Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук.

Приемам
x
съобщение
Нямате нови писма.
Известия за коментари
Известия за коментари
Нямате нови известия.
Мнения в абонирани
Мнения в абонирани
Добави приятел
Приятели
Нямате нови покани за приятелство.
Дейност на приятели
Дейност на приятели
Вход през фейсбук

Ганчо Ганев: 50% от бюджета на новата пчеларска програма ще е за лекарства

Ганчо Ганев посочи, че почти половината от бюджета на новата програма за пряко подпомагане – 2.8 милиона лева, ще е заделен за лекарствени препарати срещу вароатоза.

Ганчо Ганев: 50% от бюджета на новата пчеларска програма ще е за лекарства
Автор: Фермер.БГ
Ваня Кюрчева, Фермер.БГ

Ганчо Ганев е председател на Националната браншова организация “Български пчеларски съюз”. Г-н Ганев е един от инициаторите и основните автори на Националната програма за развитие на пчеларството. Пред Фермер.БГ той разказа какви ще са основните параметри, които ще се заложат про разразботването на програмата за новия програмен период:


- Г-н Ганев, изтича втората пчеларска програма от финансовите параметри на която недоволстваха много пчелари. Каква е вашата оценка като един от авторите на програмата?
- Може би за шестте години на действие на програмата за пчеларите не е било ясно какъв е бюджетът й, тоест на какво може да разчита България. Пчелните семейства в 27-е страни-членки на ЕС са 14 милиона, а делът на България е 4.5%. Именно въз основа на дела на страната ни в сектора пчеларство в целия ЕС се определя и бюджета ни. За първия тригодишен период на действие на програмата България кандидатства с 670 000 пчелни семейства и финансовият ресурс, който получихме беше доста малък. За втория тригодишен период кандидатствахме с 620 000 пчелни семейства и получихме субсидиране в размер на 1 650 000 евро за всяка година.



Трябва да е ясно – не може да има по-голям бюджет. 32 милиона евро е общият бюджет за целия ЕС и като се раздели на регистрираните 14 милиона пчелни семейства става ясно, че парите не са много. Плюс ниският процентен дял на България – ето ви причините, поради които не можем да вземем повече пари.
Страни като Великобритания, Румъния и Италия имат най-висок процент бюджетиране. Българските пчелари получават 2.71 евро на пчелно семейство субсидия от ЕС. Толкова получава българският пчелар и по линия на националното съфинансиране предвид процентното съотношение 50:50.
Важно е пчеларите да знаят, че това е единственият регламент, по който могат да се вземат пари пряко за пчеларство. Да, има възможности и по Програмата за развитие на селските райони, но не пряко, останалото е въпрос на национално подпомагане – когато
има средства, разбира се. Знаете, че през 2012 година пчеларите за първи път получиха пари по de minimis.

- Какво ще се случи в следващия програмен период?
- Пчелните семейства, отглеждани от регистрирани земеделски производители, за последните 6 години варират в определени граници. В началото ставаше въпрос 9 300 регистрирани земеделски производители, занимаващи се с пчеларство, после броят им спадна драстично – до 3 600 земеделски производители. За 2012 година регистрираните земеделски производители-пчелари са 5 200 като те притежават малко повече от половината бройки от регистрираните пчелни семейства в България, които са 363 434.
Да, необходимият финансов ресурс за подпомагане на сектора е по-голям от реалния, който може да бъде получен. Класирането до момента беше на принципа „пръв дошъл, пръв обслужен и получил” и наистина това предизвика брожения.
Съвсем други ще са нещата в следващия програмен период.

- Какви ще са промените? Имате ли консенсус в работната група предвид разногласията сред браншовите организации в сектора?
- По някои от въпросите, касаещи новата пчеларска програма, имаме консенсус, по други – нямаме и едва ли ще бъде постигнат. Част от членовете на работната група, тоест представители на различните браншови организации, явно за 6 години не са си направили труда да прочетат както европейското, така и националното законодателство – точно това е причината за разногласията.
По данни на агростатистиката от миналата година има намаляване на броя на пчелните семейства, но предполагам, че вече е възстановен, ако съдя по големия брой пчелари, които подадоха заявления за подпомагане за 2013 година. Ние ще се мъчим да защитим за новата програма същия бюджет – около 6.5 милиона на година, и дори малко повече, но крайната сума зависи както от броят на пчелните семейства сега, така и от програмата, която ще представим пред ЕК.

