Създаването на закон за браншовите организации в селското стопанство е горещ картоф за политиците. Проучване на мненията на земеделските стопани, проведено от Фермер.БГ, доведе до любопитни изводи. 
 
 
Част от земеделските организации официално заявяват, че искат да се създаде такъв закон. Те смятат, че така ще се легитимират организациите. Често дори в различни мнения се споменава изразът:
 

Да стане ясно кой кой е

 
Това показва, че е налице нужда от прозрачност и яснота за представителността на тези организации, които участват във вземането на решения за сектора на консултативни съвети, работни групи и т.н. срещи, организирани заедно с Министерството на земеделието, храните и горите (МЗХГ). 
 
В специално изследване, подготвено от Фермер.БГ и Трактор.БГ, 716 читатели на изданията коментираха и този въпрос. 
 
 
66% от участниците в анкетата посочват, че има необходимост от създаването на закон. 
 
 
14 процента не одобряват законовото регламентиране на дейността на браншовите организации в селското стопанство.
 
В същото време, 56 на сто от участниците в проучването считат, че подобен регламент ще осигури прозрачност и ясни правила в сектора.  
 
 
Причината за тази необходимост е наличието на голям брой организации, които редица представители на бранша окачествяват като „кухи“ и неработещи – защитаващи личните интереси на отделни стопани, а не търсещи решения, които да бъдат в полза на даден сектор, така че да се отчитат интересите на стопани от цялата страна. 
 
Важно е също да не се получава така че на консултативен съвет се явяват
 

70 души, като някои представляват само родата си

 
както се изразява бившият министър Десислава Танева по време на обсъждането на проектозакона в ресорната комисия на парламента през 2016 г.
 
Чия да бъде инициативата за създаването на закон за браншовите организации? 
Браншът много иска да има закон, но уви, само говори за това. Нещо повече, заявява се, че трябва политическа воля, че няма инициатива от страна на министерството и т.н. 
 

Политическа воля 

 
Реално, обаче, политическа воля е имало на три пъти, като последната е била преди две години. Тогава министър е Десислава Танева и тя инициира създаването на нормативен акт, регламентиращ браншовите организации в селското стопанство. 
 
Някъде по пътя към пленарната зала на Народното събрание законопроектът е пъхнат в някой голям куп с папки и остава там. 
По време на заседанието на Комисията по земеделието и храните в Парламента (което е и единственото), голям брой заинтересовани лица публично изказват мнението си за проектозакона. 
 
Едно от становищата е на Слави Трифонов, тогава председател на Националния съюз на градинарите в България: „Дано третият път (законопроектът – бел. ред.) да мине, въпреки че е много подобен на последния, който беше внесен и имаме известни опасения, че колегите от Българска търговско-промишлена палата, Стопанската камара няма да го допуснат, тъй като формално се счита, че настъпваме в техни територии, но земеделието не е промишленост“, казва той, цитиран в стенограмата от заседанието, публикувана на сайта на Народното събрание. 
 

Очевидно и третият опит не успява

Работодателските организации упорито обясняват, че държавата не бива да се намесва в свободното сдружаване и че ако инициативата за създаването на закон дойде от страна на министерството, това ще е опит за контрол върху браншовите организации. Дали мнението им е популистко и крие други, по-дълбоки мотиви, може само да се гадае. 
 
Направихме опит да разберем какво е мнението на Конфедерация на работодателите и индустриалците в България (КРИБ), Българската стопанска камара (БСК), Българската търговско -промишлена палата (БТПП) и Асоциацията на индустриалния капитал в България (АКИБ). Официален отговор получихме единствено от АКИБ (може да го прочетете по-долу в текста). 
 
Мариела Йорданова, Национална асоциация на зърнопроизводителите:
Законът за браншовите организации е наша кауза, наша битка, започва да става и наша мечта. 
 
Законът за браншовите организации ще урегулира много обществени отношения и ще елиминира много проблеми. На първо място, ще реши представителността по критерии, по които ние работихме, защото този закон в предишния парламент стигна на много високо ниво. Той стигна до обществено обсъждане, после до Комисията по земеделие и до там спря.
 
 
Националното представителство и критериите, които бяха застъпени в проекта – можеха да претърпят дебат и промяна, щяха да ни дадат възможност да е ясно кой кой е, кого представлява, каква численост, какъв обем е като икономически субект, дори и като брутен национален продукт, като дял от икономиката.
 
