Г-н Николов, успявате ли да изхраните животните в зимния сезон?
Цялата сума от субсидиите, които ни бяха преведени през декември, отиде за изхранване на добитъка. Купувам силаж, тъй като 2012 година беше изключително суха и няма достатъчни количества сено и люцерна. До стотинка парите отиват за хранене и не съм сигурен, че ще стигнат за цялата зима.
 

Наскоро бяхте в Германия – как работят колегите ви и стигат ли им парите?
Да, бяхме с колеги от цялата страна на посещение на ферми в Германия. Видяхме как се работи в пет млеконадойни стопанства и две – за месо. Определено германските фермери работят по доста по-различен начин от нас. Първото, което прави впечатление, е, че там се получават много високи добиви от мляко – 30-40 литра мляко от крава. За разлика от България – в момента нашите крави дават по 10-15 литра мляко, има колеги, които споделят, че са паднали и под 10 литра. В интерес на истината изкупната цена на млякото в Германия е същата като при нас, но организацията на работа е коренно различна.


 

С какво?
В голямата си част стопанствата са кооперативи – наследници на някогашните ТКЗС-та, при това със запазен и изцяло реновиран сграден фонд. Не като при нас – едно болтче няма останало от бившите ни стопанства. Там едно село, например, притежава 15 хиляди декара земя, имат стопанство с да речем 1 500 дойни крави и поне 500 юници, в което работи и ръководството на кооператива.
Добрият млеконадой целогодишно колегите постигат с много работа и отлично хранене на животните. Не може да храниш животното с колкото фураж имаш или когато имаш и да искаш добри резултати.
Има и друго – добивите от пшеница в Германия стигат до 1 тон, а при царевицата – двойно и тройно. Цената на смеските, които ползват за хранене, е 43 стотинки за килограм. Сравнете с цената в България – 68-70 стотинки за килограм.
Във всеки кооператив има самостоятелна газостанция за зелена енергия, която фермерите продават. А хората от селото, които имат собствена земя, получават както пари за тази земя, така и част от печалбата на фермата.
И една любопитна информация – бившата ГДР сега изпреварва Западна Германия с 20% по-висок добив на мляко. Колегите обясняват, че именно кооперативната форма на работа е причината за тези добри резултати.
 

Възможно ли е това да се случи в България?
Можело е да се случи, не е трябвало да се ликвидират стопанствата. Сега вече е късно да връщаме кооперативните форми. Според мен, сега е необходимо българските фермери да преосмислят приоритетите си.
Не трябва да се борим за по-висока цена на млякото и за повече пари от държавата. Трябва да просто да се ползва опита, който имат страни като Германия. Когато един фермер реши да инвестира в ново стопанство, той може да получи кредит, но само с 3% лихва. Имат и перфектно работещ гаранционен фонд. Само ще кажа, че когато аз започнах да модернизирам фермата си, работих с кредит при 12% лихва. И не на последно място е фактът, че в германските ферми работят много млади хора, завършили професионални училища. А тези селскостопански училища се финансират до голяма степен пак от кооперативите, тоест сериозно се инвестира в бъдещето и от гледна точка на млади специалисти.


Как ще коментирате данните на Евростат, че приходите на българските фемери са нараснали с 8.7%?
Няма как приходите ми да са се повишили. Да, получихме пари за глава животно, но до последната стотинка тези пари отидоха за закупуване на фураж за добитъка. При това ние храним не за да получим висок млекнадой, а за да спасим животните от гладна смърт през зимата. Отглеждам 67 дойни крави, за които съм получил през декември по 140 лева за всяка субсидия за глава животно. Във фермата, обаче, гледам общо 120 животни. До последната стотинка съм дал парите за храна и съм на пълна нула в момента. Единственото, което правя, е да спася от смърт стадото си. Ако до края на януари получим останалата част от субсидията – още по 60 лева за глава животно, пак ще дам парите за изхранване. Всички фермери сме на тоя хал.


Ще ви стигне ли храната до края на зимата?
Не може да стигне. Мога да купя още 30 тона, с които мога да храня животните един месец, тоест до края на февруари. А от март с какво да храним? Имам останала само слама и ще почна да храня добитъка със слама. Какъв добив да очаквам в тая ситуация?
Борим се за оцеляване до пролетта и се молим годината да е толкова сушава като миналата, защото съвсем ще закъсаме.


Промениха Наредба 26 за директните продажби – това ще ви помогне ли да финансирате дейностите в стопанствата си?
Това, че една наредба е приета нищо не означава. Няма никаква яснота, която да е от полза за фермерите. Да, вече е ясно, че имаме право, но няма кой да каже точно какви са изискванията за постройката, например. Къде са описани тези изисквания? Никъде. Нали разбирате, че всеки може да направи едно помещение, но като дойде проверка да се окаже, че не си изряден. Ако помните, когато трябваше да правим стаи за млякото, дори размерът на плочките беше уточнен.


Казвате, че трудно връзвате финансите на фермата – как ще се справите с профилактиката, която пак от вашия джоб трябва да излезе?
Нямаме такива пари. 800-900 лева са ми необходими за моите животни. Откъде да ги взема, за да ги дам на ветеринарния лекар – особено, ако дойде в края на февруари или през март, когато съвсем ще сме отънели. Ако имаме добра година и сме спокойни за изхранването на животните, можем да предвидим плащане и за ветеринарите, но в екстремни години това е немислимо.
 

Оптимист ли сте, че ситуацията ще се подобри?
Не мога да съм оптимист в контекста на казаното дотук. Може да стане по-добре, ако нещата се променят. Като договорите ни с преработвателите, например. През тази година ще настояваме договорите за изкупна цена с мандрите да са фиксирани за цялата година, не като сега – преработвателите изцяло диктуват цената и я променят когато на тях им е изгодно. Едва ли има оптимисти в сектора на животновъдството.


© 2013 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!