трябва да се обръща внимание. Тъй като млечната мазнина в млякото може да се синтезира от всички основни органични съставки в храната на кравите, то належащо обезпечаването на един минимум от 3-5% мазнини дневната дажба.
 
За правилното протичане на ферментационните процеси, от съществена важност е наличието на не по-малко от 14-15 % сурови влакнини в сухото вещество на дневната дажба. В противен случай не се образува достатъчно оцетна киселина, необходима за синтезирането на млечната мазнина в млякото. Увеличението на суровите влакнини над 25% ограничава възможностите за постигане на висока продуктивност поради влошената хранителност на дажбите. Оптимално за кравите със средна продуктивност се смята съдържанието на 18-20% сурови влакнини.
 
Минералните вещества в дажбите са от голямо значение за здравето и продуктивността на кравите. В тази връзка трябва правилно да се балансират дажбите по отношение на макро- и микроелементи. Особено внимание при храненето на кравите трябва да се обръща за съдържанието на калций и фосфор. Продължителният им недостиг и неправилното съотношение в храната може да предизвикат нарушение на минералната обмяна, намаление на продуктивността, влошаване на репродуктивните функции, а в по-тежки случаи – отпадналост, залежаване и други. Често в практиката се налага да се държи сметка за излишъка от калций, който води до влошаване баланса на фосфора, цинка, мангана и други.
 
За отстраняване недостига на натрий и хлор в храната, в дажбите на кравите се добавя задължително готварска сол. Оптималното количество за една крава е 5-8 г на 1 кг сухо вещество от дажбата. Добре е освен с храната на кравите да се предоставя и сол на крупи за лизане.
 
При продължителен недостиг на сол в дневната дажба, млечната продуктивност на кравите може да намалее с 20-30% и повече.
 
Влияние върху здравословното състояние и продуктивността на кравите оказват и макроелементите калий, магнезий и сяра. В недостатъчни количества се оказват само при хранене на кравите със синтетични и полусинтетични дажби. При изхранване на достатъчно количество обемисти фуражи този проблем отпада.
 
Микроелементите – мед, цинк,манган, кобалт и йод, могат да окажат много силно влияние върху здравето и продуктивността на кравите. Съдържанието им във фуражите е в зависимост от почвени, климатични и други условия, и може да варира в широки граници. За правилното им нормиране е необходимо периодично да се изследват отделни фуражи в дадения регион.
 
Витамините в храната също оказват влияние върху здравословното състояние и млечната продуктивност. Необходимо е в 1 кг сухо вещество от дажбата да се съдържа минимум 8-10мг каротин. 
 
Осигуряването на минимални количества 150-200UJ/кг сухо вещество витамин D предпазва кравите от родилна пареза, спомага за отлагането на калций в костите и по- лекото понасяне от кравите недостига на магнезий.
 
 
Необходимите хранителни вещества в дажбите на кравите трябва да се осигуряват чрез предоставяните фуражи, които те са в състояние да приемат. Те могат да осигурят нормално протичане на храносмилателните процеси. За целта е необходимо да се контролира обемът на дажбата. Той трябва да съответства на вместимостта на храносмилателния канал и на възможностите на животните да смилат и използват различните фуражи. В случая е важно да се знаят екстремните граници – минималният и максималният обем на дажбата. В практиката най-често се налага да се контролира максималния обем. Количеството на дажбата се смята за недостатъчно, когато количеството на сухото вещество, което се приема с обемистите фуражи – зелени фуражи, сено, силаж, слама и други е по-малко от 1 кг на 100 кг жива маса.
 
На кравите с висока продуктивност в дневните дажби трябва да се включват основно лесно смилаеми фуражи с по-голяма концентрация на хранителни вещества в 1 кг сухо вещество.