И щеше да е ясно, когато възникне притеснителна, конфликтна или законодателна инициатива, кой чии интереси представлява и с каква цел работи. Фактически законът за браншовите организации, дори в неговото отсъствие, понеже нямаме такъв акт, го демонстрираме нагледно с Националния земеделски форум.
 
Закон няма, но браншовите организации се събраха и работят от година и половина вече. Започнаха по инициатива на АЗПБ първо по отношение на дебата за ОСП. Тъй като стана ясно, че този форум е работещ, формират се идеи, каузи, защитават се.
 
Позицията за ОСП на бранша стана позиция на министерството. След това започнахме да се събираме по актуални проблеми и в законодателството, дори и за подзаконови нормативни актове. Мога да припомня работата по Закона за горивата, след това Наредбата за изкуствените условия, сега – Закона за поземлените отношения. Има интерес от браншовите организации, има и полза. 
 
С този закон, освен че ще е ясно кой кого представлява, за браншовите организации ще има полза те да се консолидират, да се окрупнят, да се идентифицират и да водят светъл и истински браншови живот. Полза ще има и обществото. Ще има интерес и правителството – което и да е, и парламентът.
 
Защото колкото и експерти да имат, колкото и да са компетентни политиците, мнението на хората на терен е различно. И законодателството само би спечелило от това като качество и като приложимост. 
Ние ще продължим да настояваме за такъв закон. Ще продължим да го внасяме, пак ще работим с парламента. 
 
Димитричка Търпанова, Добруджански овощарски съюз: 
Искаме да има такъв закон, защото на практика в сектор „Плодове и зеленчуци“ 4-5 съюза са реално работещи. 
Да се съберат 5 човека и да направят организация, да диктуват нещата в сектора, няма как да стане.  Задължително е да има закон за браншовите организации, за да се знае кой кой е.
 
Не трябва общата работа да се диктува от частни фермерски интереси, а като работим, трябва да го правим в името на целия бранш. А това става, когато присъстват производители от всички сфери на това, което представляваш. 
 
Проблемът е, че този закон вече се предлага копи-пейст за трети път. От 10 години въртим един закон с едни и същи правила. 
Мисля, обаче, че скоро няма да има закон, защото държавата няма воля да го направи. 
 
Божидар Петков, Българска асоциация на малинопроизводителите и ягодоплодните:
Огромният скептицизъм към обществения живот в страната се отразява с пълна сила и при земеделските производители, защото асоциациите и сдруженията на производителите са обществени организации, регистрирани в обществена или частна полза на членовете си.
 
В страните, където селското стопанство е с години напред от нас, се вижда, че там браншовите организации обхващат над 95%  от земеделците от даден бранш.
 
Това се дължи на няколко причини. Първо, членството в дадена браншова организация дава много привилегии и финансово подпомагане само и единствено на членовете на тези организации, като субсидии, държавни помощи и други.
Второ, членовете получават възможност за колективен достъп на големи пазари, тържища, борси и други места, където индивидуален производител, колкото и голям да е той, не може да се класира.
 
За да могат браншовите организации да защитават правата и интересите на членовете си, трябва да има закон за браншовите организации. За да могат възникналите проблеми да се решават със законно установени средства и инструменти, а не с изкарване  на машини на жълтите павета и изливане на мляко по магистралите.  Въпреки че тези методи също носят своите резултати.
 
След като законово бъдат сформирани и регистрирани браншовите организации, те помежду си могат да надграждат с редица обобщаващи интересите организации като камари, клъстери и други за укрепване на позициите на сродни браншове.
 
Също така е важно да се отбележи още веднъж народопсихологията и скептицизмът на българина, изразен в дребния тарикатлък и „Защо да съм член на асоциация и да си плащам членски внос, когато мога да получа наготово това, което получават и членовете на Асоциацията?“ Или "Чакам, да видим какво ще стане".
 
Въпреки че в много случаи членският внос е просто символичен и с един килограм от произведената продукция се плаща годишният членски внос на декар, скептиците са над 35%.
 
Тук може да се постави демократично въпроса така: Всеки може да си засажда и да отглежда каквото и колкото си иска, но да получава държавни помощи и други привилегии да се получават само от членуващите в асоциации, организации на производителите и групи производители.   
 
По този начин ще могат да се планират и предвиждат много неща.
Подобна организация вече работи успешно в България. Това е Лозаро-винарската камара, която точно и стриктно регулира площи, сортове, брой производители.
 
Асоциациите, сдруженията на регионални производители, са организации, които са регистрирани с нестопанска цел и които в повечето случаи се издържат само от членски внос. За да могат тези организации да защитават ефективно интересите на членовете си, трябва да имат голяма членска маса, а членовете редовно да си плащат членския внос. А тези, които все още не са членове, по пътя на убеждението и примери от ползите от членството, да бъдат приобщавани към вече съществуващите браншови организации.
 