- Имате ли притеснения?
- По отношение на броят пчелни семейства, който ще ни бъде признат, да. През втория тригодишен период имахме с 50 000 пчелни семейства по-малко и ни отрязаха около 1% от финансовите средства.
Има, обаче, нещо много положително – преструктурирането на сектора. Гръбнакът на пчеларството в България сега са хората, които отглеждат между 50 и 120 пчелни семейства, което няма как да не бъде отчетено като положителна тенденция в развитието сектора. Казано по друг начин – вървим в посока на професионалното пчеларство. Което очаквам да се окаже положително в посока на борбата с болестите по пчелите. Забелязвам, че напоследък все повече пчелари осъзнават, че е задължително третирането на пчелните семейства, при това препаратите да се сменят като активна субстанция, за да има ефект. В тази посока е и това, че почти половината от бюджета на новата програма за пряко подпомагане – 2.8 милиона лева, ще е заделен за лекарствени препарати срещу вароатоза. По това имаме пълен консенсус в работната група. С тези средства смятаме, че ще задоволим нуждите на всички пчелари, регистрирани като земеделски производители, тоест че близо 370 000 пчелни семейства ще бъдат субсидирани по програмата за лекарства. Имаме намерение да променим с схемата на подаване на заявленията.

- Как?
- Да не се ограничава схемата, а да се отвори прозорец от 10-15 работни дни, в които да могат да се подават заявленията. Предстои да бъде детайлно разписана методиката, а конкретната сума на подпомагането ще е на базата на броя подадени заявления.

- Вярно ли е, че в България няма много регистрирани лекарствени препарати и се налага пчеларите да си ги доставят нелегално от чужбина?
- Това категорично не отговаря на истината. На осем активни субстанции в света са лекарствата с различни търговски марки, които се предлагат за пчеларството. В България има всички препарати с всички тези осем субстанции, действащи срещу вароатозата – някои се произвеждат у нас, други са от внос. Да, ние не произвеждаме, например, един от препаратите за нозематоза – фумагилин, и може би пчеларите си внасят от съседни страни. Но, това е антибиотик и е забранен в целия ЕС. От регистрираните лекарствени препарати имаме всички.

Факт е, обаче, че има проблем, който отчита и ЕК - няма достатъчно средства с борба с вароатозата, паразитните и бактериологичните заболявания. Затова от 2011 година се отделят средства от бюджета на ЕС за изследвания и разработка на нови лекарства – на по-широка гама препарати за борба с болестите по пчелите. Има пари за научни изследвания в тази посока и в мерките по пчеларската програма, а и по различни регламенти за наблюдение на пчелните семейства, по които участва и България.

- Г-н Ганев, ще има ли преференции в програмата за младите пчелари? Пчеларският бранш продължава да застарява.
- Това не е само българско явление – в цяла Европа браншът застарява. Причината е, че пчеларство е труден занаят. Много хора си мислят, че лесно се печелят пари в пчеларството, но това не е така – всяка стотинка, вложена в пчеларство, започва да се връща едва след 2.5 години. За печалба изобщо не говорим.
Смятам, че в България интересът към сектора сред младите хора нараства. Надявам се това да не е свързано единствено с печалбарство, макар че се чуват подобни мнения сред по-старите пчелари.

- Провокирате ме да ви попитам – ако в новата ОСП има директни плащания на пчелно семейство, очаквате ли бум на регистрирани пчелари заради парите?
- Това е един от актуалните въпроси. През миналата година разработихме схемата за de minimis, по която не се искаха документи от пчеларите точно заради българската изобретателност, с която сме добре известни. Затова поставихме условие единствено за запазване на 90% от пчелните семейства, за които са получени парите, в следващи години, без да търсим сметка за какво пчеларят ще ползва парите.

Но, по отношение на директните плащания ситуацията е друга. Много се изписа за тях, но истината е, че могат да се случат единствено, ако България и още десетина страни изиграят правилно картите си. Необходима е промяна в чл. 68 на Регламент 73 като се добавят пчеларството и розата и тогава можем да говорим за пари, обвързани с директните плащания. Предварителните ни разчети са, че ако се направи промяната, необходимият ни финансов ресурс ще е не по-малко от 10 милиона лева. Дали ще се случи предстои да видим.

Що се отнася до искането от последните години за нов специален регламент за пчеларството, смятам, че това няма как да се случи заради твърде тромавите и дълги процедури. Имаме контакти с колегите от много страни и темата ще се дискутира на предстоящия световен конгрес на Апимондия през септември в Киев, но ще търсим варианти за промяната на съществуващия регламент, а не за нов.

 

© 2013 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!

Свързани новини
Найденов: Добра новина за пчеларството – ще има директни плащания за сектора!
 
В новата ОСП ще има схема за плащане на пчелно семейство
 
Case IH Maxxum 145 Multicontroller - най-ефективeн 4-цилиндров трактор
21.02.2018 | 3892 прочитания
Case IH Maxxum 145 Multicontroller - най-ефективeн 4-цилиндров трактор
Case IH Maxxum 145 Multicontroller с трансмисия ActiveDrive 8 постига рекордно нисък разход на гориво за четирицилиндров трактор в най-новия тест Powermix на DLG

Трябва ли наредбата за изкуствено създадените условия да се приеме в сегашния й вид?

news