Според традиционния доклад на Центъра за икономическо развитие ( ЦИР ), който излезе вчера, селското стопанство остава един от малкото добре представящи се отрасли в българската икономика.

 

Делът му в БДС и БВП расте непрекъснато и за деветте месеца на 2012 г. достига съответно 7.4 и 6.3% при 6.3 и 5.4% една година по-рано.

 

Официални данни на Националния статистически институт сочат, че домакинствата в големите градове си връщат оптимизма в икономиката, но тези в селата запазват старите си негативни оценки. Според Георги Прохаски, Председател на ЦИР се наблюдава все още голямо териториално различие в икономическия растеж в страната. Според него положително се развиват само региони като София и София - Област, докато в области като Видин, Монтана, Враца и Смолян все още ръстът на безработицата е много висок и тя достига 20%.

 

В доклада на ЦИР се посочва още, че активизирането на пазара на земеделска земя през 2012 г. свидетелства за все по-високата оценка, която получава земята като актив. Раздвижването на пазара доведе и до увеличаване на цените до над 800 лв. за декар. Очаква се през 2013 г. интересът към покупка на земя да се запази и цените да продължат да растат, отбелязват икономистите.

 

"Усвояването на средствата по Програмата за развитие на селските райони се превърна донякъде в самоцел след като на два пъти за една година се иска разрешение от ЕК за тяхното преразпределяне. Ако приемем, че първоначално заложените в програмата мерки са били насочени към развитието на добре балансиран отрасъл, пренасочването на средства от земеделски към общински проекти може да бъде оценено като полезно, но не и ефективно за сектора. Докато създаването на гаранционен фонд със средства по програмата дава възможност на малки и стартиращи земеделски производители да си осигурят при благоприятни условия съфинансиране на европейските проекти, прехвърлянето на над 230 млн. евро от мерки с недостатъчен интерес към общински проекти не е в интерес на сектора. Спорно е доколко обявените за неатрактивни мерки наистина са такива и дали пренасочването на средствата по тях към общински проекти е единствената възможност да не се загубят тези пари", се посочва още в доклада.


Все още няма яснота какви средства ще бъдат заделени за подпомагане на земеделието през следващия бюджетен период на ЕС и по какъв начин ще се разпределят те. Има обаче някои ключови промени, които ще изискват изработването на система от нови регулации и създаването на нови регистри, което ще отнеме време и вероятно ще доведе до сътресения в системата на субсидиране след 2014 година. В България все още липсва централизирана информация за земеделските земи и производители, а в годината на избори и несигурност за администрацията усилията едва ли ще бъдат достатъчно фокусирани в тази насока. Дори и в крайна сметка да се постигне желаното увеличаване на средствата за страната, ако не се създаде предварително системата за тяхното усвояване, резултатът може да не е толкова благоприятен, заключават икономистите от ЦИР.

 

© 2013 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!