x
съобщение
Нямате нови писма.
Известия за коментари
Известия за коментари
Нямате нови известия.
Мнения в абонирани
Мнения в абонирани
Добави приятел
Приятели
Нямате нови покани за приятелство.
Дейност на приятели
Дейност на приятели
Вход през фейсбук

Геномната революция – най-значимото постижение в животновъдството

Интервю на Фермер.БГ с Андреа Росати

Геномната революция – най-значимото постижение в животновъдството
Автор: Христина Василева, Фермер.БГ
Ако се върнем години назад, смятам, че геномната революция е най-значимото постижение в животновъдството. Работихме с количествена генетика от 70-те години на миналия век допреди 10-15 години. От тогава сериозно прилагаме новите геномни технологии. Това каза в интервю за Фермер.БГ Андреа Росати, генерален секретар на Европейската асоциация по животновъдни науки (EAAP).
 
 
- Г-н Росати, кои са последните иновации в генетично отношение в животновъдството?
- Геномната революция, това е най-значимото постижение! Тя увеличава ефективността на геномните подобрения по много причини. Може да имаме доста точна геномна оценка, което е трудно да се направи с количествената генетика, включително за женски говеда и за млади животни дори на ранен етап от тяхното съществуване.
 
Когато правим подобрения в генома, използваме добра формула, която има интервал при смяна на поколенията. Ако го намалим, се увеличава ефективността на геномните подобрения. 
 
- Има ли възможност да се приложи и в България?
- Да, възможно е тя да се приложи и в България, но е важно да се направи стъпка по стъпка. Най-лошата грешка, която правят други страни, е, че искат да стигнат Луната, без да са се научили да карат колело.
 
- В кои стопанства е рентабилно да се прилага?
- Тя е приложима за голяма кравеферма с поне 100 животни, правилно идентифицирана, в която се прави ежедневно измерване на млеконадоя и анализ на млякото с електронно устройство поне веднъж месечно. Информацията се използва, след като се добави в голяма национала база данни, прави се геномна оценка и ДНК анализ на животните. Важно е и да си отворен към света, което означава внос на качествен семенен материал и след това експорт.
 
- Непрекъснато говорите за цифрови данни и тяхното управление. Защо управлението на данните е толкова важно за фермерите?
- Ако мислиш, че това, което правиш в живота по принцип, е важно, трябва да го измериш. Ако шофираш, проверяваш колко бързо може да се движи колата. Ако чакаш някого, си проверяваш часовника, за да видиш с колко време закъснява. Каквото и да правиш, винаги мериш. Затова производството на каквото и да е не може да мине без измерване. Меренето е първата стъпка, за да направиш нещо добро. Когато даден фермер ми каже: „О, аз много добре познавам моите животни“, обикновено бягам от него.
 
- Кое според Вас е най-важното в една ферма?
- Първо по важност е храненето на животните. Отделният фермер разполага с определен бюджет и търси баланс – колко ми струва и колко ще спечеля. Затова храненето е най-големият разход за него. Има много компании, които се конкурират и дават най-доброто от себе си.
 
Следващото предизвикателство в изхранването на животните е да се дава храна, която замърсява по-малко и отделя по-малко азот в околната среда. Вярвам, че всички тези големи компании търсят специфични продукти, които да гарантират по-слабо влияние върху околната среда. Репродукцията също е важна, както и т.нар. прецизно земеделие. 
 
Нека да дам личен пример. В средата на 90-те години на миналия век най-високомлечната порода овце в света беше Сарда – Сардинската овца. Тогава във Франция беше популярна породата Лакон, чието мляко се използва за производството на вкусното сирене Рокфор. Там стопаните започнаха да прилагат нови технологии, като оценка на репродукцията, изкуствено осеменяване, да внедряват доилни инсталации. Но Лакон продължаваше да произвежда по-малко в сравнение със Сарда. След 20 години обаче Ланкон вече произвежда много повече от Сарда. Френската порода почти удвои производственото си ниво. И сега Лакон идва в Италия, където Сарда беше почти навсякъде, а се съмнявам, че Сарда ще навлезе във Франция. Така че тази механизация, новите системи, организирането на репродукцията и физиологията помагат много. 
 
- Европейската асоциация по животновъдни науки има много проекти. Разкажете ни за тях.
- GenTORE е проект, който започна миналата година. В основата му е прилагането на геномна оценка. Друг интересен проект е GplusE: Genotype plus Environment, който ще приключи в рамките на една година. Следващата година ще се проведе обучение на млади учени от Източна Европа в Букурещ в началото на ноември. Ще бъдат поканени и представители от България. 
 
Младите учени преди всичко се нуждаят от мрежа, да общуват помежду си, да участват в проекти, да бъдат във връзка със света. EAAP направи такава мрежа. Тя е единствената за представителите на животновъдните науки.
 
Освен това младите учени могат да кандидатстват за стипендии. Това е много важно и съветвам всички млади учени в България да кандидатстват до 1 март следващата година. Условията не са чак толкова трудни. Обикновено даваме по една стипендия на всеки три кандидатури. Ако имат добра идея и добър проект, те имат голям шанс да вземат финансиране. 
 
На трето място имаме Клуб на младите учени. Там те общуват помежду си и създават мрежа, защото това са учените на бъдещето. 
 
- Вие имате многогодишен опит. В какво според Вас трябва да се фокусира животновъдния ни сектор?
- Опитът ми от пътуванията из цял свят ми показва, че вие трябва да се фокусирате върху качеството. Оставете количеството на Северна Европа. Качеството на Юга е много по-добро заради земята, слънчевите лъчи и редица други причини.
 
Имате нужда от продукт с високо качество, което отговаря на стандартите. Тогава например ще произвеждате много добро сирене, което има стабилни позиции на пазара и всеки път има еднакъв вкус. Пазарът не се нуждае от продукция, която е ту нагоре, ту надолу. Ключът са високото качество и стабилността. 
 
Веднъж като ги постигнете, което отнема известно време, ще започнете и да го рекламирате, защото в противен случай не можете да го продадете. Мисля, че това са двете стъпки. Първата е най-трудната, защото фермерите като цяло са много изолирани географски. Трудно е да ги сложите заедно на една маса за обсъждане. Всеки мисли, че неговият начин на работа е най-добрият. Това е валидно за цял свят. Когато се съгласите, че това е начинът нещо да се направи, трябва да потърсите помощ от държавата или инвеститори, за да го рекламирате.

 

© 2018 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!


Свързани новини
Росати, EAAP: Развъдната дейност идва едва след информационната
 
Фермер: Мярка 11 е един опорочен кръг
20.01.2019 | 14649 прочитания
Фермер: Мярка 11 е един опорочен кръг
Трябва да се създаде звено, което да се занимава само с проверки, смята младият фермер Адриан Николов

Промените в схемите за обвързана подкрепа ще ...

news