Бившия еврокомисар по земеделие - Франц Фишлер, заяви пред репортер на Фермер.БГ, че е нужен нов обществен диалог по проблемите на селското стопанство. Фишлер бе на посещение в България и представи авансово всички проблемни точки в аграрния сектор на Европейските страни, както и представи в аванс предстоящите промени в Общата селскостопанска политика ( ОСП ).
По време на проведената среща с фермери и представители на браншови организации в х-л Иберо Стар - Златни пясъци, единствено камерата на Фермер.БГ и наш репортер бяха единствените аграрни журналисти, отразили срещата и дискусията.
Един от основните проблеми за решаване, с които трябва да се започне според Фишлер са представите на обществото за селското стопанство, които не отговарят на действителността. В известен смисъл изискванията за потребителите са парадоксални – храните да са пресни, но и дълготрайни.
Пред селското стопанство в България стои социалния проблем на застаряващото население. Това поражда въпроса кой всъщност ще наследи стопанството? Съществува тенденция фермерството да се оформи като хоби занимание, а в същото време земеделските производители, за които земеделието е препитание стават малцинство в селата.
Като основно предизвикателство Фишлер изтъкна и проблемът с нестабилността на цените на аграрните стоки. Според него съществува тенденция на намаляване на личните стопанства в следствие на урбанизацията, както и несъразмерно нарастване на селскостопанската търговия. В същото време се усещат осезаемите колебания в количествата на запасите, изчерпване на площите в индустриалните държави и разпространение на селското стопанство в погранични места. Всички тези тенденции следва да насочат икономическата и политическа рамка към мерките за насърчаване, кредитиране и протекционизъм от страна на ЕС и Правителствата на страните членки !От особена важност е също така да се вземат под внимание цените на суровините и нефта, валутния курс евро/долар и новите спекулационни форми.
Бившият еврокомисар по земеделието отбеляза като друго предизвикателство измененията в климата. Климатичните изменения оформят енергийната стратегия, но каквато и да е тя, последиците за селското стопанство са трудно контрoлируеми и могат да се окажат пагубни. Размерът на щетите, причинени от метеорологичните условия, нараства. Чувствително е намаляването на водата, но климатичните промени налагат и своите косвени последици – изход от ерата на полезните изкопаеми и навлизането на биомасата като ключова суровина.
Всички тези тенденции трябва да ни наведат на мисълта, че е нужен нов диалог в обществото, убеден е Фишлер. Обществото има нужда от реалистична представа за фермера, неговите постижения и разбиране на необходимостта неговата работа да се заплаща. Европейската комисия ясно очертава своите виждания по проблемите и търси начини да отговори на предизвикателствата. За да се противодейства на предизвикателствата Европа се нуждае от силен селскостопански сектор – доставчик на храни. Задоволяването на търсенето на високо качество не изключва избора на местни продукти на пазара. Осигуряването на прехраната изисква да се запази производствения капацитет, но и да се отчете изоставането на доходите в селското стопанство спрямо средните доходи на населението.
Селското стопанство е люлка на традициите и социалната идентичност, заяви Франц Фишлер. В същото време то е двигател на икономиката в селските райони и като такъв следва да се възприема за фактор за запазване на териториалното равновесие. Франц Фишлер припомни основните цели, заложени в Плана за развитие на селското стопанство и селските райони в България за периода 2007-2013 г. А това е именно развиването на конкурентен селскостопански сектор чрез производства и иновации, повишаващи стойността на селскостопанската продукция, както и нейното качество. Сред целите на плана е и подобряване качеството на живот в селата.
Фишлер формулира и стратегическите цели за България в периода след 2013 г.,
които са основани на принципите за увеличаване на силните страни и съответното намаляване на слабите, както и разбира се наваксване на пропуснатото. Стратегическите направления за след 2013 г. насочват към развиване на производствените вериги и засилване ролята на предприемачеството. Наваксването на пропуснатото изисква модернизиране на инфраструктурата и обновяването на селата.
Бившият еврокомисар по земеделието очерта бъдещата политическа рамка като изказа мнение, че най-важния източник на доходи следва да останат пазарите. В същото време той не подмина парадокса, че нараства нестабилността на пазара, а едновременно с това изтичат мерките за противодействие (субсидии, квоти).
Комисията предлага запазването, но едновременно с това опростяването на съществуващите мерки, преразглеждане на политиката за качество, подобряване на производствените вериги. Друга мярка, която предлага ЕК е да се засили преговарящата сила на селскостопанските производители.
По отношение на млечната стратегия Групата от високо равнище на ЕК препоръчва да се измени законодателството за конкуренцията, да се разработят минимални стандарти за договаряне на доставка и да се създадат браншови съюзи и сдружения на производителите.
Фишлер очерта основните виждания на ЕК по политиката за развитие на селските райони. Сред тях е да се усили съответствието на политиката ни с тази останалите държави-членки и да се опрости кандидатстването. Нужно е да се предприемат действия като управлението на риска да стане част от развитието на селските райони и да се опрости пазарната политика и политиките за качество. За разпределянето на средствата между страните-членки, проверката трябва да се извършва въз основа на обективни критерии, без да се достига до значителни отклонения.
Идеите на ЕК за единните плащания на стопанство бяха формулирани по следния начин:
- основна субсидия за хектар за даден регион с прехвърлияеми права за плащане, съотнесена към субсидираните площи
- лимит за субсидията на едно предприятие, като се вземе предвид интензивността на работа
- задължителен greening компонент за общоприложимите мерки за опазване на околната среда ( напр. сеитбооборот, трайни тревни насъждения и ливади, необработваеми площи с екологична цел)
- допълнителна премия в неблагоприятни райони и възможност за национално доплащане, задача за изравнителните плащания във II стълб
- продължаване на обвързаните с производството плащания в рамките на язно определените граници.
- Минимална сума за дребните фермери
- По-добра дефиниция на понятието „активен фермер”
;void(0);){kind=link}
0 КОМЕНТАРА