Симеон Караколев, Национална овцевъдна и козевъдна асоциация:
Браншова организация е организация, която при всички положения трябва да има някаква представителност – процент от хората, отглеждащи животни, например. Не приемам за браншова организация такава, която няма членове и доказателството за това е платен членски внос.
 
Да има реални решения на управителния съвет, цел и т.н. Решенията, които се вземат по този начин, влияят на целия сектор. Развъдните организации не са браншови, а са животновъдни организации. Но не пречи те да членуват в браншова организация. Като цяло, Законът за животновъдството ясно дефинира какво е животновъдна организация. 
 
Според нас не е необходимо да има закон за браншовите организации, защото за животновъдството това не е необходимо - има Закон за животновъдството. 
 
Ако се инициира, той трябва да идва от бранша и вече е дошъл, но топката вече е в политиците. Доколкото имам наблюдение, вече повече от десет години такъв закон само се подмята като горещ картоф от кабинет в кабинет и от институция в институция. Реално има някаква пречка. Може би има съображения на някои организации, защото това би омаловажило тяхната функция, но ние си имаме закон. 
 
Във Франция, например, има една организация. Тя има и браншова, и развъдна функция. Защото вътре в самата организация има отдел „Автохтонни породи“, отдел „Млечни“ и т.н. Но организацията е една. И това трябва да бъде пътят, по който трябва ние да вървим.
 
Не е нормално да има за дадена порода четири развъдни организации, с четири различни развъдни програми. Представете си как върви тази порода! И това е политика на министерството. Повече организации в животновъдството, за да няма единност, защото една такава организация може да бъде сила. Дошъл е моментът за катарзис в роенето на организации и в тяхната представителност. 
 
 
Албена Симеонова, Българска асоциация „Биопродукти“:
При положение, че има отделен, обособен сектор „Биопродукти“ - това, което нас ни обединява, ние сме за. Становището ни от преди две години е същото – искаме да има закон и сме готови да участваме в изготвянето му. За нас е важно да се идентифицира какво е бранш, защото не може да сте пет души и да представлявате бранш. И друго – не може да представляваш тези хора и да не си реален производител. Трябва да има ясни критерии. 
 
АИКБ:
АИКБ е много силно резервирана към тази идея. Тя е част от разпространената мания всяко министерство да си измисля свои браншови организации, да се създават всевъзможни „общодържавни“ и „единни“ камари, които, разбира се, трябва да бъдат ръководени от „правилни“ хора. На времето така беше създадена, направо с измама, Строителната камара. Скоро имаше опит да се създаде Автомобилна камара, която автобусните превозвачи отхвърлиха, като един от лозунгите беше, че не искат „ТКЗС в автотранспорта“. Въпросът е дали през 2018 година някой иска ТКЗС в земеделието?
 
Много по-добре е министерството да подкрепя логистично създаването на европейски организации на производителите, вместо да назначава нови браншови организации по свой „тертип“.
 
Нелогично и несъстоятелно е всяко министерство да си създава с отделни специални закони собствени браншови организации по свой образец. Това е лоша практика от всякаква гледна точка – като се започне от погазването на правото на сдружаване и се свърши с откровените манипулации да се избутат на върха на бранша или на отрасъла хора, които са удобни на текущия политически кабинет.
Преди години беше разработен доста приличен Закон за браншовите организации.
 
В подготовката му АИКБ взе дейно и позитивно участие. Днес в екипа на АИКБ са и други хора, които участваха тогава в изготвянето му от други позиции. Тогава законопроектът не беше внесен поради обструкцията на някои браншови организации, които видяха в него някаква заплаха, която беше по-скоро ирационална, отколкото истинска. Наскоро БТПП предложи да се върнем към този законопроект. Ако правителството пожелае, това би могло да стане, да актуализираме стария законопроект и да имаме нормативен акт, който е еднакъв за всички браншови организации. 
 
В крайна сметка излиза следното – браншът иска закон, който е предлаган и от политици, но въпреки това реално закон в момента няма. Към днешна дата няма законодателна инициатива, като двете страни с реални възможности за организирането на това си прехвърлят топката – и браншът, и политиците. 
 
Сред земеделските организации назрява идеята за създаването на Земеделска камара, което да предхожда очевидно трудното организиране на задействането по съставяне на закон. 
Позициите и предисторията за нея, ще разгледаме в следващия материал.