От няколко дни пчелари, които искат да кандидатстват по Пчеларската програма чакат на опашки пред Областното управление на ДФЗ в Плевен, сигнализират читатели в редакцията на Фермер.БГ. Още от неделя пчеларите изготвят списъци и чакането им продължи 2 дни и 2 нощи, за да могат първите, които са там, да се класират и да подадат документи днес, 27 ноември, когато стартира програмата.

Кореспондентът на Фермер.БГ в Плевен Ваня Кюрчева също се нареди на опашката пред ДФЗ – Плевен, за да разговаря с чакащите пчелари:

И преди е имало среднощно редене на опашка, но такова чудо не е имало, огорчен е председателят на Областния пчеларски съюз в Плевен Васил Палазов. Той е сред доайените в сектора в Северна България, отглежда 130 пчелни семейства.

Списъци в Плевен се редят от неделя по обед, но не организирано от пчеларската организация, а от отделни пчелари. Палазов не крие разочарованието си от липсата на изискване финансиране по Националната пчеларска програма да получават само членове на браншовите организации. Плевенска област е на трето място в страната по брой регистрирани пчелини. От областния пчеларски съюз твърдят, че региона би бил и по-напред, но до миналата година от областната дирекция на БАБХ им искали нотариален акт за собственост или наем за земята, на която е регистриран пчелинът. През миналата година при първия прием в Плевен около 20 пчелари взели пари по програмата, при втория – само двама.

Румен Балински също е дългогодишен пчелар. Заедно със сина си Теодор гледат общо 330 пчелни семейства в четири пчелина. Не очакват, че с подобна нерегламентирана „подредба” ще успеят да получат пари. Пресмятат, че загубата им ще е около 3000 лева – за лекарства и за пчелни майки. Разчитат поне за изследване на меда да успеят да получат финансиране. Румен Балински е категоричен, че са нужни по справедливи механизми, по които да се разпределят средствата от пчеларската програма.

Васил Палазов не крие, че от страна на Разплащателна агенция разбиране има, но не и между самите пчелари. Което, според него означава, че огромната част от дребните и средните пчелари, макар да отговарят на изискванията на програмата, няма да получат пари. Категоричен е, че няма да последва примера на колежката си от Велико Търново и да унищожава списъци с помощта на полицията, но пък настоява за организация по прием на документи, която да даде възможност на колкото е възможно повече пчелари от региона да получат финансиране.


Встрани от опашката е Христо Цолов. Той е на 75 години, от 30 години е пчелар. 130 кошера гледа на собствена земя в плевенското село Брегаре.



Г-н Цолов, твърдите, че системата за кандидатстване по пчеларската програма е обидна. Защо?
Не искам да вземам пари по този начин. Не съм просяк. Достоен човек съм с претенции за лично достойнство, а и съм изряден данъкоплатец. По нормативна база имам право да ползвам подпомагане по Националната програма за пчеларство, но дори само възпитанието не ми позволява да водя борба с лакти, за да се докопам до тези пари.

Колко пари очаквахте да получите?
Относително е, защото имам право да кандидатствам по различни мерки. Според мен най-разумното за един пчелар е да кандидатства за добри лекарства. Не само в национален, а и в световен мащаб проблемът със здравеопазването на пчелите е голям и смятам, че пчеларството най-осезателно трябва да се подпомага именно в тази посока. Според мен закупуването на нови кошери трябва да е на по-заден план и да има по-малко средства по тази мярка.

Означава ли това, че мисленето на българския пчелар се променя – доскоро най-атрактивната мярка беше именно за закупуване на кошери?
Това е материален интерес. Нали, обаче, освен бройки кошери трябва да имаме и здрави пчелни семейства. Много пчелни семейства, цели пчелини дори загинаха – защо са ни много сандъци с нездрави пчелни семейства след като от това няма никакъв икономически резултат. Затова за мен най-важно е здравеопазването и ако бих се наредил на някаква опашка е най-вече заради лекарства. Но организацията на получаването на тези помощи е изключително унизителна и затова се отказвам. Колегите от всички други сектори отиват и подават документи в удобно за тях време и достойно си получават субсидиите. Системата при нас води до сериозно разединяване на пчеларите – без друго пчеларството като отрасъл е прекалено неединно, много воеводи, много организации, а това не води до развитие на сектора. За съжаление, „диктовката” е големият поток на парите да се насочва към по-малко на брой пчелари. Така дребните и средните пчелари продължават да губят.
Аз не съм бунтар, но съм наистина възмутен от организацията в Плевен за кандидатстване и съм категоричен, че за това е виновна системата – уж се борим за 100% усвояване на европейските фондове, а тук има опити това да става, но от малък кръг хора.

Като не получите пари за здравеопазване за 2013 година ще намалите ли здравната грижа за пчелина?
Не, защото работя и с ръцете, и с главата си. Кой убива децата си? По-скоро ще продължа да увеличавам грижите за здравето на пчелните семейства – поне докато имам сили и работя в сектора на пчеларството.

Какво очаквате от следващата ОСП?
Ще обобщя мнението на истинските пчелари в България – ако има финансиране за пчеларството, то те трябва да бъдат на брой регистриран земеделски производител и съответно пчелини.

Мислил ли сте за биопчеларство в контекста на постоянните упреци към България, че не усвояваме заложените средства по агроекологичните мерки?
Мислил съм, дори кандидатствах и получих пари по тази мярка, но се отказах сам и върнах парите. Може и да съм прецедент, но осъзнах, че моят пчелин – макар да е перфектен като стопанство и качество на меда, който произвеждам, не е в екологичен район. В нашия регион се развива интензивно земеделие – не може да се пръска постоянно със самолети и да говорим за екологичен мед. Затова премислих и просто върнах парите. Да, моят мед е добър, но при условията, при които мога да пчеларствам. Не мога да спра работата на други сектори и затова прецених, че не бива да харча пари щом не мога да променя околната среда.

През новата пчеларска година ще увеличите ли броя на пчелните семейства?
Не, планирам увеличение на кошерите. На 75 години съм и плановете ми са да работя с тези пчелни семейства още 25 години – после ще се пенсионирам.
 

© 2012 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!